Роман в девет новели. ... Роман в девет новели от фотожурналиста Габриела Соколова. Кой може да ни посъветва как да се освободим от демоните, които ни обитават и да намерим отговор на загадката, наречена живот? Да намерим онзи покой, който е отговор на вековния стремеж на човека да се извиси и да бъде признат. Дълъг ли е пътят от Чистилището до Рая? ... |
|
|
Олга Кръстева е родена през 1928 г. в София. Започва да пише през 1952 г. във вестник "Стършел" там публикува фейлетони и разкази. Автор е на "Само за жени" (библиотека "Стършел"), "Слънце в перална машина" - разкази, както и на книгите за деца и юноши: "Мигове в кибритена кутийка", "История с куче без куче", "Люлеещият се стол", "Уличка Влюбените", "Майстор Кольо Фичето", "Една година без значение", "Театърът през вековете", "Ангели без коси". Още е работила като литературен редактор в завода за ... |
|
|
Тази история е лична. В нея се разказват преживелици и случки от живота на хора неизвестни и известни, уважавани и обичани. Някои вероятно отдавна са забравени, защото няма кой да си спомня за тях. А има и други, оставили дълбок отпечатък, но те са си отишли твърде скоро. Необходимо е време, за да се превърнат от рана в спомен. В едни описани кратки срещи, обикновено има само частици от истината за един живот. А истината никога не е само една. Олга Кръстева е родена през 1928 г. в София. Започва да пише през 1952 г. във вестник "Стършел" там публикува фейлетони и разкази. Автор е на "Само за жени" ( ... |
|
|
"Книгата "Пурпурно сияние" е своеобразно, модерно като похват сказание за съвременния живот, драмата и болките на мислещия човек, както и за Пътя към себепознанието чрез силата на любовта. Една древна мъдрост гласи: "Учителят идва едва когато ученикът е готов", т.е. разбирането на тайните следва усилието, което човек полага в своя житейски път. Овладяването на знанието е дълъг и дълбоко личностен процес. С всяко ново откритие се приближаваме все по-близо до истината и е въпрос на време, докато достигнем прозрението. Истината винаги е налице, но Пътят към нея се изминава индивидуално от всеки ... |
|
|
"Разказвачът" е книга триптих, в която малките повести се опитват да напишат част от големия разказ за превъплъщенията на балканския човек. Онзи, който непрекъснато се отдалечава и приближава от и към себе си. Впрочем, това прави и авторът на тази книга. "Разказвачът", "Непокорният Лука", "Жената и златният Осъ" дават убежище на много истории, герои и разказвачи. Тук разказът и разказването са най-висшата форма на живот. Начин да се живее, начин да се умира. Излиза, че са закодирани в кръвната група на балканският човек. Чрез големия разказ за себе си и света този уникален тип ... |
|
|
Предприемачи от Израел откриват своя софтуерна компания в България. За да оправдаят инвестицията, българските програмисти имат трудна задача. Трябва да разработят продукт, който да подлъгва служителите със забавните си модули, така че те да прекарват повече време в мрежата и неусетно да вършат повече работа. Такова приложение би си купил всеки работодател, а това означава пари за инвеситорите. Чужденците наемат университетски преподавател по математика, който да изгради екип, а за офис - избират старата Водна кула в столицата. Абаджийски подбира хората си не толкова по уменията им на програмисти, а по факта, дали имат ... |
|
|
Записки на "интелигентстващия елемент". ... Тази книга е изповед на една романтична душа, привързана синовно към родината, красотата и хармонията, съчетана с окото на живописец. Тя е и съпричастие с трудния път на съвременната българска поезия и с новата българска действителност, борба за приемственост и възраждане на националната художествена култура. Обвиняван в бягство от действителността, нейният лирически герой споделя преживените удари от апологетите на класово-партийния критерий и своето дръзновение да остане верен на себе си, да осъществи идеите си по художествен път, естетически пълноценно. От ... |
|
|
Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път - за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата - светещи прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг. "Залъгвам се, че написани през годините за в. "Сега", тези страници придобиват едно особено сегашно време, което ще ги остави по-дълго в светлата част на живота. Такива мечтания никога не се сбъдват точно както ... |
|
|
"Дива страст" е увлекателна книга с кратки разкази, които моментално грабват вниманието на читателите и ги пренасят в различни епохи и континенти. Майсторски са преплетени факти от съвремието и далечното минало. Силно впечатление прави умението на автора живо да пресъздава събития и личности, бита, нравите на героите, характерни за времето, в което живеят. Описанията на красивото и грозното, които са неделима част от живота, придават неустоим чар на разказите и ни правят съпричастни с героите. Плод на неговото перо са вече познатият на читателите сборник с оригинални "Сентенции", издаден на четири ... |
|
|
Романът "При самозащита" на Христо Калчев е от издателство "Световит". ... |
|
|
Сняг в косите, смях в очите, искам да те помня аз така... ... "Втора книга. Излязла от печат около осем минути след първата. Нямахте време дори за критика. Някак протече през мен като ручей. А те са така - тръгват и не се знае докъде ще стигнат. Ако сте се спирали до ручей и сте извлекли полза от това посядане, значи имате душа. А аз това и се опитвам да ви дам. Душа край един ручей, наречен живот - ако е чист, ще ви докосна. Ако някъде съм фалшив, затворете ме, сложете вашия яз, не ме пускайте надолу. Надолу ручеят става река. Но само ако е в правата посока. Инак става блато, инак обраства с шавар. В смисъл... не ... |
|
|
Имаше всичко необходимо. А защо чувстваше пустота? ... "Първа Книга. Искаме, ми викат от редакцията, на задната корица с нещо да впечатлиш читателя - профилна снимка и откъс от текст! Е, да де, но с моя профилна надали бих впечатлил повече от трима души! А откъс... ми, то нали в книгата е всичко! И се замислям с какво е привлякъл вниманието ми Антоан дьо Сент Екзюпери - рисунка на боа, погълнала слон! Тя, рисунката, е на малкия Антоан, или поне той така твърди, но боа със слон прилича на шапка! Аз не го виня, че не рисува правдиво. Надявам се, че и той не ме съди за това, как пиша аз. Но тази боа някак изрисува ... |
