Начинаещ психолог набира клиентела от голяма софтуерна фирма в България; работата му се увенчава с необичайно бърз успех.Сесиите му са както наелектризирани от споделената тъга на клиентите, така и често предизвикват усмивки заради изтънченото му умение за самоирония.Той успява да помогне елегантно на хора, които имат най-разнообразни проблеми: семейни кризи, травматични спомени от детството, загуба на любим човек, говорни дефекти - до обикновена скука във философското търсене на смисъла. Колегите му от психотерапевтичната школа разкриват причината за рядката му дарба и решават да се възползват. През това време животът на ... |
|
Завръщането на един голям майстор продължава. Изданието включва книгите "Скици из Лондон", "Иманяри" и "Откровения". ... |
|
Нели Лишковска е автор на сборниците с разкази "Смърт до насита" (1998), "Зеницата на Бога" (2007) и "Стъпки по ръба на месечината" (2008), както и на романите "Нероденият" (2009), "Леговището на тъгата" (2010), "Зверо sapiens" (2011), "Петнайсетият камък" (2012), "Безкрайната точка" (2013) и "Ключовете от Рая" (2014). Миналата година излиза и сборникът с пиеси "Недокоснати пиеси". "Кое е истинското? Мисълта, реалността, въображението? Къде се пресичат и как ни променят... Такива въпроси задават разказите от сборника ... |
|
В книгата са събрани три от най-вълнуващите произведения на известната писателка - "Докато смъртта ни раздели", "Кратката вечност на Алма М." и "Флориада". С всяка новела, Леа Коен ни въвежда в тайнствения свят на любовната интимност, на най-съкровените изживявания в любовта, които дори смъртта не може да покруси. През годините, емблематичните разкази се радват на голям читателски интерес и са преиздавани няколко пъти, но за първи път са обединени в едно издание. "Докато смъртта ни раздели" е автофикция, която писателката е посветила на любим мъж, покосен внезапно от смъртта." ... |
|
Какво е общото между Осама бин Ладен, Васил Левски и Радослав Парушев? Това, че и тримата са герои в романа, който държите в ръцете си. София, пролетта на 2014 г., първите дни на Третата световна война. Наближават извънредни парламентарни избори, в които най-големи шансове има "Спортният блок". На фона на драматични исторически събития населението на най-бедната и корумпирана страна в Европа е впрегнало енергията си предимно в неистово снимане и гледане на сериали и "изключително уникални риалити формати". Жертва на скалъпено обвинение, нашият човек попада от прогнилия и фалшив свят на българския ... |
|
"Портрет на поета като млад" е третият роман на Недялко Славов след "Фаустино" и "Вертиго", който ни връща в една привидно отминала епоха, когато изящното бе вредно, а духовното – насила пъхано в калъпа на чужди нам практики. Тази книга е болезнена гротеска за кривите огледала на нашата младост, в които се отразяваха мечтите и любовите ни. Тя е и своеобразно отмъщение за смазваните ни, но все пак оцелели чувства. Написан с покъртителен поетичен език – разсмиващ до сълзи и тъжен до смях, романът е последната картина от триптиха на Славов, нямащ аналог в родната ни литература. "Точно в ... |
|
„Оставайки верен на своята чувствителност, авторът на книгата "Лунни деца" деликатно, но убедено споделя с читателите: „Не пречете на любовта и не скривайте чувствата в себе си, защото иначе те ще умрат заедно с вас. а чувствата не са само ваши. Те принадлежат на човечеството. затова не се занимавайте с миналото, а се борете за бъдещето!“ Мая Вапцарова „В тази книга всички герои са наши съвременници, а техните драми и житейски конфликти са резултат на характерните за прехода ни явления. Затова и авторът не ги съди.В разказите и новелите му няма добри и лоши хора, а има добри и лоши постъпки. Които могат да ... |
|
Свирепо ще те търся, налазил твоето подкожие... ... Книгата, която из основи преобърна представите на стотици читатели и превърна четенето в страстно обсебване и екстремна игра с възприятията. Свирепа, прелестна, кървава, любовна и мистична мозайка от текстове, която ще изгради мост към Отвъдните светове. Думите, които могат да променят пространството и времето. Страниците, в които има вплетени молитви, заклинания и проклятия. Книгата, която има съзнание. Дневниците на един от най-мистичните персонажи от хитовата трилогия "Рай" - ексклузивно издание с нов дизайн и допълнителни страници. Радослав Гизгинджиев ... |
|
„Безкрайната точка“ е писан успоредно и едновременно с романа „ Петнайсетият камък “ и е завършен също през месец март 2011 г. Наблюдателният читател веднага ще забележи сходството между двата текста - по отношение на темата, съдържанието, изграждането на образите, развитието на действието и дори използването на идентични изразни средства. Има цели изречения и пасажи, които се препокриват напълно и в двата романа. Това е съзнателен творчески експеримент - създаването на романи-близнаци. Все пак те умишлено не са обединени в едно книжно тяло, защото са самостоятелни смислови единици. Но могат да се четат, анализират и ... |
|
„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“. Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник. В него ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието. "Деян Енев е ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
„Изпод перото на Атанас Наковски излязоха редица романи, посветени на образа на големия град, разглеждан като живо същество, като сложен организъм. В такъв аспект творецът доказва, че е майстор на така наречената градска проза - един от най-трудните жанрове в областта на отечественият роман. След Иван Вазов и Георги Стаматов примерно ние нямаме много образци на проза, която сюжетира и повествува тематиката на големия град. Нашият автор продължава добрата традиция на българските критически реалисти, които не се интересуват само от индивидуалната духовна, характерологическа, ролева, мотивационна и т.н. специфика на ... |