" – Какво ще правим, Ирена? - едва промълви Александър. – Обвиняват ме за съучастничество в престъпления в лагера Р. Извършителят бил неизвестен..." Из книгата "Максимумът за истината... какво ще правим - вие, всички, - когато ме обвиняват мен. И с това приключваме... 30 години така приключваме, ние, българите... сънят продължава благополучно. Това е диагноза, тъжна констатация. Символично, разузнавачът от непрочетен роман умира от рак - и така мимоходом се отървава от съучастничество в престъпления на неизвестен извършител. А всички останали – от търсене на истината. Българското население носи тумора си в ... |
|
|
Добре дошли във веселия свят на Радо Младенов! Искате ли да се посмеете от сърце, готови ли сте за увлекателно приключение с находчивите герои на настоящата книга и забавните истории в нея? Ако отговорът е „да”, обърнете гръб на уморителното си ежедневие и се пригответе за много усмивки, защото романът е щедър на комични ситуации, неочаквани обрати и добронамерен хумор, а авторът се е постарал хубавото настроение да не Ви напуска. Каръкът в мен е шеговито пътешествие из мислите на обикновения човек, преследващ красивите моменти от живота и необременен от глупостта на задъханото ни време! Смели сме се и пак ще се смеем!& ... |
|
|
Преврат по време на пандемия. ... "Стига, рече Господ" е увлекателен роман, който хитро намигва към съвременността с цялата ѝ политизираност, всевъзможни предизвикателства, псевдо екшън, граничеща с абсурда объркана реалност и нелепо разминаване между желания и възможност за реализацията им. В много от героите читателите ще открият някои до болка познати образи, в повечето от ситуациите-куриозни аналогии с наскорошни размирни събития, а над всички непредвидени сюжетни образи тегне сянката на божията разплата."....Ами как какво, от друга страна, аз имам ангажименти. Каква е ситуацията с държавата, с ... |
|
|
Основното действие в романа се развива в Африка през осемдесетте години на миналия век. Български геолози и сондьори откриват ценно находище на древни кости и челюсти от акулоподобни риби. Един млад български инженер, който е проектирал фабриката за тяхната преработка в ценно фосфоритово брашно, заминава като супервайзер, отговарящ за нейното изграждане в местността Киндонакаша, Северна Ангола. Дни преди това, там е обявена втората, най-ожесточена фаза на гражданската война. В тази неясна обстановка и с всички трудности и перипетии, които му се случват в чуждата страна, той трябва да оцелее, да живее, да работи, да ... |
|
|
Йорданка Андреева има издадени две поетични книги - "Другата болка" и "Нулев миг". Тя е един от създателите на Клуб на дейците на културата "Нов живец" в Атина и негов първи председател. Член е на Съюза за наука, литература и изкуство към UNESCO в Атина. Освен че пресъздава образи на хартия, тя ги пресътворява и на платно. Участвала е в редица общи художествени национални и международни изложби. Нейни пана има в различни краища на света."Йорданка Андреева е от авторите, които живеят извън пределите на родината, но духовно нито за миг не са се разделяли с нея и са си останали българи. ... |
|
|
"Спомени за коне" е един от най-важните сборници с новели на Йордан Радичков. Текстовете в книгата разказват за един от най-близките приятели на автора - писателя Емилян Станев, за затварянето на една воденица и плъзването на слухове, суеверия и духове около нея и може би една от най-силните новели на Радичков, дала име на сборника. Новелата "Таралеж" проследява житейския път на един малък и симпатичен таралеж, на когото съдбата е отредила да съществува в поляните около вилата на българския автор Емилиян Станев. Докато Емилиян преглежда следващите си коректури и си тананика "Реве и стене Днепър ... |
|
|
Не бяха и предполагали, че тя - докторът на науките Соня Григорова, ще остане на улицата. Беше познато и уважавано име, ценен автор и респектиращ събеседник в телевизии и радиа. Много политици от опозицията и от управляващите я бяха търсели и бяха получавали от нея експертно мнение. И може би именно заради това се страхуваха от нея - че е експерт, който винаги ще остане лоялен, но политически необвързан. А само уважаващите себе си ръководители ценят самостоятелно мислещите експерти. До мен спеше майката на децата ми, те ме чакаха заедно с родителите ми. А аз трябваше да избирам между тях и собствената си съвест. В крайна ... |
|
|
Жив до поискване издига на нови висоти насладата от четенето. В най-радостната и светла книга на XXI век Кънчо Кожухаров ви омайва с магията на словото - с няколко думи създава светове, изстрелва фойерверки от афоризми, смесва в едно преживяно и фантазия. Накратко: България отново има разказвач от световна класа. "Книгата ме разнищи. Четох я до три и половина сутринта. Някои истории са от време, което винаги ми се е виждало сиво и бездуховно. Да, но се оказва, че духът е останал свободен, творчески, дързък." Давид Йерохам, психоаналитик "Писател, преводач, сценарист, разследващ журналист, анализатор, ... |
|
|
След самотата любовта е най-силното човешко преживяване."Разказите в тази книга са любовни. Разкази за несбъднати сватби. Действието се развива в годините между двете световни войни. В един красив български град на брега на Дунава. Преди да стигнат тук, героите са минали през вестникарските хроники. Искат да разкажат своето време. Днес то ни изглежда легендарно. Но всъщност прилича на всички останали времена. Следователно - и на нашето. Защото любовта няма никакво отношение към годините и вековете. Роклите, файтоните, гемиите и вечеринките са тялото на времето. А човекът е неговата душа. Приятно четене." Иван ... |
|
|
Действието на романа се развива в края на 70-те години на отминалия век. Място - Девня, наричана тогава от пропагандата Долина на голямата химия, а от работниците - Долина на смъртта. На фона на гигантското за нашите мащаби строителство разказът проследява съдбите на няколко обикновени работници, на инженер-изобретател, на пълномощника на ЦК на БКП и Министерския съвет за строежа и семейството му и на други герои, пряко или косвено свързани с градежа на промишления комплекс. В този "кипящ котел", както го нарича щатният поет на строежа, се преплитат и сблъскват стремежи, амбиции и страсти на хиляди от цялата ... |
|
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
|
От авторката на романите "Нощ" и "Дом" - Камелия Кучер. Лисабон, 1978 г. След загубата на майка им Жоао, Алешандре и Илва се учат да живеят с пустотата, която остава след нея. Пустота, която баща им - Фернао, не може да запълни. Алешандре, наследил музикалния талант на майка си, получава шанс за стипендия в престижно училище. Въпреки несъгласието на баща си. Същия ден Жоао среща Белен, която живее във великолепно имение, пазещо тайната на фамилното богатство. Погълнат от магичната аура и гласа на момичето, в което се влюбва, Жоао поема по пътя, който ще бележи съдбата му. Въпреки несъгласието на баща ... |
