Българите, които навлизаха в анклава откъм Северната магистрала, неизменно спираха при „Сянката”, защото най-много се доближаваше до представата им за някогашната България – такава, каквато я помнеха бащите и дедите им - България, отпреди да бъде съсипана окончателно и европейците да я превърнат в свой доминион. Бяха чували от родителите си, че някога страната ни е била пълна с гори, с цветущи долини и ливади, из които ромолели ручеи, шумели листа, а по небето плували бели облаци. Цяла България била нещо като „Сянката”, такова чудо било в майката Родина. А после всичко запустяло и изчезнало благодарение на нейните ... |
|
|
"Тази книга завършва с предчувствие за смърт. Последната дума на тази книга е „кола“. Кола, която не пристига на пресечката на „Евлоги Георгиев“ и „Оборище.“ Колата, която не пристигна на тази пресечка, се оказа смачкана на „Цариградско шосе“. Заради това не пристигна на „Оборище“ и „Евлоги Георгиев“, където живееше Кембълът. Тази книга не е писана от мен. Като че ли не е писана и от Кембълът. Тази книга е писана от предчувствията му. Може би заради това на места звучи несвързана. Предчувствията му изпреварваха мисълта. Предчувствията му понякога бяха по-бързи и от словесните реакции. А той знаеше какво да прави с ... |
|
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Аз искам да отида в Европа, Альоша, и ще тръгна оттук: и знам, че ще отида само на гробище, ала на най-скъпото гробище, това е то! Скъпи покойници лежат там, всеки камък над тях говори за такъв подвиг в своята истина, в своята борба и своята наука, че аз, знам го още отсега, ще падна на земята и ще целувам тези камъни, и ще плача над тях-в същото време убеден с цялото си сърце, че всичко това вече е гробище и нищо повече." Изповедта на Иван Карамазов пред Альоша ... |
|
|
Матей усещаше, че има още един враг във водата. Спирали от въздушни мехурчета се завихряха покрай него и едно зло лице надничаше в сумрака. Матей чуваше неговия напев, който опитваше да завладее и без това объркания му разсъдък. Тогава усети как раковината амулет затрептя на гърдите му. Беше я забравил. Подаръкът на Мгабе вибрираше неистово, сетне замря. След миг Матей усети силно пробождане и удар в гърдите. Нямаше болка, само усещане за освобождаване. ... |
|
|
"Всеки от героите на Атанас Наковски е неповторим, а това всъщност е белегът на истинското изкуство - правото на личен знак, на дамга, на собственост. Образи без личен знак са произведения на занаятчии." Антон Дончев "Прозата на Наковски е немислима без стръвно потапяне в страстите на делника - там, където кипи от напрежение в човешките отношения, където подлост и чест се размиват всеки час. И в този смисъл закономерно е, с оглед на тая нагласа у писателя, да го срещнем като автор на възлови книги за литературата ни."Здравко Чолаков ... |
|
|
В книгата, са събрани разкази, които впечатляват с изящния си стил, и последният му роман „Сам”. Автор е на романите „Сезонът на канарчетата”, „Застраховка за магарето”, „Всичко е Колизеум!”, „Послушни момчета”, „Другаде”. Сценарист е на филмите „Сезонът на канарчетата”, „Амиго Ернесто”, „Деветнадесет метра вятър”, „Спомен за една сянка” и други. ... |
|
|
1998 г. - Макаронов, млад поет с първа книга на име "Роботът роб", е в подножието на славата си. Въпреки това той живее така, както живеят всички останали негови сънародници през 1998 г. Държавата е скована от лъжи, за които още никой не подозира. Хората все още се надяват. Разменната парична единица е 2 кинта. Макаронов работи като сценичен работник в театралната работилница, освен това става роуди на най-значимата постпънк група в момента. Запознат е издъно с инди сцената в Републиката. Тогава на върха е постпънк групата Luizza Hut. Точно така, Макаронов работи за тях. Лидерката в бандата е Луиза Н - тя е ... |
|
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Характерен белег за критическото перо на Чавдар Добрев е широтата на погледа и онази политическа и нравствена извисеност, с които той пристъпва към конкретните слабости и грешки на автора, на театъра... Тази му широта е произволна. Тя почива не само на мирогледа му, на широката му култура, на неговата ерудираност и знания, трупани някак свободно и волно, несмущавани от предразсъдъци и предварителни тези. Той не търси "правилното", интересува го правдата. Този вечен живот на истината, без който не може изкуството, както не може и действителността. ... |
|
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Чавдар Добрев се мъчи да създаде тон на добрият спор, спор, предизвикан от съвестта. Понякога е трудно да се измъкне невредим между острите камъни на враждебното, но той върви с надеждата да забележат драскотините, които при една инфекция могат да се превърнат в смъртоносни рани. Братята Гонкур казват: "Талантът на събеседник у Дюма-син е най-вече в това, че пренесе тона на лошото общество в доброто." Ако перифразираме тази мисъл може да кажем така: "Чавдар Добрев се стреми да пренесе тона на доброто общество в лошото." Постъпката е ... |
|
|
|
|
|
Да се настаниш удобно във фотьойл насред улицата, докато чакаш за среща и да слушаш приказки по телефона. Това е идеята на акцията "Универсална среща", осъществена от Албена Баева с помощта на интерактивните роботи УМ2010 в началото на септември 2010 година. Два фотьойла бяха разположени на популярни места за срещи в София. До тях, на шкафчета, стояха телефоните. Седна ли някой, какво точно чу, как реагира можете да разберете от тази книга. В нея са събрани приказките, написани от Ангелина Рангелова, Иванка Могилска, Андро Стубел, Албена и Гергана Баева, заедно с фотографии от събитието на Жоро Аранжоро и Рене ... |
|
|
"Бягай, муфлоне, бягай! Твоята мисия е друга, ти трябва да оцелееш. Днес имаш късмет - аз не съм стрелецът с пушка в ръце. Но той дебне зад храстите на скрито място и в удобно време ще натисне спусъка. Препускай на воля преди да те е застигнал неговия смъртоносен изстрел. Препускай! Ти разполагаш с огромно предимство - не разбираш, че обитаваш развъдник и че си обречен. Защото си част от природата, а тя си знае работата - кого кога да погуби, кого кога да съхрани. Да му мислят хората. Те все са наясно с всичко, а накрая винаги грешат!" Из книгата ... |
