Многоточие е книга на Виолета Пенушлиева, която е главен секретар на Съюза на независимите български писатели. Член е на Световната хайку асоциация с множество награди. Нейна хайга е на Възпоменателната стена за вечни времена във Възпоменателен център Цунами в град Фокушима, където са поставени сто художествени творби за Фокушима от целия свят. Театър и поезия - начало и край на творческата ѝ същност."Тази книга на Виолета Пенушлиева Многоточие е оригинална и въздействаща не само с неповторимото си и енигматично заглавие, а преди всичко с богатите художествени внушения и жанровото многообразие. След ... |
|
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
|
|
Когато дъщерята започва да снима документален филм за своите български корени, майката не подозира до каква степен това своеобразно разследване ще я засегне. По настояване на дъщерята майката подава молба до Комисията по досиетата, за да разбере дали е била следена по времето на комунизма, когато е общувала с чужденци в качеството си на преводачка. Отговорът на Комисията е неочакван и разтърсващ. В остър конфликт между поколенията майка и дъщеря се впускат, всяка посвоему и с различни изразни средства, в търсене на истините за миналото и в това задъхано преследване възкръсват призраците на комунизма. Филмът на дъщерята, ... |
|
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |
|
|
"В разказите - както и в романите си, Николай Табаков не изневерява на себе си: описва чешити, описва чудесии, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот. А той, авторът, Николай Табаков, обича с неподправен хъс и с преданост и единия, и другата, и тази негова обич избива върху писателското му перо с цялата си свежест, с всичкия му талант. И се предава на нас, читателите, които четем чешитските му разкази, чешитски и самобитни, и се радваме на чудесиите в тях, с цялото си сърце се радваме и - радвайки се, сами ... |
|
|
"Обожавах да бродя из Стария град, да вдишвам дълбокия дъх на история и мистичност, наблюдавах го във всеки час на денонощието, разхождах се сред тесните каменни улички от варовикови плочи в преливащи кехлибарени тонове с коралови нишки, разглеждах мълчаливите стари сгради и дебелите зидове, зад които срамежливо подаваха клони палми и лимони. Над града се стелеше тишина, безтежност и привидно спокойствие, туристите ги нямаше, уплашени от атентатите през Втората интифада. Това ми позволяваше спокойно да обикалям и да прониквам в различни кътчета на това уникално място, да разговарям с търговците от дюкяните, които ... |
|
|
Всяко съвпадение на действителни лица, събития и места с описаните в книгата е случайно. Тази книга има за цел да ви помогне да стигнете до истината. Да отворите очи за красотата, която е около нас, като не само я гледате, но и я виждате. Дошло е време всички да изчистим душите и сърцата си от заблудите и страха, насаждани от векове, за да направим място в тях на любовта."Но вече е ясно, че Слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става!" Доц. д-р Кристиан Таков "Обич, обич требе на ората! Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава. Преподобна Стойна "В света ще стане страшно! Предупреждавайте ... |
|
|
Преуспялата търговска директорка Кристел Христозова губи най-близките си хора, а заедно с тях изчезва желанието ѝ за живот. В търсене на пътя към собствения си край тя поема в посока, която я отвежда на чудат остров, обитаван от тайнствената старица Консуело. Там Кристел е принудена да предприеме мистично пътуване през светлината и сенките на личния си свят, да се изправи очи в очи с враговете си, да разпознае съюзниците си, да изпита екстаза на невъзможната любов, да срещне нови приятели и да открие дивата част от душата си. "42 дни" е съвременна приказка за пораснали, която размива границите ... |
|
|
"Стойностната поетеса Виолета Пенушлиева прекрачва лирическите граници и представя синтетична проза, каквито са тези къси разкази. Това е приятна и сполучлива художествена изненада, защото е създадено необичайно повествование с нестандартна образност и със своеобразна лексика, с която се самохаректеризират героите. Това е жива проза - образите израстват от думите свежи, осезаеми, пластично изградени. Тези разкази са са населено човешко пространство с много духовни ценности - героите са с извисена нравственост и пробудена съвест, с безкористна обич към света около себе си. Те не са социално обвързани и върху тях няма ... |
|
|
Някога, когато третата съпруга на Хенри VIII английски умира, кралят решава отново да се ожени. Изборът пада върху Ана от Клев по политически причини. Тъй като Хенри никога не я бил виждал, за Дюселдорф заминава прочутият портретист Ханс Холбайн Младши. След време той донася в Лондон малък портрет на избраницата, кралят е очарован, Ана Клевска пристига в Англия за венчавката, а Хенри е... потресен. Тя до такава степен не му харесва, че бракът им, който трае шест месеца, остава неконсумиран. Да, всеки от участниците на това недоразумение си е мислел нещо и е вярвал в него: Холбайн - че е извадил на портрета всичко хубаво ... |
|
|
Почти всеки би желал да контролира живота си, да бъде наясно със случващите се неща, да взема правилните решения. Същевременно да е наясно със собствената си личност, цели, идеали... Към всичко изброено добавяме думичката трябва и полагаме усилия - кога успешно, кога неуспешно - да го осъществим. Ако закъсаме, търсим съвет и е тъжно, когато няма от кого. В такива моменти като че искаме времето да спре, за да се огледаме, да осмислим нещата, да наваксаме пропуснатото или да поправим грешките си. В историята за Амалия главният герой получава тази безценна възможност. Дали ще се възползва от нея? С илюстрации от Капка ... |
|
|
Алис Форт не пише претенциозно, тя пише чаровно... В романа си "Усещане за пари" изгражда множество образи. Образи, които са цветни - много различни един от друг и съвсем реалистични. Няма добри и лоши, те са просто истински - всеки със своите качества и несъвършенства. Но има нещо, което все пак категорично ги разделя в две групи, и това е тяхното финансово положение. За целта на произведението си писателката избира бедни и богати персонажи, за да размени техните роли. И не, не за да накаже едните и да възнагради другите, както сме свикнали често да се случва в книгите и филмите. Напротив, тя ще ни покаже, че ... |
