"Представете си дълги ветрила от поли и фусти и клоширани наметки, нежни женски лица, освежени с руж, чепици от плат или шевро, везани със златни и сребърни нишки, и ръце в атлазени ръкавици, опънати до лактите... О, какви ли не образи са стигнали до нас от фотографчийницата на "Либих" в Русе преди войната. А после се опитайте да чуете кокетното питане "Вярно ли?!" и лекия кикот, щом заглъхне отговорът. И ако не ви е неудобно, пак се колебайте: "Откога Русчук е разцъфтял? А не беше ли подир Освобождението?" Не, читателю драг! В навечерието на Руско-турската война от 1877 / 78 г. над ... |
|
|
Душите са цветни, а някои безцветни. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Съдбата... Това неконтролируемо същество. Съдбата живее свой живот, има собствено мнение, поведението ѝ е непредвидимо. Накъде ни води тя? Разбира се към естествения край на живота, който всъщност е едно начало. Съдбата е закодирана във всеки от нас. Живеем с нея, не я забелязваме, кроим планове, гневим се на неудачите и забравяме най-важното: Носим в гените си съдбата на всички наши предци. Повтаряме най-тежките изпитания, прибавяме нови, понякога още по-тежки, страдаме, ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Замисляли ли сте се, че младостта е изключително трудно приключение? Не е лесна и любовта. Как да обичаш? Лъжата и любовта могат ли да влизат в тайно съглашение? В този текст ще намерите и усещането, че си различен - може би едно фалшиво чувство за уникалност, което те спохожда, когато си прекалено млад, за да разбереш, че всички са уникални, а общото между всички - което е и най-важното - е хуманизмът, който ни е нанизал на един огромен светещ гирлянд и е опасал земята на Магелан. Дали точно този светещ ... |
|
|
Роман в спомени. ... Романът в спомени "Подковаване на скакалец" въвежда читателя в света на ранното детство, прекарано в Царство България, юношеството, преминало в условията на комунистическата диктатура, и зрялата възраст, започнала в дните на новата демокрация. Разказите за живите събития в паметта се съпътстват от размишления върху пътя на хляба, войната и хората, глада и лишенията, картините, музиката и книгите, живота на улицата, чуждите съдби и надежди, годините на учение, пакостите и джаза, големия страх, срама на съществуването, душевните терзания, любовта, поезията и истината, красотата и смъртта, ... |
|
|
"Вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине. По закона на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе, както евреите, на другия край на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минете през Червеното море. След вас иде Фараон със своята войска, а пред вас е неизвестността, отвореното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни....Трябва да минете през морето, за да придобиете чистотата в живота." Беинса Дуно ... |
|
|
Главната героиня Дамяна е на преклонна възраст. Тя е жрица на дома, свято привързана към обичаи, двор, роднини. Заедно с мъжа си построяват хубава къща, в която обаче щастието не се заселва за дълго. Тя е принудена да живее под един покрив със своя внук Нойо, който отхвърля житейските ценности. Против волята ѝ разпродава имот, създаван от поколенията преди него. Една мечта осмисля съществуването му - да замине за чужбина и да забогатее. Когато идва тоя час, съдбата обаче решава друго... Небесен огън представлява колоритна картина на нашето съвремие, видяно през погледа на неуспели хора, които обаче са съхранили в ... |
|
|
Ъпдейт е съвременен роман, издържан в любимия за автора литературен стил - парадоксален реализъм, в който са написани повечето му произведения. В този смисъл той е и един от първопроходците на този стил у нас и един от най-ярките му представители. Главният герой на романа Стефан Танталов в един прекрасен ден (8-ми март) решава да обнови изцяло живота си - мисъл, която е спохождала мнозина от нас. Подобна мисъл винаги е изглеждала реална и осъществима, свързана единствено с време, воля и интелект, но дали е така?... Както повечето произведения на Асен Сираков, и този му роман е изпълнен с много хумор и неочаквани обрати, ... |
|
|
"Multa paucis" е книга на непресторения и органичния възторг пред способността на човека да размишлява, да се съмнява, да играе (като по този начин най-пълно се самопостига и самоопознава), книга, която категорично отхвърля преднамерения епатаж на чичовщината и на байганеещите се парвенюта - новобогаташи, а издига в култ таланта на разума." Иван Гранитски ... |
|
|
"Отец Николай е алергичен към този свят и към неговата естетическа глазура: реализма, пък бил той и критичен (колко да е критичен един реализъм?). Николай се държи на равно разстояние от безвкусната мистика, недоизмислената литература, недоизживения живот, както и от всеки делир и всяка екстремна есхатология, готов да воюва срещу тях включително с една гореща шкембе чорба. Напук на предразсъдъците, Николай Петков е сигурен, че животът е подражание на литературата, а хората се раждат от историите си. Връзката си с тези истории той обвързва със своята професия: "Както трахеята пропуска въздуха, така и свещеникът ... |
|
|
Поезия, проза, пиеси. ... Приятно ми е, че сме заедно. Аз съм актриса по професия, но с призвание да пиша. Това, че съм актриса, улеснява писането ми на диалози. Те са динамични, лесно говорими и са определено театрални. Театърът като отражение на живота, на всичко, което ни заобикаля. Но най-вече ме интересува човекът. Характерът му, как и защо се променя, какви сили и емоции владеят душата му. Доброто и злото, обидата и прошката и обичта - това са крайъгълните камъни в моите текстове за спектакли. В някои от драматургичните ми текстове героите ми са днес и сега и в отвъдното. Мисълта, енергията ги оживява. Нишката е ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Книгата съдържа 13 срещи извън времето с именити личности от световната и българската история. Личности, с които Терзийски винаги е искал да сподели идеи, опит и вдъхновение, защото мисълта на човека няма ограничения. Или както самият той описва в разговор с Леонардо: "Нормалното е предвидимо. Нормалността води мисълта ни право към една представа; към представата за глупавия ни, предвидим и жалък край. Който се държи за нормалността и предвидимостта - държи се за предвидимата, тъпа смърт." ... |
|
|
Повече празници, отколкото дни, повече богове, отколкото хора, повече багри, отколкото селища! ... Индия е страна, която не подлежи на обобщения. Необятна вселена, където прастари богове крачат редом със софтуерни визионери от бъдещето, а внушителни дворци преливат в кални гета. Докоснал се до противоречивата ѝ мозайка, чуждоземният пътешественик си спомня за нея като за фантастичен сън. С надеждата, че детайлите ще загатнат контурите на цялото, събирачът на светове Илия Троянов тръгва по ръба на дяволската стена и с всяка поредна спирка от маршрута - пазара за камили в Пушкар, селищата на бишноите в пустините на ... |
