Бойко Бойков е роден на 20 юни 1947 г. в София. Завършва "Френската гимназия", а след отбиване на военната служба като парашутист – специалност френска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи във вестниците "Земеделско знаме", "Народна култура", "Софийско утро", а през последните двайсет години – във в. "24 часа". Автор е на много статии, репортажи, интервюта, анализи, редица кореспонденции от страната и чужбина. Превел е частта "Името" от романа на Марсел Пруст "В търсене на изгубеното време", публикувана в ... |
|
|
|
|
|
"Възшествието на маймуните" е скандална книга за днешна България. Опитите на екип ентусиасти да създаде съвременно училище са обречени на крушение от глупостта, кухненското властолюбив и алчността на хората, назначени или самоопределили се да решават съдбата на българското образование. Борбата е обречена и поради язвите, разяждащи самия екип, и поради дълбокото безразличие на обществото. В книгата има неочаквано сливане на възможното с невъзможното, гротескови и комични ситуации, сатиричен бекграунд, калейдоскоп от образи от всички социални и нравствени прослойки на обществото ни. "В коридора пред ... |
|
|
Илюстриран с авторски рисунки, факсимилета, фотографии, този сборник представя за първи път по-цялостно личността и творчеството на без време оставилия ни Веско Булев (1974-2007). Драмата на неговото поколение, посрещнало промените от края на XX век в най-крехката и ранима възраст; драмите на обикновените хора, на „унизените и оскърбените", които се поднасят на общественото внимание само когато придобият скандален вкус; родилните - но както се оказва трайни недъзи на разбиващите се съвременни обществени порядки, морал и псевдокултура, са разказани от него с покъртваща автентичност, за да защити своето кредо: важното ... |
|
|
Милена Цанкова - Хомменга завършва „Националната художествена академия“ през 1986 г. Работи като преподавател по графично рисуване и история на изкуството в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография и Националното музикално училище "Любомир Пипков". Член е на ABUJET - българската секция на пътуващите писатели и журналисти. От 1992г. живее и работи в Нидерландия. Тя е член на Професионалния съюз на холандските художници. Осъществява проекти, свързани с комплицираните взаимоотношения в обществото и връзката между природата и човека. В момента реализира един мащабен проект, тематично свързан ... |
|
|
Шест новели и един колаж. ... Някогашна неистова любов върху един плаж, покрит със зърна градушка. Спомени за края на един септември в раззинати от страх усти. Една мина, където копаят злато с детски лопатки. Една алпинистка, която убива с нагорещена маша за къдрене. Една певица, паднала от Джендема. И жълти, червени, оранжеви, лилави водорасли, които би трябвало да внушават образа на плесен, но са всъщност трагично красиви. И върху всичко - оглушително бялото, плиснато от деветата сирена. ... |
|
|
Лежеше старият ветеран върху уморените си колела, беше спокоен и удовлетворен от мечтаното пътешествие. Знаеше, че в резервоара му няма капка гориво и вече не ще може да пътува. Нито в една, нито в много посоки. Това не го тревожеше. Знаеше обаче, че за него е запазена още една посока, но той се стараеше да не мисли за нея. ... |
|
|
Като повод за написването на книгата авторката Анелия Панайотова определя желанието на приятели и роднини от България да опише интересните си изживявания и тези на нейното семейство в тази далечна и екзотична държава. Историите в книгата са истински, хората – също! Само някои имена са променени, но при всички случаи със „Слънце и кал” ще се открехне една врата за българския читател, която досега малцина са отваряли – на държава, където събитията връхлитат главоломно; където хората живеят по съвсем различен начин; където природа и животински свят съжителстват в синхрон с хората и където едно българско семейство може да се ... |
|
|
Разказите на Георги Алексиев, поместени в настоящия сборник, могат да бъдат възприемани и като реплика към онези, които са побързали да го забравят. Тази реплика ни напомня, че отвъдното не е гробище, а убежище на писателя, негова неизменна позиция, негова огнева точка. Приживе авторът на трилогията „Кръстопът на облаци“, „Духовете на Цибрица“ и „Горещници“ получи заслужени адмирации за успешното приключение в тайнството на магическия реализъм. По-късно той успя със следващите си произведения да провокира и предизвика демоните на съвременното политическо противопоставяне, заченати в омраза, нетърпимост и пословична ... |
|
|
Недялко Славов представя на читателите сборник с пиеси под провокативното заглавие „Борса за трупове". ... Последното бягство на Дон Жуан: В света на тотална феминизация легендарният любовник търси своето място под слънцето. Преследван от жените, прекосява континенти и океани. Дали ще може да намери миг покой, дали ще стигне някога до спасението. Бялата дама: Стереотипите са превзели и последните интимни пространства на личността. Марионетни жестове, автоматизирани реакции, реплики от телевизионни реклами. Едно семейство на XXI век, в което традиционните ценности те съществуват. Едно общество, в което абсурдът е ... |
|
|
След като главата на Йоан Кръстител пада отсечена, равин Йонатен е притеснен за бъдещето на юдейския народ. Бързо трябва да се намери или измисли някое чудо, което да окуражи хората и да ги обедини. Племенникът на Йонатан - Юда, споделя с чичо си, че има един по-особен приятел измежду познатите си. Това е Йешуа, който скоро ще бъде провъзгласен за Месията. Александър Томов е автор на десетки книги и киносценарии и признат за най-скандалния български писател заради умелите алюзии с реални личности и събития от годините на прехода. Специално за този роман създава нов литературен жанр, с който чертае мрачни прогнози за ... |
|
|
"На 13 януари 2011 г. се навършват 21915 дни от първата ми усмивка. (През този отрязък от време се радвахме на 15 високосни години!) След това се усмихвах винаги на майка ми, на прекрасните ми три деца, на първото ми внуче, на литературните ми награди, на 7 изобретения, на постиженията ми в химията и енергетиката, на стотици приятели, с които се обичаме... (завистниците също ме обичат, но по своя си начин!) Имало е дни, през които съм плакал, но няма да ги назова, защото не се знае дали Господ ми е отредил време да простя! Разкрачен между два века, спокойно мога да кажа. че през всичките тези дни останах Прав! Влюбен! ... |
