Съставители: Деян Енев, Златозар Петров. ... "Пламен Тушков е влюбен във Ван Гог, Моцарт и Чехов. Неговите разкази наистина по нещо приличат на платната на Ван Гог със страстните вихри на думите в тях; приличат по нещо и на музиката на Моцарт с невероятно мелодичните си фрази; в разказите му личат и големите уроци на Чехов по тъга и човещина." Деян Енев "Тази книга отдава дължимото на един неизвестен за широката публика човек, който не се осмелява да се нарече писател, но знае, че е писател. Той пише така, както и говори - трескаво. И когато веднъж му го подхвърлих, отвърна, че по-голям комплимент от ... |
|
|
Книгата "Аз безработната...?!" е написана на един дъх, като за основа служи горчиво-сладкият личен опит на автора. Дара е безработна съпруга с професия "Финансист" и приблизително петнадесет години трудов стаж. Редица несполучливи интервюта за работа я обезсърчават и закотвят трайно вкъщи. Съпругът и́ има постоянни доходи и все не успява да разбере защо половинката му е толкова нещастна. Тя създава записки, с помощта на които се опитва да обясни по-добре на своите близки причините за отчаянието си. Изливайки своята душа, Дара открива, че има какво да каже на хората, изпаднали в криза по един или ... |
|
|
"Написването на този роман ми достави неподозирано удоволствие. Благодаря на обстоятелствата, които го породиха, благодаря на хората, с чийто принос моят текст се превърна в книга. За мен бе изключителна привилегия един мъдрец и визионер, мой ментор, мой любим поет да стане редактор на първата ми книга: Златомир Златанов. Без участието, усета и деликатната редакция на Златомир Златанов едва ли щях толкова ентусиазирано да извървя пътя от завършването на последната страница до мига, в който държах отпечатаната книга в ръцете си. Ще съм му признателна завинаги." Зорница Джоринска ... |
|
|
Или изповедта на едно куче."Замислих се и за мен. И аз извърших необмислена постъпка в младежките си години, но семейството ме потърси, намери и се погрижи за мен. Какъв невероятен късмет имах да попадна в това семейство. Представих си как малката Лучия пише писмото - желание за кученце, а пък още по-малката Ема седи до нея и любознателно наблюдава как се рисуват мисли с букви. Със сигурност, аз съм по-благословен дори от тези, които Папата е галил, защото мен ме е погалила Съдбата!" Из книгата ... |
|
|
"Опит за екстаз" е необикновен роман - препускаща по страниците щафета от ситуации и парадокси, които авторът, Димитър Бочев, противопоставя на всички унаследени нормативи, закономерности и клишета. Това не е книга, която робува на статуквото. Езикът на Димитър Бочев е напевен, с уникален ритъм и удря право в сърцето. Не се опитва да дава отговори, а провокира читателя да тръгне към нови, необятни и рисковани пространства. Между любовта и страстта, между свободата и сигурността, между таланта и характера, между морала и изкушението, между Божието и людското - героите на "Опит за екстаз" търсят в ... |
|
|
"...Непосредственото устройство на празненството командирът на полка полк. Пантелеев подир съгласуване с щаба на ген. Столипин възложи на поручик Черницкий. Той си осигури съгласието на началника на артилерията на корпуса ген.-лейт. Михайловски и получи в свое разпореждание голямо количество динамит из бившите складове на Сюлейман паша. Това даде възможност част от върха на Бунарджика да се отреже и да се образува достатъчна площадка за танци, която беше заградена с парапети и осветена с десетки разноцветни фенери. Тайзи феерическа картина произведе особено впечатление, защото още са били паметни за всичките граждани ... |
|
|
Има много начини да станеш президент. Точно на този още не сме били свидетели. "Лесна работа" е вълнуваща история за житейските обрати, за това, докъде сме готови да стигнем в желанието си да манипулираме другите и какво може да се случи, когато събитията излязат извън контрол. Увлекателна книга за лято, море, приятен разкош и... един много странен експеримент, "Лесна работа" се чете с лекота и удоволствие и чудесно се съчетава с чаша ароматно капучино. ... |
|
|
"В историите на Димитър Гачев се пропуква не само животът на героите, но и самото битие. И ако през човешките съдби пробягва тънка, почти незабележима цепнатина, то двете страни на битието - реалната и фантазната, обяснимата и необяснимата - ту се разбягват с небивала скорост, ту се сливат по необясним начин. Смелото преминаване през световете е особен стилов белег на Димитър Гачев. Непреодолимата сила в неговите разкази е милосърдието, което изпитва към своите герои. Сякаш писателят се навежда към всеки един от тях и ги окуражава да продължат да живеят." Александър Секулов Димитър Гачев е лекар по професия, ... |
|
|
Омагьосваща приказка за големи от Петър Станимиров. Две деца, заченати в грях, трябва да оцелеят. Сами и привидно беззащитни, те се лутат в пущинака и търсят пътя към своето неясно бъдеще. По петите им е техният баща - свиреп, безмилостен, жаден за кръв и подвластен на древен демон, обсебил душата му. Закрила ще открият у своята майка - свръхестествено създание, което съществува между този и онзи свят. Предстои им сблъсък със самата съдба! "Денят, в който мама отиде на небето" е приказно-страшна повест за възрастни, която има силата да шокира и омагьосва. От една страна, защото е силно повлияна от светлината и ... |
|
|
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
|
Париж беше като ябълката в Снежанка - едната ѝ половина сочна и вкусна, а другата - отровна. Животът навън продължаваше такъв, какъвто е бил винаги. Бедните преживяваха. Богатите живееха и страдаха за парите си, а интригите ги забавляваха. Болестите бушуваха, гробарите никога не бяха без работа, цветята се сменяха със сезоните и през зимата изчезваха, небето се завърташе и звездите образуваха нови формички, луната ту белееше, ту слабееше. Това, което никога не липсваше в този град, беше една изумяваща смесица от бедност и излишество, от веселие и плач, от живот и смърт. Две години преди окупацията на Париж, преди ... |
|
|
"Слязох по стълбището. Не пропуснах да се спусна по парапета, защото помнех, че така е по-весело. И ето ти ме мен, застанала до Бога. Съвсем близо, както никога не го бях виждала. Бях готова отново да повярвам в него. Все пак беше толкова огромен, а просто не може нещо толкова огромно да се изпречи на пътя ти и ти да не повярваш в него. Нищо не каза, като го дръпнах за крачола. Само за момент протегна ръка и аз побързах да се метна на показалеца. Бавно и тромаво ме доближи до ухото си, като с другата длан не преставаше да прелива. Лявото му коляно все се пълнеше, дясното все се изпразваше. – Може ли да ме полюлееш? - ... |
