"Строшено огледало" е книга с чудесна споменна проза. Поетът Деньо Денев я оприличава, веднъж, на "ранни мемоари" и втори път на "ненаписани стихотворения". Аз съм съгласен с това. Нещо повече. По чистотата на помисъла и ювелирното изпипване на детайлите, по своята изповедност, топла човечност и психологическа оцветеност на преживяванията и настроенията "Строшено огледало" се родее с "Някога" (1924) на Дора Габе (забелязана от Владимир Василев), а също така със скрепените в проза "ненаписани стихотворения" на Иван Давидков. Който иска да усети по-добре и по- ... |
|
|
"Илко Капелев е бил пъртина в полярната нощ под звездите на Големия Север, когато слънцето е спало като мечка в снежни хралупи. Той е поет и в прозата, написаното от него е талантливо и чисто, както е при всеки даровит творец, дишал озона на истинските приключения." Никола Радев Илко Капелев и в "Postscriptum" категорично защитава със своя атрактивен стил на писане тези думи. Той е нетърпелив, просто хваща ръката ти и те повежда по своите художествени "пъртини" в заснежените нощи, които се пресичат, издигат се и се спускат по стръмните скатове на повествованието и в крайна сметка ... |
|
|
Приключения и научна фантастика. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Жалонно произведение за българската фантастика. Ако обичаш фантастичното и загадъчното. Ако не си загубил приключенския си дух и до днес. Ако детската ти мечта да откриваш нови светове не е погинала. Това е твоята книга. Сборникът включва шестнадесет разказа, написани по време на златните години на жанра, но звучащи съвременно и днес. "Публикуван за първи път през 1964 г. от издателство "Народна младеж", сборникът "Човекът, който търси" е жалонно ... |
|
|
Душите са цветни, а някои безцветни. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Съдбата... Това неконтролируемо същество. Съдбата живее свой живот, има собствено мнение, поведението ѝ е непредвидимо. Накъде ни води тя? Разбира се към естествения край на живота, който всъщност е едно начало. Съдбата е закодирана във всеки от нас. Живеем с нея, не я забелязваме, кроим планове, гневим се на неудачите и забравяме най-важното: Носим в гените си съдбата на всички наши предци. Повтаряме най-тежките изпитания, прибавяме нови, понякога още по-тежки, страдаме, ... |
|
|
"Комедиите в тази книга са писани не за книга, а за сцена. Но театърът като че ли малко се интересува от съвременни български автори, а от моя милост като автор - още по-малко. Първият ми контакт с театъра, не като зрител, а като текстописец бе удар в гредата. Вече работех в "Стършел", имах няколко издадени книжки и няколко стотици публикувани разкази и фейлетони. Имах и някакво самочувствие на автор хуморист. Изглежда, самочувствието е било прекалено или пък свободното ми време, та написах и две едноактни комедийки. Подвързах ги в папчица и ги занесох в най-малкия тогава театър, оня със 199 места - по ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Замисляли ли сте се, че младостта е изключително трудно приключение? Не е лесна и любовта. Как да обичаш? Лъжата и любовта могат ли да влизат в тайно съглашение? В този текст ще намерите и усещането, че си различен - може би едно фалшиво чувство за уникалност, което те спохожда, когато си прекалено млад, за да разбереш, че всички са уникални, а общото между всички - което е и най-важното - е хуманизмът, който ни е нанизал на един огромен светещ гирлянд и е опасал земята на Магелан. Дали точно този светещ ... |
|
|
Роман в спомени. ... Романът в спомени "Подковаване на скакалец" въвежда читателя в света на ранното детство, прекарано в Царство България, юношеството, преминало в условията на комунистическата диктатура, и зрялата възраст, започнала в дните на новата демокрация. Разказите за живите събития в паметта се съпътстват от размишления върху пътя на хляба, войната и хората, глада и лишенията, картините, музиката и книгите, живота на улицата, чуждите съдби и надежди, годините на учение, пакостите и джаза, големия страх, срама на съществуването, душевните терзания, любовта, поезията и истината, красотата и смъртта, ... |
|
|
"Вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине. По закона на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе, както евреите, на другия край на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минете през Червеното море. След вас иде Фараон със своята войска, а пред вас е неизвестността, отвореното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни....Трябва да минете през морето, за да придобиете чистотата в живота." Беинса Дуно ... |
|
|
Ъпдейт е съвременен роман, издържан в любимия за автора литературен стил - парадоксален реализъм, в който са написани повечето му произведения. В този смисъл той е и един от първопроходците на този стил у нас и един от най-ярките му представители. Главният герой на романа Стефан Танталов в един прекрасен ден (8-ми март) решава да обнови изцяло живота си - мисъл, която е спохождала мнозина от нас. Подобна мисъл винаги е изглеждала реална и осъществима, свързана единствено с време, воля и интелект, но дали е така?... Както повечето произведения на Асен Сираков, и този му роман е изпълнен с много хумор и неочаквани обрати, ... |
|
|
"Multa paucis" е книга на непресторения и органичния възторг пред способността на човека да размишлява, да се съмнява, да играе (като по този начин най-пълно се самопостига и самоопознава), книга, която категорично отхвърля преднамерения епатаж на чичовщината и на байганеещите се парвенюта - новобогаташи, а издига в култ таланта на разума." Иван Гранитски ... |
|
|
"Отец Николай е алергичен към този свят и към неговата естетическа глазура: реализма, пък бил той и критичен (колко да е критичен един реализъм?). Николай се държи на равно разстояние от безвкусната мистика, недоизмислената литература, недоизживения живот, както и от всеки делир и всяка екстремна есхатология, готов да воюва срещу тях включително с една гореща шкембе чорба. Напук на предразсъдъците, Николай Петков е сигурен, че животът е подражание на литературата, а хората се раждат от историите си. Връзката си с тези истории той обвързва със своята професия: "Както трахеята пропуска въздуха, така и свещеникът ... |
|
|
Поезия, проза, пиеси. ... Приятно ми е, че сме заедно. Аз съм актриса по професия, но с призвание да пиша. Това, че съм актриса, улеснява писането ми на диалози. Те са динамични, лесно говорими и са определено театрални. Театърът като отражение на живота, на всичко, което ни заобикаля. Но най-вече ме интересува човекът. Характерът му, как и защо се променя, какви сили и емоции владеят душата му. Доброто и злото, обидата и прошката и обичта - това са крайъгълните камъни в моите текстове за спектакли. В някои от драматургичните ми текстове героите ми са днес и сега и в отвъдното. Мисълта, енергията ги оживява. Нишката е ... |
