Тайния дневник на Д. Колев."Здравейте Иделчани по цялата планета Земя. Дойде момента за сексуална книга за любовта. Вече съм във Виена - скритото копие на Фюрера, далеч от България и следващите мигове ще преживеем събитията, свързани от 2016-та, края на Розата на щастието - част първа и втора, отвличането на дъщеря ми Дея до идването ми във Виндобона. Междувпрочем Виндобона е създадена от Цезар, нейното нахождение е около 50 km от днешната Виена, тука е роден Моцарт. Ще изброим преражданията, които са умопомрачителни за някои същества, като започнем от Казанова, и минем през Орфей Тракиеца, Шива, Моцарт, добавени ... |
|
"1998 година, края на раздялата ми с Деси, която беше насилствена раздяла с любовта ми, не казвам че имам една любов, но не е приятно да те разделят насила някакви фашисти, СДС-та, министри, истории, плашения за една любов и за една духовна група. И 1999 година се появи Венета Миноска, болярка от Велико Търново, аз отидох да уча в Свищов, там се изгради свищовската духовна група, Рим, Рим, Рим. Става въпрос за Рим - Свищов, 5 години съм учил, там са Марк Аврелий, Марк Антоний. Калоян мой приятел тогава учеше в Габрово, Клавдий Шута, една римска пословична група, 4 - 5 години - Аве Цезаре, Да живее Рим в което в ... |
|
"11 ноември 1989 година, движейки се в града на люляците, най-красивия град, малката Венеция на река Осъм, архитектура венециански стил, бароков стил, покрит мост, крепост, Второ българско царство, там откъдето почна всичко и част от моя филм, движейки се щастлив в пределната еуфория, 90-та година, в която за да изживееш любовта трябваше да се криеш тайно в парк Стратеш - един от най-красивите паркове, до крепостта Хисаря, да се учим на астрални полети... Огромната еуфория която изпитах тогава, чуваше се в моето сърце, че днеска е Велик ден, че днеска ще стане нещо прекрасно, усещах го с цялото си същество. Бях ... |
|
След пътеписа От Рио до Кейптаун (2017) и романите Кацането (2019), Лабиринт (2021) и Пазителят и кобрата (2023) Йордан Колев се завръща към любимото си занимание - разказите."Преди години в списание Съвременник получих няколко разказа. Името на техния създател не ми говореше нищо, но ме удивиха със своята дълбочина, с интересния сюжет и вложените в тях мисли. Оказа се, че ги е написал пилотът на Боинг и Еърбъс Йордан Колев, трудната професия на който го беше запратила във Виетнам, а после на екзотичния остров Мавриций. Последваха неговите романи Кацането и две части от трилогията Хилядолетната битка - Лабиринт ... |
|
Възхвала на провинцията е книга, която Александър Секулов ще пише цял живот. Тя е събрала негови кратки белетристични форми: остроумна есеистична проза; блестящи малки текстове, създавани по различни поводи; философски прозрения; спомени, оцветени с хумор и любов; снайперистки афоризми. Всички тях - по традиция, започнала с Атанас Далчев - може да определим като фрагменти. Тази книга е правена като сал на корабокрушенец. Само че не корабът на автора се е разбил, а светът около него. Александър Секулов взема всичко, което се носи по вълните на реалността и въображението. Салът става все по-голям, все по-нужен, ... |
|
Луда трева е една от най-пленителните и омайни истории на Йордан Радичков. В нея старият Лазар си спомня за отминалите събития в родното си село и всяко от тях е свързано с лабиринтите на лудата трева. Докато се лута из спомените си, Лазар сякаш се лута из тези потайни кътчета на природата, в които може и да е стъпвал някога. Но ако тези спомени са изпълнени с невъзможни видения и халюцинации и той си ги спомня, означава ли това, че може би Лазар никога не е напуснал пространството на границата между отсамния и отвъдния свят? Заедно с Луда трева в книгата ще откриете и малко известните текстове на автора По водата и ... |
|
Обяснението днес е, че живеем в почти свободно време. Време, в което всеки опит да кажеш неудобна истина се приема като неуместен, незаконен или нарушава стандартите на някаква общност. Поощрявани сме да мислим извън кутията, но не и да я напускаме. Вечер преди лягане се чувстваме нервни и успешни. И за да преглътнем този успех, пием приспивателни. Тичаме по пистата на живота като щастливи зайци и не разбираме кога падаме в тенджерата и се превръщаме в яхния. Един от преводите на басня означава лъжа. Но за да живее истината, понякога трябва да се преоблече като лъжа. Затова всяко време се нуждае от своите истини, зайци и ... |
|
... ако станем по-честни със света, той става по-светъл. Историите в Четвърт приказки за Клара и Кристо са за най-важните неща - любовта, приемането, отглеждането на деца, израстването и стремежите, както и за смисъла. Някои ще кажат, че това е книга за възпитанието. Други ще я възприемат като търсене на любовта във всичките ѝ измерения. Трети ще решат, че става въпрос за отговори на вечните въпроси, ако въобще има такива. Със сигурност обаче няма да откриете и следа от положителното мислене, положителната нагласа и прочее положителности, които - натрапени и преувеличени - могат само да влошат картината. Книгата е ... |
|
"Здравей, казвам се Моника Александрова и нямам търпение да ти разкажа за себе си и за моя живот. Ще направя това в 40 писма, които написах за теб. Вярвам, че да изпратиш писмо на някого, е нещо лично и несравнимо. Така получателят може да те разбере, да те усети, да се смее и да плаче с теб. В моите писма ще има много случки, някои забавни, други - не толкова, но ще ти кажа какво аз съм научила от всички тях. Ще ти задавам въпроси, на които ще се радвам да ми отговориш, като ми пишеш на имейла в книгата. Да не забравяме, ще добавя в писмата и не малко снимки, които не си виждал/а. А ако случайно видиш QR кодове из ... |
|
"Шейсет разказа - точно три кутии къси силни цигари, свити майсторски от Деян Енев, безспорно най-добрият ни разказвач на съдби. Златният им филтър - молитвата за ненужните. Димът им - удрящ право в сърцето." Александър Шпатов ... |
|
Изданието съдържа две творби на Николай Кънев - Антола и Смехът на сатаната. ... "Николай Кънев минава за регионален писател. Творил е през 30-те години на миналия век. Познат е единствено на изследователите и на някои краеведи. А неговото творчество влага своя безспорен принос в родната книжнина. Широката публика трябва да има достъп до него. Такава е целта на настоящото издание. Тук публикуваме две от творбите на Николай Кънев: Антола (1933) и Смехът на сатаната (1932)." От издателството "В основата на Антола е залегнала древна легенда. Кънев я е разгърнал до размерите на философски роман, положен в ... |
|
В книгата си Живот по неизбежност авторът ще подреди текста си изцяло в не много обичайния жанр на мемоарния роман, в който той навсякъде и едновременно - иронично и по-често самоиронично - ще е и разказвачът, и главният, и потърпевшият герой, затова и в трите си ипостаса ще се явява все в трето лице. Защо самоиронично? Защото помни просвещенската максима на един велик европеец, според която постоянната сериозност е най-сигурният белег на посредственост. Някой от вас ще го ожали, друг ще го проклина, нали още преди два века и нещо дядо ни Софроний е казал в тъжно-веселото си Житие и страдание: "Понеже тоест вещ ... |