Сборникът е побрал едни от най-интересните романи на известния писател: "На Странджа баир душата", "Прогнозата", "Мъже без вратовръзки", "Ние, децата на голямата лъжа", "Правилата". Тук е целият Дончо Цончев - такъв, какъвто читателят го е обикнал - актуален и развълнуван, пристрастен към съвременни проблеми и омагьосващ със словото си. "Ако и през 2087 година все още има хора, които могат да четат, и ако това съчинение някак се запази дотогава, нека тези хора разберат какво сме мислили за тях ние. Ние - вече мъртвите отдавна, - които сега раждаме техните прадядовци, ... |
|
|
"Всички Марии, които познавам, са частица от Мария. Тя е влязла под кожата ми и ме кара да мисля за нея нощем, преди да заспя, и да я сънувам. Невъзможно е да я обхвана цялата. Дори и аз съм Мария. А може би никога няма цялостност. Това е физическа илюзия, ние улавяме само фотографския смисъл на нещата. Истинската Мария все така ще ходи между нас неуловима и предизвикателна, непобедена и недолюбена от нито един мъж." ... |
|
|
В новия си роман авторът отново се връща към темите на любовта и омразата, доброто и злото, мечтите и страданията на обикновения човек в един нов свят, неразбираем за него свят, където вилнее законът на джунглата, в една държава, проядена от корупция и все по-нарастваща наркомания. Свят на жестоки и ненужни показни убийства, където обществото признава единствено върховенството на парите и брутално, с всякакви средства, налага диктата на хората, които ги притежават. ... |
|
|
Димитър Шумналиев, роден през 1947 г. в София, завършва българска филология в СУ, специализира френска култура в университета на гр. По, Южна Франция, печели диплом от писателската програма на университета в Айова, САЩ. За сборника „Влюбени разкази” получава международната писателска награда „Балканика”. ... Няма нищо по-обсебващо от собствената ни инфорамация, твърди един от героите на новия роман на Димитър Шумналиев. И от спомените за социализма, понеже младостта ни мина през него. Ние виновни ли сме, че се родихме в социализма и той ни направи свои герои. ... |
|
|
Ти знаеш ли как изглежда щастието? Аз много-много не знам. Даже малко се чудя защо хората така го търсят. Все не го намират и все го търсят. Сигурно големите знаят как изглежда, ама аз още не знам. Ти как мислиш, то щастието стои ли на едно място и чака да го намериш или се мести – пътува като хората? Та и мъжете някой така ги е направил. После са раснали, станали са момчета, ходили са на училище. Абе, правили са това, дето всички го правят. И като завършат училище и станат мъже, тогава вече можеш да ги намериш. Обаче това не знам. Не знам къде ги намираш. Сигурно стоят някъде, където им е мястото, и чакат да дойде някоя ... |
|
|
В първия том са включени разказите от "Лъжата, че си живял" и "От бога до дявола". Писател - прозаик, сценарист, журналист. Роден е в село Долна Бела речка, област Монтана, на 1 юни 1932 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския държавен университет, 1955 г. Работи за кратко като съдия в София, четири години във вестник "Вечерни новини" и повече от трийсет години в Българската национална телевизия, продължително време като главен редактор на редакция "Кино". Автор на разкази, романи, както и на десетки сценарии за киното и телевизията. Член е на Съюза на българските писатели. ... |
|
|
И какво стана с нас след това? Не си спомням. Знам само, че истината бе болезнена и ние живеехме в океана на думите си, винаги малко пресилени, преувеличени, винаги по-цветни от необходимото, винаги по-яростни, отколкото красиви. И така беше, защото думите единствени възнаграждаваха всички наши усилия, надежди и радости, макар и само с ръждясалия медал на самотата. Но това бе нашият избор. Защото истината, дори и в тези редки моменти, в които съществува, не е нито величава, нито горда, нито боляща, нито страшна. Тя просто е най-скучното нещо на света. И затова се потапяхме в това чудато щастие да си доизмисляме ... |
|
|
КК "Труд" предлага на своите читатели един роман на Киряк Цонев. Авторът на романа е арабист, дипломат от кариерата. Роден е през 1938 г. Средното си образование завършва в гр. Каварна, а висшето - в Московския държавен институт по международни отношения. Работил е в посолствата ни в Дамаск и Кайро, бил е посланик в Алжир. Преподавател е в СУ “Св. Климент Охридски” и Югозападния университет. Автор е на редица романи и няколко момографии. ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
Това е книга за едно пътуване - увлекателен разказ на писателя за собствените му перипетии в опит да осъществи бащината си мечта за околосветско пътуване: от Сливен на запад и все на запад до Филаделфия, до Нова Зеландия, до Азия и отново до Сливен. "Тате, още гледам през твоите очи, но вълшебният ти сън вече е скучна реалност. Как ти завиждам, тате". "Нямам напълно ясна представа как се получи тази книга. Стартирах я, тласкан от много мотиви, много впечатления, много неща, които не мога лесно да характеризирам. Едно е сигурно: това е книга за едно пътуване..." ... |
|
|
Повествование за човека, който не можеше да бъде главен герой на роман. Този роман е за съдби и времена, които бяха сбъркани, затова последователността в него е сбъркана: събития се връщат назад, после пак отиват напред и т.н. ... |
|
|
Това е роман за въздесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция - Демир Папазоглу, в Сърбия - Димитар Попович, в Румъния - Думитре Попеску."Пет имена смених — казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не ... |
