Всеки иска славата на Исус, никой не иска да носи кръста му. ... |
|
|
Томът с избрани творби на Димитър Яръмов включва разкази и новели - същите, които превърнаха ненавреме напусналия ни писател, в едно от най-ярките имена в съвременната ни литература. Предговорът е на писателя, живеещ в Ямбол, Любомир Котев - близък приятел на Яръмов. ... |
|
|
Романът "Златното ведро" е наченат през 1982 г. и е носен дълго, за да се появи на бял свят след четвърт век. Той е като презрял нар. Зърната напират, притискат се, искат да пукнат кората, ала все не успяват. Червеният сок на този нар е от изпепеляваща любов, но и от омраза, от радост, но и от болка, от съзидание, но и от разруха - сок от нашия вековечен живот. ... |
|
|
Златомир Златанов не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на ХХ век, автор на емблематични за нейните развойни тенденции книги, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист - изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие. ... |
|
|
"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. ... |
|
|
"Да си спомня някой име на велик пълководец, живял в тихи, безбурни времена?... Някой да е боготворил Айнщайн в годините на скромната му младост? А моят успех на командир е в това - да не създам нищо......Колкото по-съвършени ставаме, толкова по-съвършено ще се превърнем в съвършена ръжда... Реципрочно..." Генчо Стоев ... |
|
|
В романа авторът с типичния си жив, пластичен и едновременно с това безкрайно достъпен стил на литературния изказ разказва увлекателно една привидно фриволна история от прехода, под сатиричния слой на която читателят открива дълбоките манипулативни течения, чието влияние усещаме в ежедневния си живот на всички равнища. Книгата представлява интерес за широката читателска аудитория, ценяща съвременната българска проза. "Става дума за Държавна сигурност. За онази "старата Държавна сигурност", която расте, но не старее. И е иззела от държавата толкова много функции. Какво си мислите, че нашата Агенция си ... |
|
|
"Визитацията" проследява едно сякаш немислимо, невъзможно посещение на скъп гост от небесата: националната ни светиня Христо Ботев. Абсурд? Лудост? Ала кое е по-голям абсурд: Ботевото слизане или онова, което той вижда наяве в отечеството си? И кое лудост: вълшебството на мнимата му кратка визитация или живата реалност на болното ни общество, където ето вече 130 години "свестните у нас считат за луди"? ... |
|
|
Джуни Александрова е завършила ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" при професор Ф. Филипов. Работила е в театрите в Хасково и Враца, в театър "София" и театър "Българска армия". изиграла е редица роли - Мария Тюдор от едноименната пиеса на Юго, Луиза от "Учени жени" от Молиер, Ана от "Всяка есенна вечер" на Ив. Пейчев, Нюра в "Деня на сватбата" от В. Розов, Мария Стюарт от едноименната пиеса на Шилер и много други... ... |
|
|
Димитър Шумналиев е завършил Българска филология в Софийския университет, писателската програма на университета в Айова, САЩ, специализирал френска култура в университета на По, Франция. Носител на международната литературна награда „Балканика”. Феродо е материал за спирачки, изобретен от Хърбърт Фруд. „Феродо” е роман за съвременника без спирачки. Трябва да се научим да стопираме!, крещи един от героите в романа. Защото какво е любов без край! ... |
|
|
Странно нещо е животът. Също любовта. Странна е смъртта. Кой кого какво убива и защо? Изтикан до ръба на екзистенциалната бездна, Буч предприема отчаяно бягство от обкръжението си, спомените и бездушието на големия град. Той е обсебен от идеята да напише роман, с който да разчисти сметките си с болезнената действителност. Нещата обаче се объркват. Миналото продължава да живее в него, а реалността се заплита в нишките на въображението. "Първото, което трябва да се каже за романа на Милен Стоянов, е че е смислен – характеристика, която все по-трудно може да се даде за огромната лавина от книги не само у нас, но и в ... |
|
|
Откъс от книгата: "Не може да се каже, че Иван Иванов беше пристрастен към четенето. Даже напротив! Но, пристигнал в столицата и станал началник, той не можеше да не възприеме споменатия вреден навик. И правеше огромни усилия да преодолее известната на всички книга на Коелю. За да има какво да прави, докато чете, Иван си замезваше с луканка или пастърма. Смучеше си по някое резенче и го използваше да си отбележи докъде е стигнал. Така книгата на Коелю постепенно придоби истински кулинарен вид. Мазните страници наподобяваха добре препечени кори за баница, но дъхът, който се носеше от нея, не беше приятен. Имаше ... |
