Пролетно стихотворение На дървото отсреща два сиви кълвача търкат гушки после отлитат единият почуква и другият почуква различни клонки чук-чук чук-чук зеленото на листата ги чува и се показва бялото на облака ги вижда и се скрива ти ми се усмихваш и аз ти се усмихвам в цъфналото утро. Таня Николова ... |
|
"Гротеската не е хапка за всяка уста и по тази причина само хора с вродено чувство за хумор я преглъщат с наслада." Илия Кадинов "Кривогледов беше широкоскроена душа. Тази широта се дължеше най-вече на неговите възгледи и на кройката, с която бе отмерен още на небето. И рече Бог: "Да бъде Кривогледов!" и така той се пръкна на небето. Имаше върховен Божествен промисъл, вложен в тази небесна твар, но този промисъл тепърва щеше да се прояви. Кривогледов беше много нещастен от факта, че очите му се разминаваха, с което се различаваше от всички останали ангели на небето." Из книгата ... |
|
Тайни технологии, зашифровани като реклама на кафе, прикрита като приключенски роман."Ако допреди миг беше с част от съзнанието си, сега беше с цялото съзнание. Не своето, изобщо цялото си съзнание във вселената. Мястото беше отвъд материалния свят и енергията се подчиняваше на различни закони. Подчиняваше се на него. Можеше ли да призове всеки образ и всеки дух на всяко същество, живяло сега, в миналото или в бъдещето. На един миг внимание бяха всички духовни учители, всички мъдреци и бележити умове. Можеше да запази съзнанието отделно или да го слее с техните. Можеше да призове всяко време и място просто така, ... |
|
"Писането на Бюрхан Керим е магично, нежно и дискретно. Когато попаднеш в неговия свят, не искаш да излизаш от него. И колкото повече четеш, толкова повече се чувстваш у дома, сливаш се с редовете и усещаш истинската поезия и красота на всяка написана дума. А те са навързани като лавандулови мъниста в една безкрайна нишка от притчи и послания..." Георги Бърдаров "Това е роман, чието око гледа в процепа, от който струи светлината на магичното, надделничното, метафизично живеене. Вярваме безусловно в него, докато сме деца, но какво се случва с дръзналия да не се отказва от тази вяра и след това?" ... |
|
В романа Хаосът в играта на джаги Палми Ранчев експериментира с шизофренните абсурди и екзистенциалните преображения на героите си, чрез които обяснява причините, довели до усещането на българина за продължаваща лъжа и вечна несправедливост."Палми Ранчев е направил най-важното за литературното присъствие на един автор - станал е автентичен, единствен и суверен в една част от съвременната българска литература. Литературата на истината. Никой не пише за света по този начин. Той не пише за аутсайдерите на живота, а за аутсайдера у всеки от нас." Недялко Славов "Палми Ранчев е от авторите, които не ... |
|
Книгата Прегръща те сова е сборник с разкази и стихотворения, предназначен да разпръсне, изтанцува и преразпредели тъга и гняв, да намери красивото, което може да крепи жени, които търсят нови пътища към истината. В заблудата на материята истините са различни в различните очи, но всъщност истината е една - на Бога. Никакви отговори няма в книгата, а само търсачество на истини. Любовта е път, истините са пътища, осъзнатостта е път. Да може да различиш какво причиняваш на себе си и защо, какво причиняваш на другите и защо - може би това е мъдрост. Да се избяга от емоциите и страстите, защото те са причинени от материята, е ... |
|
"Един автентичен глас в българската литература. Написаното от Антония Атанасова те оставя с усещане за лекота и полет, но и за бездиханност от гмуркане в леденостудена и мътна вода. Различен роман. Различно писане. Трудно задържа вниманието ни нещо в този свръхдинамичен свят, но от романа на Антония не можеш да се откъснеш, освен за да си спомниш някой момент, който си прочел вътре и в който си се разпознал. Толкова красиво се изразява Антония, че усещаш колко болезнено синьо е всичко миг преди някой, който е бил цялата ти Вселена, за да си отиде завинаги. После само пустота и лекота, докато синьото изтънее и се ... |
|
"Горнището и сланището - едното грее, цъфнало, зелено, другото - мрачно и мъгливо, покрито с локви, тръни и обриви солени. Двете половини на света познат. През горнището реки текат и бързат към морето. За да не объркат пътя и тръгнат наобратно, на безброй места са закопчани със мостове. Гори и махали, села, поле без педя запустяла. А нататък са простори, океани, прерия, савана, джунгла, че и полюсите два, но надалеч стоят един от друг." Из книгата ... |
|
Във Виртуалната кръчма се пие виртуално, но се разказва реално - съобразно клиентелата и броя на питиетата... Посетителите могат да избират от менюто на своите смартфони и компютри ресторантския интериор, дали да бъдат разказвачи или слушатели и с кого да пият и споделят. Клиентите могат едновременно да са под карантина и в бара, да бъдат с жените си и без тях, у дома си и в любимата кръчма, с колеги от работата и с приятели на другия край на света. Като истинските кръчми Виртуалката приютява познати и непознати. Тя е онлайн изобретение, имитиращо традиционно питейно заведение - винаги отворено за хора с недоизпито ... |
|
"Историите тук са истински. Дълбокото ми убеждение е, че написаното (материализираното) слово носи едновременно творяща и разрушаваща енергия - и именно четящият избира как да я концентрира в себе си. Реализмът е само детонаторът, който взривява сърцата. Затова и Читателят е нашият съТворец. Защото пространството между думите е най-важно - там, където е мълчанието, там е върховният смисъл, там са чудните светове, които чакат да бъдат открити. И авторът не е нищо повече от средството, чрез което можете да направите това. Най-близкото определение за стила, в който са написани тези записки, е демократически реализъм. ... |
|
Документален роман от Ким Го. В тази книга са представени съвременни реални истории за духовните търсения и развитието на привидно обикновен човек по зеления път на познанието. Всяка написана дума е истина, но пък всеки разполага със свободата да я възприеме като художествена измислица."Когато човек загуби цялото си семейство, когато я изгледа тая мъка... се моли само да дойде неговият ред. Пет години се учдех какви наркотици и алкохол да използвам, за да мога да заспя. Наливах се до момента, в който започвах да се бутам в стените, за да мога да забравя, да се отърся. За да спра да си представям коя, кога и как ще ... |
|
Тайната на свещения кръст. ... "Възможна ли е тази история или не? Случила ли се е наистина или е плод на авторовото въображение? Ще разберете, но чак когато затворите и последната страница на тази книга. Отговорът на тези въпроси е там, а всъщност е и някъде между "да" и "не". И ако вярата в различните ѝ проявления е здравата основа на нашето съществуване, то всичко е възможно. Никой не знае още какви тайни крие миналото, какви любопитни предания чакат да бъдат разказани и колко вълшебни съкровища чакат да бъдат открити. Но истинското съкровище е другаде - то се крие в нашата памет за ... |