Малцина са българските автори, които през последния половин век създават творби, посветени на птици и животни, при това заредени с органичен и впечатляващ талант. Може би защото писатели като Емилиян Станев, Йордан Радичков и Дончо Цончев наложиха много високи естетически критерии в това отношение. Има обаче и радостни изключения, какъвто е случаят с книгата на Владимир Талев "Вепри срещу вълци". Владимир Талев, син на големия български писател Димитър Талев със своя сборник есета ни среща с животинския свят, зареден с органичен и впечатляващ талант."Владимир Талев притежава рядка дарба да открива ... |
|
"Денят на Северозапада" е ироничен и остросюжетен роман, който не заклеймява и не порицава, а изобразява една действителност, която няма как да не е смешна... Компромат за кюлчета злато, митинги под прозорците на Министерския съвет с искане на оставка, протести на медицински сестри, референдум за независимост на Северозапада, провеждан в затънтено градче, близо до Атомната електроцентрала, със заплаха за възможен атентат срещу нея... далавери с апартаменти... Ще се справи ли премиерът?... Единственият българин, удостоен с дан седма степен и черен колан за любовно изкуство от" Обществото на японските гейши& ... |
|
Изданието включва романите "Бездетен" и "Звукът на самотата" на Ивайло Митев."Ако и утрешното поколение продължи да шепне проблемите ни, това след тях дори ще изкрещи, няма да има кой да чуе! Благодарение на всички вас, едно или повече български бездетни двойки ще получат своя шанс да бъдат подпомогнати финансово в трудната борба за най-скъпото. Моля, помогнете! Ивайло Митев ... |
|
"Здравей, Дневнико!", първата книга на Габриела Маджарова, e адресирана към младите жени в България, които не се задоволяват със сивото ежедневие и мечтаят като нея "да гледат през далекоглед хоризонтите на живота". "Здравей, Дневнико!" е летопис на едно пътуване по кръсто(но)сните пътища на живота. Първа среща с авторката Габриела Маджарова, която споделя сърцето си, борбите си и мечтите си "между две корици"."Ако четете "Дневника" на Габи, няма да сте ѝ просто на гости. Ще се почувствате у дома. Тя ще ви нагости с "вълшебен сок за доброта". И после ... |
|
"Един ден, преди много години, на софийската гара от влака слиза човек. Той е посрещнат от голямо множество, което го приветства с букети и възгласи. Върху главата на човека стои бомбе, тип "Борсалино". То започва да разсъждава, че посрещачите са се събрали тук именно за него. Но едва ли горкото бомбе е предполагало, че ще пропътува немалки разстояния из българската земя и ще премине през какви ли не превратности, за да маркира със своето съществуване няколко периода и преходи в нашата история." Из книгата Това е "Бомбето" на Йордан Радичков. Един изключителен текст, в който авторът ... |
|
"Спомняше си как като осакатени и някак мистериозно висяха нарязани на четириъгълници вестници, забити на голям пирон, който стърчеше от червените тухли в тоалетната на двора при баба ѝ. Изпитваше голямо удоволствие да чете разкъсаните изречения и да предполага как свършва изречението. Тъгата ѝ напомняше на капучиното с ванилова есенция и караме. Обичаше да се приютява в това състояние и да прекарва по няколко дни, а понякога и месеци малко или много тъжна. Али нямаше мечти, той имаше планове." Из книгата Фотограф: Виолета Апостолова / Лети. ... |
|
Любовта... колко книги са изписани за нея и колко още предстоят да ѝ бъдат посветени. "И той каза..." е личен разказ за онази, "забранената" любов. Любов между една свободна жена и един обвързан мъж. Любов с безброй неизказани на глас чувства. Едно е сигурно. Докато сме живи и дишаме, ще се влюбваме, ще горим, ще плачем и ще обичаме. Защото сме хора! Възможно е да сте преживели разказаното в "И той каза...". Възможно е да се познаете между страниците. Възможно е да отречете написаното. Но никога не казвайте никога, защото всеки от нас иска да обича и да бъде обичан. ... |
|
Романът "Странната география на шкембе чорбата" на Иван Стоилов не е кулинарна книга, въпреки че в него читателите могат да намерят твърде любопитни рецепти за приготвяне на тази регионална супа. Не е и пътепис, независимо че разказва за перипетиите на двамата приятели Спас и Павел в три държави, в опитите им да напишат статия за култа към ястието на Балканския полуостров. Нито историческа книга, макар да е пълна с достоверни факти от миналото. Не е типичната комедия, въпреки че някои от премеждията на героите могат да задавят четящия от смях. Трудно може да се определи и като драма. Нищо, че на места сюжетът ... |
|
"Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. "24 часа труд" са 90-те - десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие. Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга." Илиян Любомиров Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения - чета го от дванадесет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е ... |
|
"По-просто беше преди години. Десетилетия. Векове. Нали? Хората наоколо бяха предимно същите като тебе. Повечето от тях даже ти бяха роднини. Или роднини на роднини. Рядко чуваше по някоя история, случила се надалеч. По-често научаваше за неща, случили се наоколо. Рядко се изненадваше. Познатото за теб вероятно е било такова и на тези преди теб. И на тези преди тях. А за непознатите работи, за мистериите, за кошмарите, за късмета, за хаоса - обясненията идваха от приказките, от митовете и от легендите. И те носеха истина, утеха, развлечение. Вярвания, обреди, обичаи, предания, поверия, притчи. И множество герои, ... |
|
Писателката Кая отива със седемнайсетгодишния си син Мати на вилата им край морето, за да прекарат там лятото. В последно време синът ѝ се е отчуждил от нея и сега това е последният ѝ шанс отново да се сближат преди да приключи юношеството му и да поеме по своя път. Когато е бил малък, двамата са били изключително близки: "Мамо, обичам те до края на Космоса. И обратно." Някъде във времето нещо се случва и двамата се озовават от двете страни на реката. Без мост помежду им. Настоящето ритмично се редува със спомени от миналото, от детството на Мати. Онова свещено време, когато те двамата са били ... |
|
"Балсам от Гълъб" е книга, съдържаща тринадесет разказа. Историите черпят огниво от библейските теми и добродетели. Числото тринадесет надхвърля възможната фаталистка интерпретация и прави алюзия за броя на присъстващите на Тайната вечеря, малко преди разпятието. Всеки от героите носи своята болка и вина на трапезата на живота, в миг се превръща в предател или предаден, но никой не е отхвърлен от Него. Той идва, за да промени устоите ни из основи, да научи човека на вяра, надежда, смирение, доброта, прошка, обич. За всеки има вино и хляб! Животът обаче бележи с рани всички, без изключение. Някои видими, други ... |