Михаил Кръстев е автор на художествено-документалната трилогия "Виното на надеждите", посветена на Априлското въстание. Роден е в град Перущица. Завършил журналистика в Софийския университет. Автор на романа "Орехова поляна". Работил в телевизията и пет национални вестника."Толерантността е същност на човешката душа. Самото ни съществуване е свързано с мира между хората, с инстинкта за общност, облагороден от човешката култура. В джунглата няма толерантност: има принудителна търпимост, война за кокала, женската и територията. Ако това се случва и между хората, значи човек живее в два свята - ... |
|
|
Любовта може да променя животи или да обърква съзнания. Да се чака с години или да се забравя. Но за Кларк, тя е време за размисъл и анализ на допуснатите грешки. Неговият блян за любовта на Изи не спира с времето, а прераства в задаване на множество въпроси.. Дали от погледа на мъдростта и опита ще съумее да открие отговорите? Компанията на Ана и Катя ще го поддържа през трудните дни. Но дали и Ана не търси същото бягство от любовта? Освен с музиката, песните и лиричния си глас, Горан Запрянов ни поднася своето литературно откровение под формата на вълнуващ разказ за невъзможната любов такава, каквато всеки я познава ... |
|
|
"В народните приказки хубавите неща стават от третия път. Би трябвало да е така. По-дългото очакване засилва радостта от постигнатото. Но я си представете приказка, в която десетки юнаци обещават справедливост, заемат се да я осъществят и един по един се провалят. И то в днешна приказка, която протича пред очите ни. Към нея ни насочват смешно-тъжните разкази на Мирослав Михайлов в тази книга. Читателят има два избора - да почувства горчивина или да се развесели. Най-вероятно да усети и двете. Онзи, който настъпва десетки пъти мотиката, а не два пъти, както е във вица, сигурно ще ни разсмее. Но той как възприема това? ... |
|
|
"В шеметния низ на годините условията за живот на планетата ни се променят, а белезите на човешката нравственост си остават като че ли все същите. Докъде водят лековерието, липсата на бдителност и недостигът на човещина? Не забравяме ли твърде често, че земната природа ще е извор на блага само дотогава, докато я пазим и полагаме грижи за нея, че не е някаква завинаги? Нашата планета е разнолика, както всичко във Вселената. Тя крие и своите клопки, за да научи оцелелите на бдителност. Хилядолетия сякаш не стигат, за да осъзнаят хората как трябва да се отнасят към околния свят, към природата и как да общуват помежду ... |
|
|
Тоталитарен роман."Прието е в различните видове публикации, когато нещо трябва да се обясни или разясни, съответният текст, съпроводен с някакъв указателен индекс - най-често звездичка, да се изписва под черта в буквалния смисъл на думата. Изтегля се една черта най-отдолу на страницата, като се оставя място и за добавката, която популярно се нарича "бележка под черта". В английския ѝ викат "фуднот", което при чепат превод означава нещо като "бележка долу в/под краката", в немския ѝ казват "фуснове", което означава същото, а на руски е "сноска", което ще ... |
|
|
Комедия, разсмиваща до плач! Страстта на Костас Папуляс е театърът - и когато внезапно се оказва свободен от брачните окови и с прилично наследство, той решава да преследва мечтата си: да създаде театър. Но в Гърция театри под път и над път, затова тръгва да търси реализация на амбицията си в друга балканска държава. Костас напуска родната Елада, за да скита в чужбина като един нов Одисей. Поклонникът на Мелпомена първо се отправя към Скопие, там удря на камък, но се сдобива с приятел - амбициозен македонски драматург. Съдбата го отвежда в София, където наивният грък и особено парите му са посрещнати с възторг и ... |
|
|
С годините и натрупания опит идват и историите. Често животът ни предлага изненади, които и най-богатото въображение не може да измисли. От тяхната гледна точка нещата изглеждат по съвсем различен начин. Така онова, което за нас е било само теория или идея, се превръща в лична опитност. Догмата става живот. Притчите, които са в тази книга, са плод на това превръщане на словото в живот, на прочетеното в преживяно. Всеки, който има повече път зад гърба си, има своите притчи, които придават индивидуалност на духовната му практика. И това е най-хубавото. Всеки би трябвало да разкаже на другите за тези лични, преживяни и ... |
|
|
"Независимостта е свободата да избираме зависимостите си. Аз си признавам, че съм зависим от провокациите на Христо Стоянов. Периодично се нуждая да бъда разтърсван, изненадван, вбесяван, очарован и смайван от историите и прозренията му. Свободолюбието на българите, според Христо и тази книга, е в свободата да си търсим нови освободители и поробители. Вашият смирен раб горещо ви препоръчва тези "Записки". Те са опасни - предупреждавам - могат да ви доведат до освобождаване от самите себе си! Или пък да ви направят роб на Христовите думи." Любен Дилов-син ... |
|
|
Дъщери на светлината е съвременен съспенс, който ще ви държи в напрежение до последния ред. Книга за свободния дух, за стремежа на човек към независимост, както и за вътрешната му борба със самия себе си - на какво да се подчини: на обществените норми или на повика на своето сърце. За правото на избор и умението да управлява съдбата. Роман за силата на майчината любов, за себеотрицанието в името на бъдещето на детето. За саможертвата на бащата за най-скъпото и свидно в този свят. За всеотдайността на родителя. Роман, в който, наред с чистата и безусловна любов, ще се срещнете и с тъмната страна на персонажи, готови на ... |
|
|
"До последен зъб" е дебютният роман на Тео Чепилов след серия разкази, куп филмови и телевизионни проекти, сред които "Под прикритие", "Домашен арест" и "Дъвка за балончета", и безброй съмнителни житейски решения. Книгата е сатира на постапокалиптичния жанр, пропита с ирония и издържана в характерния и натурален гонзо стил на автора, който предимно свързваме с култови градски истории. "Това не е киберпънк - това е панелен пънк!", твърди авторът, а ние му вярваме. По традиция всички прилики с действителни лица и събития са напълно нарочни. Какво ще се случи, ако в един ... |
|
|
Книгата подхваща една маргинална у нас - но не и за световната литература - тема за телесното като метафора за всичко низше, маловажно и несъвършено пред лицето на суперорганизма на обществото. Какво би се случило с човешкия индивид, който, дори успявайки да изгради около себе си "желязната клетка" на утилитарността и рационалността (по израза на Макс Вебер ), продължава да бъде биологично същество и да се подчинява на закони, които не познава? Божествени или природни са тези закони? Ами ако интернализирането на създадените от човека цивилизационни инструменти, без които обществата не могат да съществуват, се ... |
|
|
Изданието включва в едно книжно тяло първите два романа на Галин Никифоров с преработени текстове - "Добро момче" и "Умерено нежно". ... Добро момче Когато животът ти е самотен и безсмислен, но изведнъж се изправяш лице в лице със смъртта - на какво си способен тогава? Когато си на ръба на оцеляването и целият свят е забравил за теб - къде търсиш спасението и на кой бог се молиш? Когато се връщаш в миналото си и когато там намираш само призраците на собственото си страдание - как успяваш да продължиш? Накъде те води сърцето, накъде те води умът? Колко можеш да загубиш и колко можеш да спасиш? ... |
Книги 
