Сборникът е посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Георги Божинов. "Смок свири на върба, всички жабки той събра..." е стих от стара детска песничка, нещо като бивалици-небивалици, малко нещо като щяло-нещяло, шарени приказки... Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси. Писани са в различни периоди - от 1937 година до края на 90 -те. В сборника те не са подредени хронологично - хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и ... |
|
|
Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков. Книгата е част от поредицата Съчинения в 5 тома от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Балсам от Гълъб" е книга, съдържаща тринадесет разказа. Историите черпят огниво от библейските теми и добродетели. Числото тринадесет надхвърля възможната фаталистка интерпретация и прави алюзия за броя на присъстващите на Тайната вечеря, малко преди разпятието. Всеки от героите носи своята болка и вина на трапезата на живота, в миг се превръща в предател или предаден, но никой не е отхвърлен от Него. Той идва, за да промени устоите ни из основи, да научи човека на вяра, надежда, смирение, доброта, прошка, обич. За всеки има вино и хляб! Животът обаче бележи с рани всички, без изключение. Някои видими, други ... |
|
|
"Спокойният живот не беше за нас. Всичко трябваше да бъде необикновено, диво, откачено, едно голямо приключение, в което щяхме да се впуснем заедно. И мисля, че решението за това общо голямо приключение беше взето точно тогава, на това място - в музея на чекпойнт "Чарли". Разбрах, усетих го, че каквото и да направя, накъдето и да тръгна, тя щеше да ме последва. Толкова я искахме и двамата тая свобода, че направо можехме да останем като експонати в тоя музей, нищо че не бяхме преодолявали Берлинската стена. Друга стена бяхме преодолели ние, не по-малко трудна - тая, дето е във всеки човек и го кара да ... |
|
|
"Блестяща проза! Разказите и повестите на Костадин Костадинов са увлекателни, четат се на един дъх и са написани с безупречна вещина. Изповедите на неговите герои ни хващат за гърлото със своите любови, страсти и магика, завихрят ни в приказна спирала от случки, които не ни оставят на мира, докато не ги съпреживеем и ние. Литература от висока класа, която пречиства." Емил Андреев ... |
|
|
Съдбите на няколко души, преплетени една в друга в Гордиев възел – и няма разсичане, само задушаващо затягане, докато в един момент възелът не започва да се развързва сам, а от това май става по-лошо... Драматичен и разтърсващ, романът в ръцете ви е изтъкан от много различни нишки – жестоката, но неизбежна участ на Ана и нейния любим – пелтека Илия; болката на осиновения им син Даниел, който освен душевните, трябва да понесе и физически травми; странният луд Мутия, на когото е отказано всичко на този свят; просякът Спартак, свързан по странен начин с огъня; Мая, отказала се от детето си и загубила себе си с него; лъчите ... |
|
|
Допълнено и преработено издание. ... "Несъмнено Никола Радев е превъзходен прозаик. Той е сред малцината ни национални белетристи, които определят облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия. "Когато Господ ходеше по земята" е рядко талантлива книга, смесица от неподражаем автентичен хумор и трагични страници от живота и битието на най-великите руски класици и на големи имена от съвременната руска и българска литература. Това е книга с отворена композиция, което позволява да се добавят нови текстове. Доказателство е това ново допълнено издание, в което са ... |
|
|
"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
|
|
"Катара... такваз прокоба черна не се обръща нивга, тя трябва да се изживее и да се изплати дългът през вековете.... и после други има, с друга орисия, дет' любовта ги припознава още в люлка, па ги катурва и тук, и там, дорде не вземе всичко, всека сила, и не остави ги без дъх, обаче тия отиват си от света без болка, а другите отиват си горчиви." Из книгата И ето я и вечната тема за избора между редно и нередно, правилно или грешно, но не според нас, а според едно общество, което решава вместо нас. Историите на каракачаните от седемте разказа се преплитат заради древно проклятие, наречено "Катара". ... |
|
|
"Здравейте, читатели! Отново тръгваме по следите на знахарките. Част от информацията е от древни традиции, а друга - художествена интерпретация. Съчетала съм тези две линни, за да мога да ви предам една пълна и художествена история за знахарката Златица и нейната внучка Севда. Знахарството се предава по кръвна линия, но в книгите си съм включила и един истински търсач и изследовател на знания - д-р Валерия Вангелова. Тя, като истинския Индиана Джоунс, ще търси артефакти, истини и знания за древните тайни, както и за светите земи в североизточна България и не само там. Ще прави записки, така както Кастанеда е ... |
|
|
"Живите" е съновна приказка, която обединява приказно-алергичното с мистика, фолклор, източна духовност, митология, хумор, абсурд и детски наив."В книгата "Живите" се забелязва изключително оригиналният подход към темата за Живота и нейните многобройни разклонения. Нещо, което, по моя преценка,не съм срещала досега нито в нашата, нито в някоя друга литература." Рада Александрова "Наслаждам се дълбоко на прозренията на Яна за Живота и стремежа ѝ да изрази разбраното по този интересен начин. Понякога ми напомня за "Алиса в страната на чудесата", друг път си представям ... |
|
|
"Лечителството, знахарството, е много отговорна работа, като носенето на оръжие. Може и да навредиш. Вибрацията на мисълта и изказаните думи са важни. Лечителят, стъпил вече на "пътя", с натрупаните знания и предадените му от друг лечител - обикновено роднина - ритуали, напеви и методи на въздействие, започва да лекува и да се самоусъвършенства. Платата им е скромна, според възможностите на хората, или обикновено без пари. Лечителят, движейки се по своя път напред и нагоре към смъртта, търси честен и отговорен човек, обикновено по-млад, с подобна на своята ценностна система, на когото да предаде всичкото ... |
