Написах тази книга, която не бих приел за черна, въпреки че разказвам предимно за тъжни човешки истории. Тя не е и бяла, а е смяна на сивите нюанси, каквото е нашето ежедневие. Темите са свързани с алкохола и неговата "заслуга" да определя съдби. Описаните случаи са извадени от пъстрата ми лекарска кариера, проследена в хронологичен ред - от селски здравен участък до известни университетски клиники. Хронологията не означава биографичност. Предизвиканите размисли от конкретни случаи в практиката са резултат на убежденията ми за общество, професионализъм, етика и морал. Редките художествени измислици са само ... |
|
|
Вулгарен роман ... "С хората бъди човек, а с овцата - вълк! В тази книга няма честност! Няма реални образи, няма истински случки и събития! Дори някой от героите да ви напомня за някого, бъдете сигурни че просто образът му е откраднат от реалността. Няма и реалност! Но има истина..." Веселин Стаменов ... |
|
|
Тази книга е за Силата, която ни прави по-добри. Силата, която пази Вярата. Силата, която е милост и състрадание. Силата, която живее в Любов и чрез Любов. Силата на всички онези герои като Котьо, която ни спасява винаги, когато сме на крачка от пропастта, изгубили надежда. Силата, която руши мрака и ражда Виделина. ... |
|
|
Сътвореното от поета и белетриста Борис Христов е сред най-значимото в съвременната ни литература. То отдавна заслужи любовта на читателите у нас и в чужбина. И стиховете, и прозата му са покоряващо съчетание на образи и мисъл, съкровен израз на горчивия му опит пред предизвикателствата на съществуването. Те съдържат представата му за живота и смъртта, за изкуството и за призванието на твореца, обречен на съмненията и дълга. В тази книга авторът прави своеобразна творческа равносметка. Тук са включени творби, в които са съчетани в едно цяло измеренията на поетичното, на човечното и драматичното. Изкуството на Борис ... |
|
|
Перуански записки Африкански записки Светогорски записки ... "Хайтов е един от немногото белетристи, участващи в обновителните процеси на съвременната българска проза на основата на нейните древни традиции. Чужд на външните примамки на модата, на преднамерените белетристични експерименти, тънък, ценител на старината и рядък познавач на своя край, Хайтов се оказа на първите редици на писателите с искрени модерни усилия към същността на обществените и психологически явления. В неговата проза намираме съхранен интересът към вечно живите човешки страсти, безпогрешно верен усет за човешки ценности, вроден вкус към ... |
|
|
"Тази книга е уникална за нашата литературна география: свидетел съм как преди три-четири десетилетия авторът и сам измисляше, организираше и режисираше случките, които един ден щеше да опише. Описал ги е със същата лекота и артистичност, с която ги създаваше - винаги дружелюбен, леко ироничен, наблюдателен, интуитивен ловец на характери. Цветан Пешев беше един от столичната литературна бохема на ония години, чиито импровизации, телефонни закачки и шаржове подлагаха на изпит чувството за хумор на околната среда. А от очилата на Цецо хвърляше отблясъци едно смешно слънце, символ на ведрина и респект към живота." ... |
|
|
Хронологично продължение на трилогията "Балкани". ... Поради открадването на ръкописите на Яна Язова съществуват твърде много неясноти около нейните творчески замисли. Едва наскоро се разбра, че тя е смятала да продължи трилогията "Балкани". Единственият написан роман според този замисъл е "Соления залив". Втората му част е позната като "Война", излязла през 2000 г. Сега "Соления залив" излиза за пръв път цялостно, разчетен прецизно. Романът проследява събитията в Третото българско царство в първите десетилетия на XX век и завършва с деветосептемврийските кланета през ... |
|
|
Луксозно издание с твърди корици, украсено с рисувани инициални букви от художника Дамян Дамянов. ... "Търновград набрал люде, а самият обеднял и посивял. Знатните се занимават повече с магии, отколкото с молитви, простите го ударили на безгрижие, кражби и просия, а царската власт линее и си стои настрана, наслаждава се нашият застарял самодържец на боголюбиви слова, на изображения, на женска хубост и всякакви други хубости. На вечернята се молих богу да ми прости, задето напущам светата обител. Молих му се, а бях със сатаната и нарекох сатаната брат господен, та излизаше, че сега заставам между двамата да диря ... |
|
|
Осмей първо себе си, и чак тогава - останалият свят! Добронамерена ирония на днешната действителност, на човешките амбиции, претенции и глупост. Романът задължително ще Ви разсмее, а каскадата от комични откровения, сменящи се с бясно темпо, ще Ви накара да четете все повече, и повече! Текстът е лек и остроумен, написан на език, с който ежедневно общуваме. Идиотът в мен е книга за многообразието на делниците ни, погледнати откъм забавната им страна, а смехът в нея ще Ви впечатли повече и от неочаквания финал. Радослав Младенов не за първи път весели своите читатели, а сатиричните му книги и пиеси традиционно се ... |
|
|
Юбилейно издание по случай 100-годишнината от рождението на големия писател, поет и сатирик Радой Ралин, което побира всички негови знакови произведения. Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стоянов, 23.04.1922 - 21.07.2004 година) е може би най-колоритният български поет, писател, сатирик, епиграмист, драматург и дисидент. С всяка от творбите си и с примера на собственото си страдалческо битие той докрай защитава принципите на свободата и вечните човешки ценности, като не се бои да осветлява и критикува разнообразните обществени недъзи."Радой беше и си остана извън рамките на обичайното, един необикновен човек, не по ... |
|
|
След самотата любовта е най-силното човешко преживяване."Разказите в тази книга са любовни. Разкази за несбъднати сватби. Действието се развива в годините между двете световни войни. В един красив български град на брега на Дунава. Преди да стигнат тук, героите са минали през вестникарските хроники. Искат да разкажат своето време. Днес то ни изглежда легендарно. Но всъщност прилича на всички останали времена. Следователно - и на нашето. Защото любовта няма никакво отношение към годините и вековете. Роклите, файтоните, гемиите и вечеринките са тялото на времето. А човекът е неговата душа. Приятно четене." Иван ... |
|
|
Том седми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни ... |
