"– Кога си роден? – Амиии... отдавна... В документите пишеше, че през 1726-а. Но пък там по едно време бяха сбъркали и името на баща ми, та кой знае... – Не е ли Матео Гофрилер? – Да бе! Вече никой не се съмнява в това. Но преди години специалистите твърдяха, че съм от рода на Бергонците... Смешна история, може да си я чувал. Тя доста нашумя преди време. – Какъв красив лак - прозрачен, а и тези благородни оттенъци на червено и жълто... – Нали? Всички го казват... Разгледай и ефовете, шийката, главичката - много са елегантни, виждаш ли? – Кажи, това с лака, и със звука... Отдавна се говори за тайната на прочутите ... |
|
|
"Живите" е съновна приказка, която обединява приказно-алергичното с мистика, фолклор, източна духовност, митология, хумор, абсурд и детски наив."В книгата "Живите" се забелязва изключително оригиналният подход към темата за Живота и нейните многобройни разклонения. Нещо, което, по моя преценка,не съм срещала досега нито в нашата, нито в някоя друга литература." Рада Александрова "Наслаждам се дълбоко на прозренията на Яна за Живота и стремежа ѝ да изрази разбраното по този интересен начин. Понякога ми напомня за "Алиса в страната на чудесата", друг път си представям ... |
|
|
"Съществува една рядка категория книги, които стискат за гърлото от първата до последната страница и не те оставят да си поемеш дъх дълго след като си ги затворил. Новата прическа на Вики е като ритник в слънчевия сплит. Буквално и преносно. Откровена до болка и болезнена отвъд границите на въображението. Толкова болезнена, колкото само реалният живот може да бъде. Историята на Вики пресъздава действителни събития и съвсем не е единствена по рода си. И точно там е проблемът. Според неофициалната статистика всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие. А то не е заключено само зад вратата на жертвата и ... |
|
|
Алис Форт не пише претенциозно, тя пише чаровно... В романа си "Усещане за пари" изгражда множество образи. Образи, които са цветни - много различни един от друг и съвсем реалистични. Няма добри и лоши, те са просто истински - всеки със своите качества и несъвършенства. Но има нещо, което все пак категорично ги разделя в две групи, и това е тяхното финансово положение. За целта на произведението си писателката избира бедни и богати персонажи, за да размени техните роли. И не, не за да накаже едните и да възнагради другите, както сме свикнали често да се случва в книгите и филмите. Напротив, тя ще ни покаже, че ... |
|
|
Островът в небето е разкошен нов курорт, към който се стичат туристи от целия континент. Пълен е с изискани ресторанти и хотели, басейни и клубове, до които отвеждат приятно подрънкващи рикши. Най-нашумялата атракция, издигната в дъното на зрелищен търговски булевард, е огромен неонов цирк, билетите за който винаги са разпродадени. Островът е споделено преживяване - там се преплитат безброй култури и интереси и всеки намира своето място, колкото и различен да се чувства. Ния, млада адвокатка, не харесва тълпите и не може да си обясни защо Островът е толкова популярна дестинация. Налага се да го посети служебно, заедно с ... |
|
|
"Никола Крумов (сиреч аз) е български писател, роден от майка си през 1980-та година. Още в детските години се отличава с нищо от своите връстници. В зряла възраст се реализира като общак в оранжерия и консервно фабрика, отливар на керамични изделия, оператор на машина в порцелановата индустрия, специалист в търговията с авточасти. Книгите на Крумов "Дневник от панелните блокове" (2015 г.), "Междупанелни войни" (2016 г.) и "Малка каменна топка" (2018 г.) стават общоизвестни в язовири, тунели и под някои езера. В четвъртата си книга "Супа в котката" (2020 г.) Кольо (сиреч аз) ... |
|
|
Книга за дописване."Може би няма област от човешкото познание, която да не присъства тук. Авторът години наред е работил по тази книга, издирвайки, проучвайки и обработвайки всеки отделен пасаж. Странните случки (понякога граничещи с фантастиката) и твърде сериозните научни факти той поднася с много фино чувство за хумор. Такава дарба имат малко творци. Погледнато аналитично това многообразие на темите, този коктейл от видове наука, освен че гарантира занимателност, оказва и успокояващо въздействие върху читателя. Като историк ми направи приятно впечатление, че Тошо Лижев, без да е специалист в тази област, ... |
|
|
Ваня Щерева не е издавала книга от 2011-та. Ако я питате защо така, ще ви каже, че е била щастливо влюбена. За не-поетите и не-писателите ще уточня, че това състояние на споделеност и щастие при нас пишещите е равно на блокаж. Не ни се пише като сме доволни. Слава Богу, на Ваня ѝ свърши щастливата връзка, та музата и несигурността се завърнаха. За тези от вас, които и преди са държали в ръцете си книга на Ваня Щерева е излишно уточнението, че това не е стандартно литературно произведение. Затрудняваме се да дефинираме книгата с един термин. "Още във вторник" съдържа и проза, и поезия, ама дето вика Ваня ... |
|
|
"Каква следа оставяме? На какво сме готови, за да постигнем целта си? Какво бихме пожертвали, за да сме в мир със себе си? Две двойки, чиито пътища не би трябвало да се пресекат - различно социално положение, образование, среда. Общото помежду им - мечтата за дете. Тя ги изправя един срещу друг в най-важната битка в живота им." Надежда Радулова Невена Митрополитска си поделя времето между няколко поприща: на майка, съпруга, дъщеря, авторка и библиотекарка. В миналото е събирала опит като журналистка, учителка, преводачка, социална изследователка, продавачка и гладачка и всяка една от тези професии ѝ ... |
|
|
"Плашилото" е роман за хора, преживели и осъзнали горчивите уроци на живота, но и за тези, които тепърва ще ги учат. Представена е типичната българска семейна сага, каквато много от нас са изпитали на гърба си и са я "скътали в гънките на душите си", както сполучливо се изразява авторката. Дали историите са истински, изстрадани лично или са чути и майсторски пресътворени, това читателят ще реши сам. Но авторката се осмелява да ни разкаже тази семейна история съвсем неподправено, искрено, от сърце. Така че да я съпреживеем, да се замислим, да извлечем поуки. И може би да станем малко по-добри. Книгата е ... |
|
|
Роман за съдбата на модерния човек. ... "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх. "Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се ... |
|
|
Измъчван от носталгия внук купува балсамираното тяло на Ленин като подарък за своя дядо. Безпътен вундеркинд нахълтва в църква, за да открадне златен кръст. Едно момче среща едно момиче веднъж на всеки пет години насред реката, която разкъсва селото им между две държави. Българин и японка пристигат у дома с надеждата за ново начало, а нелеп инцидент преобръща живота им из основи. Такива са красивите и неочаквано трогателни истории на Мирослав Пенков за една България, в която минало, настояще и бъдеще остават неразделно вплетени в едно."Осемте разказа в този сборник рисуват една България минала и настояща, приказна, ... |
