"Това е една обикновена българска история, написана увлекателно и човешки, с много чувство и разбиране на героите. Без агресия, без имитации, без изтъркани схеми. Един невероятен роман за прехода". Владо Любенов "Това е един задъхан разказ за трескавото лутане между тук и там, между отсам и отвъд; разказ за непрекъснато заминаване и за вечното завръщане... Във времето, когато се кълнем, че уж Родината е там, където си, се оказва, че емигрантът е навсякъде емигрант. Но странно: "Емигрантът" не е мрачна история! Тук няма "отрицателни" герои, а пък "положителните" не са нито ... |
|
|
"... Забелязал съм през годините, че е налице една интересна закономерност. Много често онова, което считаме за "добро" за нас, ни носи после неочаквано куп неприятности. И обратно - "лошото" често ни предоставя нови добри възможности. Затова трябва да внимаваме. "Няма сватба без сълзи, траур без радости" - гласи една арменска пословица.... Никога в живота си не съм чувал по-убедителни, по-интелигентно построени и правдоподобни обяснения от тези, оправдаващи нечий мързел. Най-парадоксалното е, че мързеливците винаги имат намерения да свършат някаква работа. И могат с часове да ти ... |
|
|
"„Петнайсетият камък” е роман с истински камъни в него. По-важни обаче са другите камъни: метафизични, метафорични, реторични, романтични, понякога много лични прозрения, които изграждат една уж съвсем обикновена, направо всекидневна постмодерна история – историята на писател, тръгнал да търси автора на своите романи. Читателят ще, не ще, е обречен да се лута из нея, докато намери своя невидим – петнайсети – камък и застопори значението на текста в положение, удобно за разпластяване и размишляване. Дали историята ще се окаже въглен или диамант, скъпоценен камък или камъче в обувката, постамент или препъникамък зависи ... |
|
|
Като шило в торба, както казва народът, перото на драматурга Панчо Панчев не стои мирно, а често изневерява на театралните подиуми и с променлив успех ухажва почти всички литературни жанрове. Той е автор на книжката с лирика „Неизречено на глас" и на книжката с басни „Магарешки мечти", на сценарии за известни анимационни филми - „Дупката", „Наследници", „Страст", писал е фейлетони и епиграми, публицистични статии и есета, награждаван е за разказ... Второто от трите томчета с „избрано" между моите писания („Панчо Панчев извън театъра") представлява шарена торба, пълна с опити в ... |
|
|
"Диарбекир и българите": Веселин Сариев дълго се готви за тази книга, прекомпозира, добавя, открива нови свидетелства. Авторът планира и второ разширено издание и на въпрос на в. "Вести" от 1999 г. дали е събрал нови факти, декларира: "Винаги съм работил в тази насока, държа на тази книга, а и съдбата през тези три години ми помогна да открия неизвестни документи, които допълнително хвърлят светлина върху тази българска драма". Сариев прави и предварителни публикации - в. "Народна култура" (1984), в. "Литературен глас" (1984 г.), в. "Литературен фронт" (1986 г.), ... |
|
|
Трилогията "Лабиринт" се състои от три свързани помежду си книги - "Хълмът", "Любов в ада" и "Камъчета от мозайката", в които се долавят очертанията на древния и по-нов Пловдив, но едновременно това е символ на вечно човешко обиталище с богатия му живот между доброто и злото. От три различни гледни точки, чрез три различни разреза е разгърнат един пъстър и увлекателен сюжет.Криволиците на лабиринта ни отвеждат към близки и далечни времена, в загадки на историята и в загадки на човешката душа.Трилогията е изпълнена с красиви пориви и ужасяващи злодеяния, с разнотипни любовни ... |
|
|
Редактирано издание. ... Един роман за Края. За края на това, което от благоприличие наричаме консуматорска цивилизация. За личния край и за края на света, който познаваме. Историята започва някъде през шейсетте години на 20-ти век на малка уличка в Китайския квартал на Ню Йорк и завършва десетилетия след това във Флорида. Една стара китайка умира и душата й поема своя път през времето и хората, за да пресече много по-късно траекторията си с истински ангел. Книгата се разгръща като карнавално пътуване из съвременна Америка, но и като пътуване през медийните светове и световете на съвременната мистика. ... |
|
|
„Как се съчетава уличен реализъм с авангард, ще попитате? Какво е това чудо-юдо риба-кит? Прозата на Стоил Рошкев, ще ви отговоря веднага.“ Лора Шумкова „Почерк, който избира да ходи ту към високата, ту към масовата култура и така им улучва мярата, че се чудиш как може да е толкова четивен този модернизъм, без да е постмодернизъм, а нещо седмо. Нещо като седмото небе на новата българска проза.“ Пламен Дойнов Стоил Рошкев е роден през 1976 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като журналист в Българската национална телевизия."Няма такъв булевард" е четвъртата книга ... |
|
|
Интернет зависимост... Натрапчиво желание да влезеш в световната мрежа и болезнена неспособност да излезеш навреме. А после? Виртуална любов, виртуална самота. Виртуален секс. Кога сме ние? Къде сме? Какво всъщност правим? И по-важното – защо? Като канава се използва една интернет игра, върху която се гради целият роман. Виртуалната реалност и пристрастяването към нея като бягство от действителността. Трудният път на себеоткриването, осмислянето на живота и смъртта, болезненото връщане към аза – всичко това и още много, написано леко, забавно, със самоирония и лек привкус на тъга от Миа2442. Увлечен във виртуалното ... |
|
|
Румен Алексов е писал къси разкази, отличени с награди, но едва в новите времена намира материал за роман. „Перфектно 1“ е кримка за прехода със замесени научни открития, мръсни сделки, хомосексуални връзки и много пари на фона на съвременна България, при това написана леко и остроумно. Ще попитате защо „Перфектно 1“. Едно – защото авторът вече подготвяше втората и третата част от замислената трилогия. А на въпроса защо перфектно, след като Филип Генералски Младши, президент и главен детектив на Пинкертън АД, разкрива със завидна лекота убийци и убийства, Румен Алексов отговаряше: „Всеки престъпник си мисли, че всичко е ... |
|
|
Предобедно говорене на пейка. Пенсиониран съученик мисли на глас (без да го погледне). До смърт е уморен от къртовския труд на сънуването. Сънувал все същия безлюден град. Напразно търсил къщата си. Усещането за безадресност всеки път го стряскало от сън. Нощем в мътния фокус на хлътналата му памет – подписът, с който се отписал от се бе си, и как продължил негативно просветлен, жива попивателна, а мастилото отказвало да съхне. Конецът накъсан. Нямало „защото – затова“. Липсата на хронология под държала лошата памет (а нали паметта е присъдата на съвестта). Миналото – ребус от произволни тълкувания. Ще му се да бъде ... |
|
|
Някой тропаше по вратата. Камен се събуди внезапно. Даже точно навреме. Не, не беше приказка. Беше кошмар. Кошмарът ли трябваше да продължи? Помисли си три неща. Боряна. Боряна. Боряна. После още едно – Димитър. Димитър? И после в главата му изплува кръвта от съня. Знаеше, беше чел веднъж в съновника, това всеки го знае, кръвта значи истина. Червеното значи истина. Време за истина? Примлясна няколко пъти. Устата му беше суха. Залепнала. Дъхът му – некрасив. Десети ден вече дъхът му беше точно такъв на събуждане. Нищо красиво нямаше в тази хотелска стая. Нищо красиво нямаше и в живота му извън нея. С изключение на едно ... |
