Един карнавален свят, изпълнен с мистерия, фарс, изкуство, секс и любов. ... "Смешни, тъжни, мрачни, жалки и нечистоплътни парчетии (абе, всичко си е в едно - въпрос на възприятие) из живота на неколцина тъпанари и една, дето се мисли за кучка. Което никак не и пречи да е тъпанарка, че и в повече от другите. Има и един, който никак не е тъпанар, само дето е най-простият от всички. В смисъл, че тъпанарите и кучката са образовани - всеки донякъде и според силиците си, а той никак. И за още две кучки става дума, но на тях само задниците им се мяркат из романа, тъй че не си струва да се говори за тях. Не само за ... |
|
|
Историята на българската литература тепърва ще открива истинската стойност на една уникална личност със свое неповторимо присъствие сред ярката плеяда от художествени творци на нашето съвремие. Поет и преводач, разказвач и романист, драматург и публицист, Стефан Гечев бе преди всичко интелектуалец от най-висок ранг, свободен дух, устремен към тайните на мирозданието, отдаден изцяло на собствените си идеи. Скромен като личност, дистанциран напълно от тщеславието и популярността, Стефан Гечев ни остави творбите си, от които ние ще имаме все повече нужда. Този том от поредицата "Съчинения в 5 тома" съдържа романа ... |
|
|
Точка на трилогията. Повече от десет години отлетяха, откакто започнах да пресявам скъпоценните напластявания в летописа и своебразието на благословеното поречие на Златна Панега и от времето, когато положих своя автограф под съкровените спомени и изповеди на именити живи и мъртви земляци, а ето че незабравимото стихотворение за бялата спретната къщурка в родния край и свидната песен за бялото облаче, което може да е прелетяло над нея все още кънтят в ушите ми и все повече обсебват и без това ангажираното ми от луковитското житие-битие съзнание.. И аз съм на път да предложа на своите съграждани и третата книга от скъпата ... |
|
|
Българите, които навлизаха в анклава откъм Северната магистрала, неизменно спираха при „Сянката”, защото най-много се доближаваше до представата им за някогашната България – такава, каквато я помнеха бащите и дедите им - България, отпреди да бъде съсипана окончателно и европейците да я превърнат в свой доминион. Бяха чували от родителите си, че някога страната ни е била пълна с гори, с цветущи долини и ливади, из които ромолели ручеи, шумели листа, а по небето плували бели облаци. Цяла България била нещо като „Сянката”, такова чудо било в майката Родина. А после всичко запустяло и изчезнало благодарение на нейните ... |
|
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Аз искам да отида в Европа, Альоша, и ще тръгна оттук: и знам, че ще отида само на гробище, ала на най-скъпото гробище, това е то! Скъпи покойници лежат там, всеки камък над тях говори за такъв подвиг в своята истина, в своята борба и своята наука, че аз, знам го още отсега, ще падна на земята и ще целувам тези камъни, и ще плача над тях-в същото време убеден с цялото си сърце, че всичко това вече е гробище и нищо повече." Изповедта на Иван Карамазов пред Альоша ... |
|
|
Матей усещаше, че има още един враг във водата. Спирали от въздушни мехурчета се завихряха покрай него и едно зло лице надничаше в сумрака. Матей чуваше неговия напев, който опитваше да завладее и без това объркания му разсъдък. Тогава усети как раковината амулет затрептя на гърдите му. Беше я забравил. Подаръкът на Мгабе вибрираше неистово, сетне замря. След миг Матей усети силно пробождане и удар в гърдите. Нямаше болка, само усещане за освобождаване. ... |
|
|
"Всеки от героите на Атанас Наковски е неповторим, а това всъщност е белегът на истинското изкуство - правото на личен знак, на дамга, на собственост. Образи без личен знак са произведения на занаятчии." Антон Дончев "Прозата на Наковски е немислима без стръвно потапяне в страстите на делника - там, където кипи от напрежение в човешките отношения, където подлост и чест се размиват всеки час. И в този смисъл закономерно е, с оглед на тая нагласа у писателя, да го срещнем като автор на възлови книги за литературата ни."Здравко Чолаков ... |
|
|
В книгата, са събрани разкази, които впечатляват с изящния си стил, и последният му роман „Сам”. Автор е на романите „Сезонът на канарчетата”, „Застраховка за магарето”, „Всичко е Колизеум!”, „Послушни момчета”, „Другаде”. Сценарист е на филмите „Сезонът на канарчетата”, „Амиго Ернесто”, „Деветнадесет метра вятър”, „Спомен за една сянка” и други. ... |
|
|
1998 г. - Макаронов, млад поет с първа книга на име "Роботът роб", е в подножието на славата си. Въпреки това той живее така, както живеят всички останали негови сънародници през 1998 г. Държавата е скована от лъжи, за които още никой не подозира. Хората все още се надяват. Разменната парична единица е 2 кинта. Макаронов работи като сценичен работник в театралната работилница, освен това става роуди на най-значимата постпънк група в момента. Запознат е издъно с инди сцената в Републиката. Тогава на върха е постпънк групата Luizza Hut. Точно така, Макаронов работи за тях. Лидерката в бандата е Луиза Н - тя е ... |
|
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Характерен белег за критическото перо на Чавдар Добрев е широтата на погледа и онази политическа и нравствена извисеност, с които той пристъпва към конкретните слабости и грешки на автора, на театъра... Тази му широта е произволна. Тя почива не само на мирогледа му, на широката му култура, на неговата ерудираност и знания, трупани някак свободно и волно, несмущавани от предразсъдъци и предварителни тези. Той не търси "правилното", интересува го правдата. Този вечен живот на истината, без който не може изкуството, както не може и действителността. ... |
|
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Чавдар Добрев се мъчи да създаде тон на добрият спор, спор, предизвикан от съвестта. Понякога е трудно да се измъкне невредим между острите камъни на враждебното, но той върви с надеждата да забележат драскотините, които при една инфекция могат да се превърнат в смъртоносни рани. Братята Гонкур казват: "Талантът на събеседник у Дюма-син е най-вече в това, че пренесе тона на лошото общество в доброто." Ако перифразираме тази мисъл може да кажем така: "Чавдар Добрев се стреми да пренесе тона на доброто общество в лошото." Постъпката е ... |
|
|
"Този текст написах, когато бях на 21 години. След като приключих, се разболях и от страх престанах да пиша. Реших, че да „чувстваш" и „мислиш" е абнормално състояние и вреди на здравето. Останалата част от живота ми премина като професия и действия в пълен конформизъм, като изключим някои житейски издънки и проявявани често неадекватни съждения и интервенции. Докато бях млад, те се тълкуваха като арогантност, а сега, може би като старческа деменция."Русчо Тихов, 2008 г. "С други дути, нашият език започва от „нула" и ако иска да е на равнището на века, трябва да руши от най-високото. „ ... |
Книги 
