Съставител - Александър Шпатов. ... Разказите са най-подценяваният, но същевременно и най-българският жанр. Още от времето на Алеко, Йовков и Елин Пелин. Изминалите две десетилетия със сигурност са сред най-важните за тази ни литературна традиция, поставили България на световната карта с разкази като "Сляпата Вайша", "Кръв от къртица", "Има ли кой да ви обича" и "Как купихме Ленин". В този сборник ви представяме подбрана селекция от едни от най-представителните и популярни истории за първите 20 години на XXI век от едни от най-утвърдените ни съвременни майстори на разказа. ... |
|
Омагьосваща приказка за големи от Петър Станимиров. Две деца, заченати в грях, трябва да оцелеят. Сами и привидно беззащитни, те се лутат в пущинака и търсят пътя към своето неясно бъдеще. По петите им е техният баща - свиреп, безмилостен, жаден за кръв и подвластен на древен демон, обсебил душата му. Закрила ще открият у своята майка - свръхестествено създание, което съществува между този и онзи свят. Предстои им сблъсък със самата съдба! "Денят, в който мама отиде на небето" е приказно-страшна повест за възрастни, която има силата да шокира и омагьосва. От една страна, защото е силно повлияна от светлината и ... |
|
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
Париж беше като ябълката в Снежанка - едната ѝ половина сочна и вкусна, а другата - отровна. Животът навън продължаваше такъв, какъвто е бил винаги. Бедните преживяваха. Богатите живееха и страдаха за парите си, а интригите ги забавляваха. Болестите бушуваха, гробарите никога не бяха без работа, цветята се сменяха със сезоните и през зимата изчезваха, небето се завърташе и звездите образуваха нови формички, луната ту белееше, ту слабееше. Това, което никога не липсваше в този град, беше една изумяваща смесица от бедност и излишество, от веселие и плач, от живот и смърт. Две години преди окупацията на Париж, преди ... |
|
"Слязох по стълбището. Не пропуснах да се спусна по парапета, защото помнех, че така е по-весело. И ето ти ме мен, застанала до Бога. Съвсем близо, както никога не го бях виждала. Бях готова отново да повярвам в него. Все пак беше толкова огромен, а просто не може нещо толкова огромно да се изпречи на пътя ти и ти да не повярваш в него. Нищо не каза, като го дръпнах за крачола. Само за момент протегна ръка и аз побързах да се метна на показалеца. Бавно и тромаво ме доближи до ухото си, като с другата длан не преставаше да прелива. Лявото му коляно все се пълнеше, дясното все се изпразваше. – Може ли да ме полюлееш? - ... |
|
"Роман много по-различен от всичко онова, което излиза днес в областта на белетристиката. Кара те да почувстваш реално нещо, което трябва да признаем, че сме склонни да забравяме, а именно - притежаването от нас на безсмъртна и вечна душа!" Проф. д-р Николай Маджуров "Великолепна книга, която толкова години след нейното написване е все така актуална и пророческа! Книга, която има силата да преобръща и да вдъхва надежда в тънещия в безнадеждност свят. Защото нещата в този живот са гатанки от небето, както казва Св. Николай Велимирович. Изправени пред решаване на личният ни ребус, осъзнаваме че безобидни ... |
|
Теодора е психолог по сърце. Чете много и с голям интерес книги за детска и специализирана психология. Опитва се да разрешава проблеми и да помогне на всеки, който потърси помощта ѝ. Най-голямата ѝ победа е тази над себе си. Опознава се, анализира всеки детайл от детството си, за да достигне до щастието и да намери така желаните от всеки човек спокойствие и удовлетвореност от живота. Санаториумът е книга, която разказва за този път, за терзанията, болките, радостите и сълзите на едно малко момиченце, за преживяванията и преосмислянето на всеки един детайл от един ключов за живота ѝ период. Всеки читател ... |
|
"Когато излезе "Елада Пиньо и времето", няколко литературни критици написахме, че се е появила една изключително важна голяма книга, която се появява един път на 10 - 20 години... Трябваше да изминат няколко месеца, за да разбере по-широката читателска аудитория, че става дума за един нов голям български роман. Когато излезе нейната следваща книга "Вътрешната стая", пред нас стоеше задачата да кажем къде в българската литература стои Керана Ангелова." Михаил Неделчев, литературен критик "Докато четях "Вътрешната стая", постигах усещането за щастие." Юлия Огнянова, ... |
|
От автора на поредицата "Северозападен романь" от издателство "Попов мост" - Стоян Николов - Торлака."... Хазартът е друго. Той е начин на живот. При комара днес може да заложиш, но може и да не го направиш. Зависи дали си се опарил или не. Зависи и от други работи. Колко си смел или си мислиш, че си смел, колко се съобразяваш с мнението на околните, когато ти мелят на главата, че не трябва да продължаваш така... Но най-вече зависи от това, доколко си податлив на зависимости. Комарът се търпи. Можеш и с него, но можеш и без него. Хазартът е пристрастяване. Той е по-тежък от венозен наркотик и ... |
|
Бойка Асиова, автор на книги с публицистика, документалистика, проза. Между тях са сборниците с разкази "Мъжко можене", "Лудовица", "Рецепта за камбана"(Годишна награда на СБП за есеистика) и романите "Яловата вдовица" (Национална награда "Н. Хайтов", номинация за наградата "Хеликон", преведен на немски и турски език) и "Вълчицата излиза привечер". "Запеските. Дух и материя" с приз за принос в запазване на фолклора. Автор на публицистично-документални филми на БНТ ("Жалба по Гоце", "Между люлката и гроба", "Курбан за ... |
|
"Сюжетът на "Тежки елементи" е бурен, богат на елементи и акценти, изненадващи обрати и трансформации. Описани са повече или по-малко цели светове, паралелни вселени, исторически отрязъци, цивилизации - при това не само хуманоидни и дори не само биологични. Описани са с една брилиантна лекота, с минимализъм и същевременно с достатъчна детайлност, при това хуморът и иронията са предостатъчни на всяка страница. Драматургията при разработването на сюжета впечатлява - авторът е разпръснал мини, които избухват една след дурга и то точно когато, където и както трябва. Всяка от първоначално будещите леко ... |
|
Всички ние сме потомци на митични герои. Всички ние обичаме или се гневим, надяваме се и умираме, досущ като античните хора. С митологичния си роман "Поздрави от Хадес" Яница Радева се спуска дълбоко надолу, за да навлезе в света на архетипите, заложени в основите на нашата природа. Изследва опасности, откриващи се когато счупим ключалките на забраните. За написването на романа си авторката ползва достигнали до нас фрагменти от митове, факти и открития на археологията, като ги помества в нов културен контекст. Яница Радева се стреми да достигне до дълбините на човешката същност, за да потърси обстоятелствата, ... |