Думи Отдавна - в далечното му детство още - орляк деца тичаха да се кривим на изпаднал в селото ни просяк, думи. Нима и вие като тях - като невинните деца - сте жестоки, думи? Помня: странникът да ни приласкае с кротък поглед се опитваше, после гневно размахваше юмрук, после завираше лице о дрипавото рамо да скрие бликналите сълзи; но нищо; и сакатото му тяло се изгубваше из пътя, думи. И аз така - като самотника мъдрец - ще се изгубя думи. Но бидейки глупец, аз не ще отмина мълчаливо, думи. С плътта си ще ви храня, думи, с кръвта си ще ви поя, думи, душата си - да я разкъсате за зрелище - ще ви отдам, думи; върху ... |
|
"Отдавна подозирах, че Боряна Богданова умее да размества небето с думите си. Втората нейна книга, този път с кратки разкази, категорично ме убеди в това. Не е лесно най-напред да съзреш, а после и да разкажеш за малките детайли, които градят големия живот - подлез, изпитващ надежда, хризантема, от която боли, въже, на което виси надеждата, леха с ягоди, която лекува загуби... Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството - да ... |
|
Абсолютно пълнокръвни персонажи, чиято основна отличителна черта е несъответствието им с "нормалността". Някои от тях попадат в Академията. Други не са и чували за нея. А трети сте самите вие. "За някои хора да бъдеш сериен убиец беше престъпление, психично заболяване, за други - непростим грях, а за семейство Иванови беше просто професия. За тях прерязването на гърла не беше акт на отнемане на живота, а по-скоро - нещо като шопинг на кредит, който евентуално някога биха изплатили в затвора. Но това някога им се струваше твърде далечно и затова пазаруваха смело. Посещаваха само къщи с широк заден двор и ... |
|
"Стряскащо увлекателна книга без фабула и без жанр. Ако има, все пак, думи - то те са само част от инструментариума за една много интензивна алхимия, която смесва метафизика и реалност, болезнена конкретика и несмутимо безвремие... В едно. Цяло. Текст, който барабани с пръсти по духовната ти кожа." Илко Димитров "Тази книга - "С. Малка бяла книга за незаглъхващи перкусии" - заслужава специално, задълбочено и обширно говорене... Няма да го направя сега. Това е една чудовищна книга - двамата автори в нея се "прескачат", сменят се полове, сменят се ситуации и накрая се объркваш, спираш ... |
|
"Тази книга е родена не от липса, а от препълненост: Аз съм пълна с истории, ще прочетем във втората ѝ половина. Авторката ѝ, Свежа Дачева, си дава сметка, че в над половинвековното си биографично битие е попила твърде много лична и чужда събитийност. Именно тя поражда нейната изненадваща проза (досега я познавахме единствено като поетеса и преводач на поезия от шведски, с реализирани цели десет собствени поетически книги, от които осем на български и две на шведски; включена в девет поетически антологии - български, шведски, английски. Първата ѝ прозаическа книга е изненадваща и с причудливите си ... |
|
Джобни алогизми. "Червилото на кметицата" сглобява парченца от разбития свят в нещо ново и наглед абсурдно, което обаче разкрива повече за същността на цялото. Объркването ни идва от навика, не от истината, а истината не е една. Всеки малък алогизъм на Симона Алекс остава в джоба и когато бъркаме в него, за да платим деня, денят също се отплаща." Георги Гаврилов ... |
|
"Неделният продавач на книги" трудно може да се представи с няколко изречения. По някакъв начин, това е книга за книгите, за онова, което прочетеното оставя у нас, и така участва в създаването и подреждането на нашата вътрешна лична библиотека. По своя жанр "Неделният продавач на книги" е роман. Фабулата е внимателно изградена около постепенното разкриване на една загадка - изчезването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, събуждат различни спомени и водят героя през извивките на повествованието. Образите са интересни, грижливо представени и ... |
|
Понякога най-искрените думи могат да бъдат написани само в писма до нечия майка. Това е вълнуваща история за едно момиче, израснало в дом за деца без родители, за приятелството, за загубата, за анорексията и, разбира се, за мечтите."Ръка за ръка, двама на сивия цимент, той и аз. А ние, мамо... Ние просто искахме ванилов сладолед с парченца шоколад. Ние не искахме нищо повече от живота, но той ни изненада." Из книгата ... |
|
Случайни, спонтанни и съвсем непланирани кратки истории за нещата, които са се случвали, и тези, които няма да се случат. За дадените парченца от теб, за подарените, взетите назаем и невърнатите. Личните и чуждите. Тия, дето продължават да живеят извън теб. Някъде. В нещо. В някого. "Някъде в нещо в някого" е дебютната книга на Ева Ханджиева. Ева е студентка, специалност "Живопис" в Националната художествена академия. Рисува от дете, но освен талантлива художничка, тя е и прекрасен разказвач на истории. ... |
|
От автора на бестселърите "Обществена поръчка" и "Изнудвачът" - Елена Чамуркова. След 30 години в Ню Йорк световноизвестният милионер, психолог и мотиватор по личностно развитие Георг Петроф се завръща в България. Какво се крие зад лъскавата му фасада на преуспял човек? Защо от мъчителен и скучен, престоят му се превръща в интригуващо приключение? Ще срещне ли любовта на живота си в суровата българска действителност? Ще стои ли настрана от злободневните теми, или ще се включи в съпротивата на своите съграждани срещу мощна корупционна схема? Подозрението за личен, обществен и световен заговор ... |
|
След смъртта на майка ми наследих две-три кутии със снимки. Някои от тях бях виждал, други - не (или бях забравил). Те започнаха да ми разказват различни истории, по правило без начало и без развръзка; понякога не се съгласуваха безпроблемно със сюжетите, които бях чувал, с вариантите им, които паметта ми бе съхранила доста небрежно. Събрах историите и част от снимките в тази дълбоко лична книжка, допълних ги с други сведения, почерпени от различни източници, с надеждата да предам разказа напред във времето, а и да достигна до читатели със сходни виждания за света. ... |
|
В съвременната българска литература темата за близкото минало присъства все още слабо. Още по-рядко обект на разсъждения е това как идеологическите норми оформят детския светоглед. Действието в романа се развива в България между 1985 и 1989 години. Дете на 12 години отива на лятна пионерска лагер-школа в Ястребино и там се случва събитие, което след това е добре забравено. Вече порасналото момиче анализира миналото. Внезапно изскача случка от несъзнаваното и описва до какви последствия е довела в настоящия момент. Три времена, лица от детството и паралелна история за разстрел и смърт ще насложат гледни точки за видовете ... |