Романът е изграден върху два основни принципа. Четивност и опит за отговори на вечни, екзистенциални въпроси. Литературата може да ни върне назад или напред във времето, може да ни позволи да помиришем аромата на петунии, може да чуем "песента на колелетата". Но освен всичко това, тя разполага с поразителното качество да остави свободно поле на читателя, където той да доизгражда (заедно с автора) характери, физически качества и панорами. Литературата може всичко, понякога да замести живота. На страниците на тази книга един човек се пита: "Защо съм?". Друг отговаря. Трети замеря чудесната ни държава с ... |
|
Кратки разкази по действителни случаи ... Много често пристъпям в съня си по двор, запустял и обрасъл с къпини... Взирам се с надежда наоколо... Няма я селската къща, няма ги огнището и синджирите, на които висят почернели от сажди котлета... Няма ги крайпътните дувари... Има прогнили парчета огради от преплетени пръти... Има ги тишината и звънкия смях от летата на моето детство... Ако искате, тръгнете с мен и аз ще ви поведа към моя мъничък свят, пълен с мирис на сено, с пукот на съчки в огнището, с далечна свирня на щурци и с поблейване на стадата в кошарите... В него има тъга, има и болка... Има глад и насита от ... |
|
"Признавам, че от много годни не бях се забавлявал така чистосърдечно (а може да беше и мръсносърдечно, и да не беше баш забавление). Калин Янев ми е напълно непознат, но това не ми пречи да сравня неговия текст с други също тъй "хард" текстове от типа "закони" на този или онзи (визирам господата Мърфи и Паркинсън). Впрочем те са така обрасли с митове, та дали са и реално съществували? Както и да е. Умен и талантлив човек, тоз Калин Янев. Заслужил си е книгата, стига да се найде издател."Из рецензия за ръкописа от Николай Заяков "Калин Янев е името на Калин Янев. Или обратното. Роден е в ... |
|
Наблюдавам се отстрани като в добър документален филм - гърча се от скрупули, като че ли искам да се оправдая за нещо, което е разбираемо. Всъщност какво искам да защитя - филмите си от забрава или да долажа, че животът ми не е протекъл напразно? В най-мрачните си мисли относно професията и ползата от нея стигам до извода, че съм преливала от пустото в празното. А колко по-полезна работа бих свършила, ако си останех в училището! Защото документалното кино по онова време по функциите си, не и по съдържанието си, беше елитарно изкуство. Не цялото, разбира се, но това, което ние, няколкото донкихотовци, правехме. А то ... |
|
Владимир Свинтила (1926–1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма. През януари 1949 г. е задържан от органите на КДС и след съответни инквизиции (вкл. двайсет денонощия без сън) е въдворен в концлагера Богданов дол (вж. „Кладенецът на мълчанието“, „Изток-Запад“, 2009). Но това не е последната му среща с Държавна сигурност. През 1957 г. е въдворен в психиатрията, за което се разказва в настоящата книга. Един от неколцината представители на модерната ... |
|
С ясното съзнание за абсурдността на заниманието си, героят се опитва да разкаже себе си и света край него, но докато пише своя дневник, животът, обстоятелствата го въвличат в ситуации, в които се чувства като чужденец. Опитите му да открие логика, смисъл, да пренареди вътрешното си пространство, водят до по-дълбоки (понякога драматични, понякога комични) конфликти с реалността, дори с най-близките му хора. Ако красотата ще спасява света, може би самотата ще спаси човека от същия този свят... ... |
|
Емблематичната за младото поколение в началото на века "Hash Oil" с трето издание! ... "Като рекли всички Момчил Николов, та Момчил Николов. От всички съм чувал за него, но аз самият не съм го виждал нито веднъж. Колко пъти вече (хиляда пъти), пиян или нагърмян, съм минавал през София от север към юг, от запад към изток, от единия ѝ край до другия, напреко и както ми падне - и нито веднъж не съм виждал Момчил Николов. На, вчера пак не го видях, макар цяла вечер да четох произведението му "Hash Oil", много смешна книга, впрочем увлекателна като първа дръпка от добре повит масур. Така те ... |
|
Златомир Златанов е автор на повече от десет книги с поезия, проза и есеистика, между които "Входът на пустинята", "Нощни плажове", "Японецът и потокът", "Храмови сънища", "На острова на копрофилите", "Езикът на неговата сянка", "Протоколи за другия", "Пола", "Хетерографии", "Лаканиански мрежи". ... |
|
В тази книга Георги Пашев представя увлекателната история на първите стъпки на железничарството по нашите земи, както и връзката на това важно за съвременния човек техническо изобретение с българското национално-освободително движение. Без името на баварския немец Хирш не е възможно да се говори за метален път в Източна Европа. Той идва на Балканите, за да сложи край на онези пеши движения, които траяха хилядолетия. Така, осъществил човешки блянове, барон Хирш става символ за напредък. При техническата и промишлената революция на ХІХ век, когато пàрата и електричеството бяха впрегнати да вършат работа, а ... |
|
Христо Запрянов е отдавна признат у нас и по света (Германия, Холандия, Англия) млад прозаик, заради чиято книга „ Одраното куче ” (1992) немски критик зачерта символично в сп. „Щерн” творчеството на цяло едно поколение съвременни немски писатели. В сборника с три негови пиеси, издаден от ИК „Жанет 45”, читателите обаче несъмнено ще разпознаят и блестящия драматург, който успява да бъде едновременно интригуващ, забавен и психологически задълбочен. ... |
|
През 2008 г. група съмишленици от "Фондация за нова култура" направихме нова камбана и камбанария на село Горна Бела Речка. Мотивите ни не бяха религиозни. Водеха ни усещането, че на старите хора от селото наистина им липсва откраднатата камбана с "най-благия звук", предизвикателството - може ли отново да се направи "блага" камбана, удивлението - колко силен отпечатък в паметта оставят звуците, с които израстваме. Тази книга събира уроците и разказите, родени в процеса на правене на камбаната. Решихме да споделим този процес с повече читатели, защото да направиш камбана се оказа преживяване, ... |
|
"Мисля си: каква енергия трябва на Иван Гранитски, да се издигне с криле като коледна елха, като един крилат Дядо Коледа, и когато се върне в гнездото си, да остави един стих, една мисъл, понякога само една намерена дума, за да я подари на нас, неговите приятели. Иване, продължавай да летиш и да се връщаш при нас!" Акад. Антон Дончев ... |