"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
"Мопсът на Вазов" събира 274 текста, писани от автора през последните 20 години. Подредени един до друг в общо книжно тяло, те придобиват оригинална цялост, придават обем на художественото му мислене и започват да функционират като негов духовен автопортрет. Разкриват необичайната чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас - рефлексия, провокирана и съпътствана от (само)ирония, изненадващи послания, вдъхновени метафорични образи, неочаквано подсказващи как проблемът да бъде трансформиран в решение и препотвърждаващи по този начин ... |
|
|
Това е историята на лицето Гунчев, Орловски, Ястребовски, Соколинов, понастоящем Буревестников - дребен мошеник, комуто късметът и волята винаги изневеряват миг преди да приключи Големия удар, или гениален предприемач, принуден от историческата случайност да се сражава с вятърните мелници на соцсистемата. Театрално-деловите му превъплъщения винаги започват с апломб и завършват с обещание за женитба, защото при всичките си недостатъци нашият герой има едно голямо достойнство: разбира жените и се чувства отлично в тяхната компания. Създаден първоначално като сценарий и придобил статута на филмова класика с незабравимото ... |
|
|
Новият роман на Емилия Дворянова, носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
|
|
Танцът на марионетките. Трагикомична история на журналистка, останала без работа, която започва да пише статии и интервюта за еротично списание. Историята се развива в наши дни в Германия, но прескача до 1960 и 1977 година в комунистическа Германия и Чехословакия, минава през Аруба, Венецуела, Мюнхен, Дрезден, Швейцария, Румъния и Париж. Блубел се среща с крайно интересни хора от индустрията и извън нея. Интервютата са автентични, а образите на някои от персонажите в книгата имат своите простотии в реалния живот, без да са фокус в историята. Събитията в личния живот на Блубел я изправят пред най-неразрешимата дилема в ... |
|
|
В този брой на "Granta България" са събрани текстове на: Давид Гросман за Кайро, Рана Дасгупта за Делхи, Кевин Бари за Корк, Елизабет Хардуик за Ню Йорк, Лорън Бюкс за Йоханесбург, Питър Уокър за Крайстчърч, Гонсало М. Таварес за Рио, Нева Мичева за Мексико сити, Стефан Русинов за Ухан, арх. Христо Станкушев (Студио за архитектура и дизайн dontDIY) и архитектът и урбанист Павел Янчев за това какво би превърнало София в по-добър град за живеене, Георги Лозанов за онова, което ни прави българи, както и фотоесета от Никола Михов и Антони Георгиев. ... |
|
|
"Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа... Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, ... |
|
|
"Това всъщност е книга за намирането. В нея е намерен образът на градския човек, който тича сутрин за офиса, а вечер гадае отражението си под неоновите лампи, сред какофонията на баровете и безсмислените разговори. Това е и книга, която разрушава образа на градския човек. Измъква го от ежедневното обкръжение, насочва вниманието към свят отвъд задръстванията, новините и рекламите по телевизията. Там, където се озоваваш, когато обичайният, познат град се разпада, е сцената на едно преследване. Декорът остава същият, но героят вече не е част от градската джунгла. В него проговаря друг, първичен глас. Реалните и нереални ... |
|
|
"София е моят роден град. За всеобщо най-голямо съжаление нито една голяма река не пресича града. Малките градски рекички отдавна са оковани в каменни канали, а те изглеждат ужасно мръсни. Липсва река като Темза, за да дели града на две части, подобно на Лондон, няма и лодкари, които да наемеш, за да отидеш на представление в театър "Глобус". Нямаме нито скала, още по-малко река Тибър, та от скалата да хвърляме труповете на екзекутираните престъпници. То и бездруго смъртното наказание вече е отменено. По Перловската река е трудно да пуснеш хартиено корабче, камо ли речен кораб на подводни крила. Най- ... |
|
|
Разкази и повести. ... Сборникът "Боби Блажения и Другия американец" включва в себе си необикновени разкази и повести. В текстовете се преплитат множество магически и фолклорни елементи, умело вплетени в един привидно реалистичен контекст. Андреев умее да разказва по изключително обаятелен и вълшебен начин. Описва ни щастливи, безрадостни и дори трагични съдби. Авторът се вълнува от всичко необикновено, от всичко, граничещо с безумието. Героите му стигат до висоти и падения, а ние съпреживяваме радостите и неволите им, което несъмнено оставя дълбоки следи в душите ни. Разказаните от автора истории са смесица ... |
|
|
"Пътят на всеки човек криволичи ту гладък, ту стръмен, а на моменти въобще непроходим. Небето над него ту е безоблачно и ведро, ту буреносно и святкащо-трещящо. И смисълът на живота е не в това какъв е пътят, а как ще го извървим. Когато започнах работа като продавач в един денонощен магазин на Лъвов мост, бях воден единствено от мисълта за повечко пари - мисъл, толкова типична за един осемнайсетгодишен хлапак. Сега, 6 години по-късно, осъзнавам, че с пари не се отрупах, но взех много повече. А сега всичко това е и ваше! Това не е книга с разкази за моя живот. Това е житейски калейдоскоп от реални човешки истории, ... |
|
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
