"Наистина вярно е: пътешествията не съществуват, а големият смисъл, подир който тичаме, издъхва току пред нозете ни. Един град, един фенер, една къща - опорните точки на географията, където минава животът ни, оставяйки подире си своите въпросителни. Сред тази миниатюра, изрязана в правоъгълника на един олющен прозорец, всички пророци на света и всички летописци на света се оказват в един ъгъл." Из книгата Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974). ... |
|
"Обожавах да бродя из Стария град, да вдишвам дълбокия дъх на история и мистичност, наблюдавах го във всеки час на денонощието, разхождах се сред тесните каменни улички от варовикови плочи в преливащи кехлибарени тонове с коралови нишки, разглеждах мълчаливите стари сгради и дебелите зидове, зад които срамежливо подаваха клони палми и лимони. Над града се стелеше тишина, безтежност и привидно спокойствие, туристите ги нямаше, уплашени от атентатите през Втората интифада. Това ми позволяваше спокойно да обикалям и да прониквам в различни кътчета на това уникално място, да разговарям с търговците от дюкяните, които ... |
|
Една от най-значимите повести на Георги Марков - "Портретът на моя двойник", излиза в ново издание с твърди корици и предговор на Светлозар Игов. Редом с "Жените на Варшава", "Портретът на моя двойник" е емблематична за творческия път на българския писател. Издадена за първи път през 1966 г., повестта използва езоповски език, за да говори за социалните проблеми на едно общество, което се опитва да си придаде вид на идеално, но всъщност идеалите са само параван за една мръсна игра. Двама заклети картоиграчи измислят план как да оберат на покер най-големия майстор на тази игра - Хиената. ... |
|
TILT означава „блокаж“ и е термин от играта флипер. Когато играчът види, че губи топчето и то пада по средата, бута флипера, и се опитва да надхитри машината. Ако играчът не е добър и избута машината по-силно от необходимото, тя се изключва автоматично. Всичко е възможно с концентрация и усет, но ако се блъска прекалено силно, играта блокира и показва TILT. Заглавието е метафора за съдбата на героите, които често получават „тилт”. "TILT e история за филмите, в които ни вкарва любовта и филм за историята на една обсадена любов. Сцените в книгата се случват преди и след края на действието във филма. Най-забавното е, че ... |
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
"Оттук нататък мога да измисля на мама какъвто искам живот. Каквато искам история. Мога да си играя със съдбата и, с нея самата като с кукла за вуду магия. Мога да я въртя и премятам в трудни ситуации, в гърч от самота, безлюбовие и страхове, мога да пронизвам сърцето и милиони пъти с детската си отмъстителна ръка. Мога да я направя и кралица. И богиня отново... Мога, но не искам. През целия си живот чаках да стигна нейната възраст, за да видя дали мога да я прескоча. Да видя какво има в живота оттатък. Някак неусетно, вероятно по онзи таен план, тая нощ се налага като гранична – или окончателно ще изтръгна майка си, ... |
|
Цветето на звездата ни кани да тръгнем на пътуване с човешката душа към Безкрайността. Древният принцип Познай себе си означава да обърнем взор навътре, за да провидим, че във фракталната структура на Микрокосмоса оживява отразената същина на Макрокосмоса. Въпросът за Бог остава онзи вечен Въпрос на Въпросите, който самопоражда неизчерпаемите си основания в своята отвъдност. Животът е закодирана в тайна, която чака да бъде изявена в милата усмивка, в благостта на общуването, в милосърдната постъпка, в грижата, в братството. Тогава Бог оживява в нас. Взирането в тази божествена душа нека да е с очите на дете, лишено по ... |
|
Самодивско биле е художествено-документална повест. Книгата може да се чете като самостоятелна история, но същевременно продължава поредицата, започната от Шепот на знахарки и Чародейски лек. В Самодивско биле доктор Вангелова прави ново проучване. Събира информация за народни предания и поверия. Цялото ѝ изследване е записано като отделни интервюта, които Валерия - Инди взима от знахарката Златица и нейната внучка Севда. Стари поверия и предания за билки и цветя, предания за свещени земи, се представят в записаните интервюта. Знанията на знахарката и внучка ѝ звучат в неповторим стил и изказ. Всеки, който ... |
|
"Американецът се усмихна: – О, йес, мистър Колов. – И поясни: – Вие сте колоритна фигура от световна величина, мистър Колов. Следя проявите ви отдавна, още от момента, когато се запознахме. Не мога да скрия възхищението си от една така ярко изявена кариера. Вие съборихте преградите, които стояха пред вас. Сам, без чужда помощ. Пречиха ви, а вие станахте най-известният в света. Отново без никой да ви пласира, без да сте обвързан. На ринга ви оприличават заради силата ви на горила... Не намирам определението за точно. Вие сте личност, която показва колко много може човек, ако сам поеме своето усъвършенстване. В тази ... |
|
Моряшки истории. ... Моряшките разкази Дунавска дъга не са литературна измислица, а истински случки, станали през периода 1973 - 1988 г., когато редактирах вестниците Речнофлотец и Дунавски фар, издавани от параходство Българско речно плаване в Русе. Писателката Невена Стефанова в своята книга Моряшки дневник твърди, че каквото и да се напише на моряшка тема, никога няма да се хареса на самите моряци: усещало се, че е създадено от човек не от техните среди. Моряците са чувствителни към фалша в моряшката тематика и затова не е лесно да се разказва за тях. Сега, след толкова години плавания, се осмелявам да споделя тези ... |
|
"Отпушени мисли" е забавна и умна книга, своеобразна алегория на света днес, в която с добронамерен хумор и леко намигване Стан Рашков ни казва: ами да, това сме ние хората, понякога се заблуждаваме, понякога сме толкова проницателни, че виждаме напред, понякога не вярваме, а понякога го правим "сляпо", важното е да се харесваме такива, каквито сме, да умеем да се надсмиваме над себе си и никога да не се примиряваме с онова, което прави живота ни не такъв, какъвто бихме искали да го живеем. В тази книга Стан Рашков ще ви разкрие какво представляват фермите за мисли, какъв е българският принос в ... |
|
Роман за съдбата на модерния човек. ... "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх. "Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се ... |