Сборникът С гръб към морето съдържа новелите С гръб към морето, Мургаш и извънземните, Quo Vadis, Радка, Бау, Папийон, Мечта. Елена Пеева-Никифоридис е по професия юрист. Завършила е юридическия факултет на Карловия Университет, Прага, Чехословакия, където получава магистърска степен по Международно право. Владее пет езика. От 30 години е омъжена и живее в Солун, Гърция. През 2011 г. получава Специалната награда за разказ на тема Емигранти в конкурса на МФЖ, асоцииран член на ЮНЕСКО, провеждан в Марсилия, Франция. Има три издадени книги: Коледно реване и Книга за Ангел и Откачени съботи (издателство Факел ). ... |
|
Книгата съдържа седемдесет есета, посветени на любими автори и творби, и написани с хумор, игривост и ерудиция. Нейната мисия е да създаде любов към четенето и да го представи като удоволствие, приключение и средство към израстване. Тази книга е обяснение в любов. Точно като влюбване, тя ще те главозамае и ще те вкара в състояние на опиянение и приказност. Ще те заведе на пътешествие в четенето, където книгите ще са коктейли, скачане с бънджи, оргазъм. В типичния за автора стил "за забавноразвиващи се", текстовете ще те накарат да се смееш от сърце и да използваш главата си. Ще научиш съкровените тайни на ... |
|
Бъдещето вече е тук. Идеи, за които фантастите мечтаеха, а всички ние смятахме за магия, се претворяват в реалността. От нас зависи как ще ги използваме. Технологиите променят живота ни толкова бързо, че нямаме време да се запитаме - какво следва? Къде остава човешкото в един свят на единици и нули? Докъде ще ни доведе възходът на изкуствения интелект? Как новите медии и форми на общуване променят начина, по който мислим и възприемаме света? Може ли да постигнем безсмъртие с помощта на компютрите... или обратното, да намерим края си като вид? Дигитални истории на журналиста и програмист Георги Караманев ще се опита ... |
|
"Шейсет разказа - точно три кутии къси силни цигари, свити майсторски от Деян Енев, безспорно най-добрият ни разказвач на съдби. Златният им филтър - молитвата за ненужните. Димът им - удрящ право в сърцето." Александър Шпатов ... |
|
Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков. Книгата е част от поредицата Съчинения в 5 тома от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
Единадесет разказа, шепа съвършени перли, искрящи и в белотата си, и с поразителните си цветови оттенъци, уж едва забележими, а заслепяващи очите. Единадесет разказа, родени в сърцето - за смисъла на живота, за правото ни на избор, за доброто и греха, за бедността на богатия и имането на нямащия. Истории, просто разказани, в които авторът не съди и не поучава. Доверете му се, хванете се за ръката му и тръгнете из вековните церови гори на Странджа, където лятото е късо, зимата сурова, цъфтящите треви - омайни, а ако сте късметлия, може да видите и Змейова дупка. Любомир Калудов е автор на три книги със стихове и ... |
|
"Каквото и да напиша за Людмил Леонидов, ще бледнее, имайки предвид неговата многостранна личност. Той е блестящ, мъдър и запомнящ се автор, чиито книги оставят незаличими следи в съзнанието на читателя, талантлив художник, чиито картини възкресяват света в неговото пъстро измерение, интересен събеседник, от който можеш да научиш много неща, за които дори не си се замислял. Преди всичко обаче Леонидов е творец, който дръзва да пише за онези истини, неугодни за учени, историци, литературоведи, политици, вярващи или невярващи хора. Със своята завладяваща страст към истината, такава каквато е, той ни учи да се ... |
|
"За безспорните качества на тази новела достатъчно ясно говори фактът, че един от епизодите в книгата - Жълта пръст, бе отличен с първо място в Национален литературен конкурс Вие пишете, ние четем, Рисунки в жълто, 2020 г. с председател на журито акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова и Ива Спиридонова - членове. Авторът на Най-честната птица, Йордан Йорданов, изненадва с изключителен писателски почерк, какъвто притежават класици като Йордан Йовков и Елин Пелин и въвежда читателя в света на циганина Семо и нерадостната му престъпна участ, полепваща като жълта пръст по съвестта на обществото и невъзможна за ... |
|
Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон."Преди време бях чест гост на Радичков. Бе свързано с издаването на последната му книга Смокове в ливадите. Няма да забравя говора му. Елеен говор. Радичков си играеше с думите, както децата - със слънчевите зайчета. Трябваше му стъкълце и слънце. Във всяка негова дума имаше друга. И тя изпълзяваше от нея като змия от ланшната си кожа. С годините и Радичков се смаляваше физически, но изчезваше по-иначе. Не по законите на Природата. Това не бе обичайното телесно изличаване. Той се превръщаше в Слово. И така премина в Отвъдното." Недялко Славов "Всеки творец ... |
|
Контрареволюционен роман с френски сладкиш. ... За няколко дни корабът на сирените излиза от морските карти, спира в центъра на света под развеселения поглед на Бог. Корабът на сирените ни повежда на щуро и твърде забавно пътешествие из гръцкото море, където всякакви небивалици са вероятни. Александър Секулов често балансира по ръба на литературното благоприличие. Той може да си позволи подобен лукс, защото думите, които виртуозно реди, се обичат една друга и здраво се държат за ръце, а героите му са необикновени, пъстри и интересни."Повърхността на морето, в която странстват те, е сияйна, но който се осмели да се ... |
|
Тайния дневник на Д. Колев."При все, че израства от същите семена, дали живот на традиционната индийска представа за света, тантра с времето е изградила своя своеобразна доктрина, която неведнъж в различните епохи бива разглеждана като еретическа и застрашаваща традициите, най-вече заради това, че нарушава общоприетите представи за порядъчно поведение (ачара) и насърчава човека независимо от произхода му да развива мистична връзка с божественото вътре в себе си. И все пак и най-чудатите и неконвенциални практики на тантризма намират обяснение в традиционната индийска философия. Нещо повече, тантра не само зачита ... |
|
Знаменитият писател се завръща с продължение на обичаната си Чекмо! Още и още невероятни събития от живота на вероятно най-шеметния българин..."Застаналият на ръба на България не може да живее без нея, защото тя е измамната сигурност, която познатото - колкото и да е непоносимо на моменти - дава. Застаналият от другата страна може да живее без България, защото я носи в сърцето си. Но не тая България, която вижда с очите си - с погледа на човек, видял и другия свят - а онази, която въображението му може да нарисува. И докато тая България, хубавата, въображаемата, е в него, той може да е на всяко място по земното ... |