Христос е най-неуспешният велик опит да бъде спасено човечеството. Няма Негово послание, което да е разбрано. Нито смирението, нито простотата на живота, нито прошката, нито любовта. Защото да бъде разбрано нещо, не означава да бъде наизустено. То трябва да напълни сърцата и постъпките. Човечеството слуша думите и папагалски ги повтаря. Изпълнението, правенето не се е получило. Замисленото спасение се е провалило. Христос продължава да чака своето възкресение. ... |
|
|
В тома са събрани ранните белетристични творби на Яна Язова. Така, 32 години след убийството й, оцелялото след грабежа на ръкописите вече е достъпно за читателите. "Ана Дюлгерова" (1936) е впечатляваща фреска на българското политическо блато и на бунта срещу зловонието му на младата героиня. Дебютният роман с пловдивски сюжет на Яна Язова е реквием и на една невъзможна любов "Капитан" (1940) е първият ни роман за наркотрафика, платената любов и крушението на идеалите; той е творба, поразително вписваща се в търсенията на модерния европейския роман "Последният езичник" (1940) е оригинална ... |
|
|
Прозата на Емилия Дворянова е обсебваща. Силата на нейното слово се надига като вълна, за да залее собствените ни бездни с истина. И точно тогава писателката ни въвлича в най-вълнуващото приключение на света: назоваването на нещата. Предложените в тази книга творби дишат женствено, в музиката на вярата, в обятието на образа. С превъзходната си стилистика Емилия Дворянова предизвиква сражения в ума на читателите чрез ликуващите си и трагични истории. Затова "Passion или смъртта на Алиса - La Velata" продължават да бъдат Събитие. Емилия Дворянова е сред най-известните български писатели, дебютирали след 1989 г. ... |
|
|
С излизането на книгата през 1968 г. (тогава със заглавие "Преди да се родя. И след това.") Ивайло Петров изненада и читателите и критиците си. В нея той по особен начин парадира носталгичните настроения в "селската" белетристика от 60-те години и подлага на преоценка традиционните идеологеми - роден дом, семейно-родова общност и т.н. Безподобна книга за българската литература, единение между всеопрощаващ смях и спонтанен трагизъм, завършено повествование, но с отворен финал, защото "можеш ли да се изплезиш на смъртта"! Вечна игра - на думи, на картини, на хора. Една приказка, в която краят ... |
|
|
Г. П. Стаматов е може би най-сложният и най-неразбраният български писател от края на XIX и началото на XX век, вероятно защото е възприеман само като писател сатирик и защото е оставил свидетелства за личното си отношение към недъзите на обществото, ние го възприемаме единствено като жесток отрицател и безнадежден скептик и песимист. Поведението му, самата му житейска съдба, безконечните му страдания и човешки провали карат критици и историци на литературата да виждат в него крайния негативист и безпощадния изобличител на порядките в следосвобожденското общество. В книгата са поместени избрани разкази на един от най- ... |
|
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
|
Какво бихте направили, ако попаднете в света на миналото си, но не за да повторите изживяното, а да го пренапишете по ваше желание? Щяхте ли да се възползвате и да останете там? Незнайни сили сбъдват случайно изречената от Елизабет мечта да се върне към времето, когато е била тийнейджърка, за да се запознае със своя любовник Борис, преди да е срещнал настоящата си съпруга. Но преди да пресече пътя му, ѝ се налага да се изправи пред семейството, в което е израснала, и да погледне към него и с предишните, и с нови очи. Не само пред огледалото тя ще се запознае отново и със самата себе си. В живота на героинята ще ... |
|
|
"Гротеската не е хапка за всяка уста и по тази причина само хора с вродено чувство за хумор я преглъщат с наслада." Илия Кадинов "Кривогледов беше широкоскроена душа. Тази широта се дължеше най-вече на неговите възгледи и на кройката, с която бе отмерен още на небето. И рече Бог: "Да бъде Кривогледов!" и така той се пръкна на небето. Имаше върховен Божествен промисъл, вложен в тази небесна твар, но този промисъл тепърва щеше да се прояви. Кривогледов беше много нещастен от факта, че очите му се разминаваха, с което се различаваше от всички останали ангели на небето." Из книгата ... |
|
|
Тайни технологии, зашифровани като реклама на кафе, прикрита като приключенски роман."Ако допреди миг беше с част от съзнанието си, сега беше с цялото съзнание. Не своето, изобщо цялото си съзнание във вселената. Мястото беше отвъд материалния свят и енергията се подчиняваше на различни закони. Подчиняваше се на него. Можеше ли да призове всеки образ и всеки дух на всяко същество, живяло сега, в миналото или в бъдещето. На един миг внимание бяха всички духовни учители, всички мъдреци и бележити умове. Можеше да запази съзнанието отделно или да го слее с техните. Можеше да призове всяко време и място просто така, ... |
|
|
"Писането на Бюрхан Керим е магично, нежно и дискретно. Когато попаднеш в неговия свят, не искаш да излизаш от него. И колкото повече четеш, толкова повече се чувстваш у дома, сливаш се с редовете и усещаш истинската поезия и красота на всяка написана дума. А те са навързани като лавандулови мъниста в една безкрайна нишка от притчи и послания..." Георги Бърдаров "Това е роман, чието око гледа в процепа, от който струи светлината на магичното, надделничното, метафизично живеене. Вярваме безусловно в него, докато сме деца, но какво се случва с дръзналия да не се отказва от тази вяра и след това?" ... |
|
|
Книгата Прегръща те сова е сборник с разкази и стихотворения, предназначен да разпръсне, изтанцува и преразпредели тъга и гняв, да намери красивото, което може да крепи жени, които търсят нови пътища към истината. В заблудата на материята истините са различни в различните очи, но всъщност истината е една - на Бога. Никакви отговори няма в книгата, а само търсачество на истини. Любовта е път, истините са пътища, осъзнатостта е път. Да може да различиш какво причиняваш на себе си и защо, какво причиняваш на другите и защо - може би това е мъдрост. Да се избяга от емоциите и страстите, защото те са причинени от материята, е ... |
|
|
"Един автентичен глас в българската литература. Написаното от Антония Атанасова те оставя с усещане за лекота и полет, но и за бездиханност от гмуркане в леденостудена и мътна вода. Различен роман. Различно писане. Трудно задържа вниманието ни нещо в този свръхдинамичен свят, но от романа на Антония не можеш да се откъснеш, освен за да си спомниш някой момент, който си прочел вътре и в който си се разпознал. Толкова красиво се изразява Антония, че усещаш колко болезнено синьо е всичко миг преди някой, който е бил цялата ти Вселена, за да си отиде завинаги. После само пустота и лекота, докато синьото изтънее и се ... |
