"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Из "Славянска рикша", Боян Биолчев Книгата съдържа "парчета проза със стипчив вкус и натрапчив мирис". Боян Биолчев ... |
|
|
Романът "Тази неподкупна съдба" е седмият роман на известната белетристка Маргарита Станева и той доказва, че писане, характерно с проследяване на съдбите на героите и изграждането на характери, с търсенето на обобщение за времето, в което живеем, ражда по-богати литературни плодове от самоцелните заигравания със занимателни сюжети и интригуващи художествени похвати. Маргарита Станева е белетрист, публицист и журналист. Родена в град Стражица. Израства и учи в Варна. Завършила е руска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Била е учителка във Варна. После журналистка в София. ... |
|
|
"Като се зададе празник в Трявна, току се присещаме за писания бръшлян. То си е традиция. От ония, дето никой им не знай нито началото, нито идеатора, както би казал Генчо Марангозина. Едно време момите и булките на Трявна тичали при зографите да им изпишат бръшляново листо, че да се закичат с него, щото не могли вече да понасят горделивите фръцкания на габровки, в чиито коси лъщели изкуствени цветчета от Влашко..." Из книгата ... |
|
|
"Човешкият живот не струва нищо. За религиите и Бог той е жертва, която да поднесеш, за да си вечен на небето, за богатия - средство да спечели още пари, за съда - свидетел, който се продава и купува, за властта - глас, с който я избират за да краде дълго и много. Тежко е да се родиш в България, а Господ да сметне, че си живял." Петър Христозов е роден на 17 февруари 1935 г. в Борисовград. Той е един от малкото българи, възпитаници на Ордена на йезуитите - Конгрегация за разпространение на вярата. Доктор е по биофизика на Лионската политехника. Генерал-полковник от руското разузнаване. Затворник на бившата ДС ... |
|
|
Една история за онези хора, които веднъж докоснали се, остават заедно за цял един живот... ... Романът разказва за сладкото и за горчивото в живота, за силата на предопределената съдба и за силата на хората, които сами определят пътя си. "7 маслинови цвята" на София Папазова е роман за опознаването на собственото Аз, за това, че мечтите не се сбъдват, а се достигат. И всичко в книгата е под знака на магическото число 7, което съчетава 3 – числото на духовността, и 4 – земното число. "Три са темите, с които ме очарова София Папазова още с първата си книга "Живот в стъпки по пясъка" и които очаквах ... |
|
|
Книга за българския катарзис. ... Д-р Камен (Чочо) Серафимов е лекар в токсикологичното отделение на Централна градска болница. Наближава петдесетте. Приятелите му от младежките години имат различна съдба. Един е избягал в Америка и е станал преуспял бизнесмен. Друг също е избягал, но е преживял тежка житейска драма. Трети е станал един от стоте най-богатите хора в България. Но е направил прекалено голям компромис и ще плати висока цена... Всеки от тях има своя истина. Но всички тези истини заедно създават изключително отровната среда на днешна България, разтърсена от протести и скована от лоши практики и безразличие. ... |
|
|
"Бяха изминали няколко дни, откак Джерами напусна лъвския клан. Старият Лари, неговият баща, умря и мястото му на водач трябваше да бъде заето от Джерами. Но той не искаше да заеме това място. Не искаше да бъде водач. Не защото бягаше от отговорност. А защото искаше да научи нещо повече за себе си и нещата, които го заобикалят. Водачеството щеше да го ограничи до познанията за лъвския клан. А Джерами искаше да научи повече за Саваната, за реката, за дъгата, която се раждаше след дъжд и обагряше небето... За лъва, като съзнание извън лъвския клан. И за човека - най-големия враг на лъва." Из книгата ... |
|
|
"Портрет на поета като млад" е третият роман на Недялко Славов след "Фаустино" и "Вертиго", който ни връща в една привидно отминала епоха, когато изящното бе вредно, а духовното – насила пъхано в калъпа на чужди нам практики. Тази книга е болезнена гротеска за кривите огледала на нашата младост, в които се отразяваха мечтите и любовите ни. Тя е и своеобразно отмъщение за смазваните ни, но все пак оцелели чувства. Написан с покъртителен поетичен език – разсмиващ до сълзи и тъжен до смях, романът е последната картина от триптиха на Славов, нямащ аналог в родната ни литература. "Точно в ... |
|
|
Изкуството да се живее. Да не пречим на самите себе си. Остаряването - въпрос на избор. ... От далечната древност до наши дни две са водещите неща, които определят поведението на човека – борбата за оцеляване и борбата за свобода на избора. Изборът ни е свързан както с нещата от ежедневието, така и при решаването на по-кардинални въпроси, от които понякога може да зависи животът ни. Когато правим оценка обаче, обикновено повече се спираме на резултата и недостатъчно обръщаме внимание на избора. В бързо променящата се действителност невинаги сме наясно и какви са възможностите за избор. Невинаги можем достатъчно точно ... |
|
|
„Оставайки верен на своята чувствителност, авторът на книгата "Лунни деца" деликатно, но убедено споделя с читателите: „Не пречете на любовта и не скривайте чувствата в себе си, защото иначе те ще умрат заедно с вас. а чувствата не са само ваши. Те принадлежат на човечеството. затова не се занимавайте с миналото, а се борете за бъдещето!“ Мая Вапцарова „В тази книга всички герои са наши съвременници, а техните драми и житейски конфликти са резултат на характерните за прехода ни явления. Затова и авторът не ги съди.В разказите и новелите му няма добри и лоши хора, а има добри и лоши постъпки. Които могат да ... |
|
|
“По-късно Драго не си спомнял какво точно са си приказвали. Но бил сигурен, че още тогава младата жена го спечелила. Притежавала бърз ум, имала мнение по всеки въпрос, оправяла се чудесно с речта. Може би му харесала, защото била пряма. Без той да я пита, му казала, че е на трийсет и шест, с две големи деца, за които била в състояние да направи всичко. Запомнил спонтанния ѝ израз: “Готова съм да ми отрежат ръцете за тях”. Легнали и правили секс. Той ѝ платил двойно. Рядко вършел нещо подобно, но сега то станало някак от само себе си. Тя грижливо прибрала парите в портфейл, като хазяйка, получила месечния наем, ... |
|
|
"Или пък тези разкази идваха от някой, който не знаеше границите между истинското и неистовото, между чудното и чудовищното. От някакво митологическо същество, подобно на феникса, което ту мен измисляше, ту аз - него..." Николай Петков "Николай Петков, наричан още отец Николай от Дивдядово в Шуменско, в някакъв смисъл не съчинява, макар да доразвива събитията, следвайки собствената им логика. Той разказва за себе си, линиите на собствения си живот, станалото с него и в него. Факт е, че някои от историите му се случват след записването им, което той отбелязва, без прочее да изпада в особено удивление... ... |
