В ръцете си държите словесен пъзел, чиито елементи се разкриват постепенно и без гаранция за неизбежното успешно подреждане. Това са животът и връзките на главния герой Антон - оптимист с пречупени криле, който пише свой дневник под формата на разкази. В тях се явяват едни и същи герои, които обаче носят все нови и нови въпросителни. Какво е чувството да си постоянно пришпорван от догонващите те бесове? И има ли шанс да си възвърнеш честта, когато осъзнаеш, че си затънал в тинята? ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... На малък остров си дават среща различни човешки съдби, различни истини и гледни точки за живота. В търсене на смисъла на своята лична история ще успеят ли тези хора да се докосната до мъдростта, която всеки от тях носи в сърцето си. Как ще ги промени тя... Има ли граница на човешкото измерение? Кой е мостът, по който ни е съдено да преминем? Весела Василия (Весела Йотова Генова) е родена на 2 декември 1956 г. във Враца. Завършила е Езиковата гимназия с преподаване на френски език в родния си град и Юридическия ... |
|
|
Николай Петков е български писател и свещеник. Роден е на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. От 1989 до 1995 г. учи във Великотърновския университет. Учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във философския факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". По това време написва книгите "Архе" - сборник за Антична и Средновековна култура и "Божествените имена във философията на Прокъл Диадох". През 2002 г. е ръкоположен от великотърновския митрополит Григорий. От края на 2003 г. досега е свещеник във Варненска епархия, в храм & ... |
|
|
"Кое кара един човек да премине границата? Да пожелае собствения си край или смъртта на другиго? Има ли още ценности и дали думата "грях" е отживелица в нашето модерно, забързано, пренаситено с технологии, съвремие? Къде отиде човечността? Кой изтри, от речника на хората, смисъла на думата "съвест"? Сеща ли се изобщо някой за Сократ, който минавайки по една атинска улица, зърнал свой ученик, който излизал от къщата на някаква блудница? Юношата се засрамил от лицето на учителя си и се дръпнал бързо, за да се скрие вътре. – Младежо – му рекъл тогава Сократ – не е толкова срамно да излезеш от такава ... |
|
|
Малко китно градче с многозначното име "Спасено". С всичките му емоционални и мисловни величия. Със собственици на парче земя и богатство, трудно за преглъщане. Плетеница от непредсказуеми човешки страсти и поведение. Интригата е налице. Как, докато си пиеш сутрешното кафе на терасата на недовършената извънградска къща, неподозиращо можеш да се озовеш в епицентъра на нелепи съвпадения, водещи до... палаво намигване към превратностите на живота. Има нещо гнило... не само в таз държава Дания. В житейската палитра рисунъкът винаги е изненадващ. Има несправедливост, има измама, има лъжа, има лъст - има всичко ... |
|
|
Написах тази книга, която не бих приел за черна, въпреки че разказвам предимно за тъжни човешки истории. Тя не е и бяла, а е смяна на сивите нюанси, каквото е нашето ежедневие. Темите са свързани с алкохола и неговата "заслуга" да определя съдби. Описаните случаи са извадени от пъстрата ми лекарска кариера, проследена в хронологичен ред - от селски здравен участък до известни университетски клиники. Хронологията не означава биографичност. Предизвиканите размисли от конкретни случаи в практиката са резултат на убежденията ми за общество, професионализъм, етика и морал. Редките художествени измислици са само ... |
|
|
"Чичо Весо, наричан още Облия, начукваше дебели свински пържолки под тентата на къмпинг Градина. От ухото му вместо обеца - висеше средно голямо парче бански старец. Зелената муха-лайнарка Жужа досадно бръмчеше около стареца. Унесен, Чичо Весо не ѝ обръщаше внимание. Барбекюто вече сладко димеше, Светланка дялкаше салата в голямата дървена копаня и той предчувстваше удоволствието. Двулитрова бутилка "Бургаска гроздова" и каса "Амстел" събираха хлад във фризера. Некакви курортясващи, обаче, започнаха да си боцкат шарените чадърчета и да си постилат чаршафчетата току пред тентата му. Весо ... |
|
|
"Стоях срещу него на прост дървен стол до празна маса и внимателно слушах. – Не се хвали с прочетеното! – Гласът му беше едновременно мек и повелителен. – Това че си изгълтал много книги, посветени на хармонията и силата, е добре. С книги обаче не става. Книгите са теория... Погледна ме втренчено, като че се готвеше да каже нещо съдбоносно: – Спокойствието се практикува. Щастието се практикува. То е до нас, а ние слагаме ръка на очите си, примижаваме и го търсим някъде отвъд хоризонта. Замълча. Вдигна ръка сякаш, за да се предпази от слънцето и тихо се изкикоти. Стана абсолютно сериозен. Гледаше ме, но май не ме ... |
|
|
Йордан Динев е автор на четири книги на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. След неговия успешен дебют в художествената литература със "За пясъка и хората" през 2017 г., настоящата книга е второто му произведение в жанра. Тя представлява своеобразна житейска автобиография, изразяваща размисли, почит и преклонение пред бележити фигури и събития от древната история до днес. "Ще бъда продължител на традиции. Ще бъда. Без мене няма как. В кръвта ми капките са хиляди и всяка носи дух. Ще бъда продължител на традиции, такъв е моят род!" Йордан Динев ... |
|
|
Ловните разкази от "Спомен за лисицата" на Любомир Халачев го доближават до проверени и класически образци в тоя жанр, сътворени от белетристи като Емилиян Станев, Йордан Радичков и Дончо Цончев. "Драги читателю, ти поемаш в ръцете си книга, която ще предизвика твоето въображение и ще те зареди с благородни послания. Любомир Халачев поднася прелестна панорама от ловни разкази - увлекателни истории, които разкриват и най-тънките нюанси от поведението на дивите фазани, глиганите, гривеците, гъските, лисиците, патиците и зайците. Всъщност магията на лова е само външната рамка на тези разкази. ... |
|
|
Сюрреалистичен роман. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Името ми е Джеймс Илиянов и съм на двадесет и седем години. Не знам кой съм. Ето произволен списък с неща, които съм правил през живота си: Ходих на стоп с баща ми през февруари 97-а. Издадоха книгата ми "Механичен сън". Писах и други книги, записвах и други сънища. Слагах странни дати на всичките си писания и се научих да пиша от дясно наляво, огледално и с лявата ръка. Наблюдавах как луната залязва в три часа сутринта. Проследявах концентричните вълни, образувани от капките ... |
|
|
"Орисани да избираме" е четвърти, последен том от тетралогията "Боже, защо Господ лъже?". През последните години Алгафари се е оттеглил от попрището на политиката, с което е известен, и се е отдал на писането. Така той създава няколко наистина вълнуващи романа, с които прави литературен гастрол из страната. От своя страна той търси обратната връзка с читателя, а на срещите научава все повече интересни факти, дали сюжети в различни глави от книгите му. В процеса на писането на историите от вчера, днес и утре някак неусетно историята му „пораства” и от замислена първоначално като трилогия, тя бързо се ... |
