Животът е като огледало - не винаги виждаме онова, което ни се иска. ... Могъща фармацевтична компания е на път да изобрети ваксина против наркотици. Под невидимата егида на ЦРУ, учени от лабораторията на компанията разработват лекарството, което би променило света. Попаднал случайно във водовъртежа на събитията, преплетени с интересите на наркокартели, агенции и тайни служби, бившият военноморски "тюлен" Ник Гивън, се изправя пред потресаващи разкрития... Но това не е всичко. Никой от нас не предполага, че един ден, може да се окажем живи роботи, от плът и кръв. А този ден може и да е утре... ... |
|
„Оставайки верен на своята чувствителност, авторът на книгата "Лунни деца" деликатно, но убедено споделя с читателите: „Не пречете на любовта и не скривайте чувствата в себе си, защото иначе те ще умрат заедно с вас. а чувствата не са само ваши. Те принадлежат на човечеството. затова не се занимавайте с миналото, а се борете за бъдещето!“ Мая Вапцарова „В тази книга всички герои са наши съвременници, а техните драми и житейски конфликти са резултат на характерните за прехода ни явления. Затова и авторът не ги съди.В разказите и новелите му няма добри и лоши хора, а има добри и лоши постъпки. Които могат да ... |
|
Съдбите на няколко души, преплетени една в друга в Гордиев възел – и няма разсичане, само задушаващо затягане, докато в един момент възелът не започва да се развързва сам, а от това май става по-лошо... Драматичен и разтърсващ, романът в ръцете ви е изтъкан от много различни нишки – жестоката, но неизбежна участ на Ана и нейния любим – пелтека Илия; болката на осиновения им син Даниел, който освен душевните, трябва да понесе и физически травми; странният луд Мутия, на когото е отказано всичко на този свят; просякът Спартак, свързан по странен начин с огъня; Мая, отказала се от детето си и загубила себе си с него; лъчите ... |
|
Свирепо ще те търся, налазил твоето подкожие... ... Книгата, която из основи преобърна представите на стотици читатели и превърна четенето в страстно обсебване и екстремна игра с възприятията. Свирепа, прелестна, кървава, любовна и мистична мозайка от текстове, която ще изгради мост към Отвъдните светове. Думите, които могат да променят пространството и времето. Страниците, в които има вплетени молитви, заклинания и проклятия. Книгата, която има съзнание. Дневниците на един от най-мистичните персонажи от хитовата трилогия "Рай" - ексклузивно издание с нов дизайн и допълнителни страници. Радослав Гизгинджиев ... |
|
„Безкрайната точка“ е писан успоредно и едновременно с романа „ Петнайсетият камък “ и е завършен също през месец март 2011 г. Наблюдателният читател веднага ще забележи сходството между двата текста - по отношение на темата, съдържанието, изграждането на образите, развитието на действието и дори използването на идентични изразни средства. Има цели изречения и пасажи, които се препокриват напълно и в двата романа. Това е съзнателен творчески експеримент - създаването на романи-близнаци. Все пак те умишлено не са обединени в едно книжно тяло, защото са самостоятелни смислови единици. Но могат да се четат, анализират и ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
„Изпод перото на Атанас Наковски излязоха редица романи, посветени на образа на големия град, разглеждан като живо същество, като сложен организъм. В такъв аспект творецът доказва, че е майстор на така наречената градска проза - един от най-трудните жанрове в областта на отечественият роман. След Иван Вазов и Георги Стаматов примерно ние нямаме много образци на проза, която сюжетира и повествува тематиката на големия град. Нашият автор продължава добрата традиция на българските критически реалисти, които не се интересуват само от индивидуалната духовна, характерологическа, ролева, мотивационна и т.н. специфика на ... |
|
100 къси разказа. ... "Скъпи читателю, Ако четеш тези редове, значи със сигурност си читател. И то скъп, защото държиш в ръцете си сто скъпи за мен разказа. Тези разкази стигнаха до сърцето ми по свои пътища. Като парченца хляб, изпуснати от излитащи гълъби. Като споделена болка на приятел. Като спомен от детството, който те води за ръка в съня ти. Посрещах всеки разказ с отворени обятия - без значение дали носи усмивка или сълзи, без значение отблизо ли идва или отдалеч - всяко растение от човешката ботаника на чувствата намери в тази книга своя дом. От тиквата, та чак до белия трън. Имах само едно условие - всички ... |
|
Александър Христов е роден в София. Завършва българска филология и магистратура по литература и творческо писане в СУ "Климент Охридски". Негови разкази са публикувани в печатни и електронни медии. Носител е на няколко литературни награди, последната от които е националната литературна награда "Тодор Влайков" от 2012 г. за новелата "Африка". Често художественият ритъм в разказите на Александър Христов бива разлюляван от подмолни тактове и гласове. Сякаш (в училището на живота) в следобедния час по музика ученикът с най-слабия слух и силния глас, е злото, понякога то е комическо мъничко, друг ... |
|
Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |
|
"Ще се зазяпаш! Внимание: За да влезете ви трябват бели дрехи и обувки с бели подметки. А за да прочетете - настроение, отворено съзнание и кураж да мечтаете." Петър Клисаров ... |
|
Приказка за наскоро пораснали деца ... Романът е центриран около начина, по който се чувства едно момче след като се връща от първото си ходене до Китай, носи позитивно послание със своите герои, носители на ценности и морал, стараещи се да постъпват правилно и да бъдат добри хора. Неделина е прекарала доста месеци в Китай - както в Пекин, така и в Тиендзин, а това е първият й роман. Неделина Георгиева е родена преди 28 години в Карнобат, завършва местното СОУ " Хр. Ботев", а след това и гимназия за чужди езици "В. Левски" в Бургас, специалност руски и английски език. Следва политология в Софийския ... |