В романа си Винтлер ексхумира скелета на масовия убиец, а разказва и историята на Камеринг след войната. "Да си вървим у дома, тате, или да запиша смъртта в сърцето си" поставя пръст в раната за една продължила десетилетия грижливо пазена тайна. Едва преди няколко години Йозеф Винклер узнава, че неговият сънародник от Каринтия Одило Глобочник, който като ръководител на "Акция Райнхард" през войната се хвалел за масовото убийство на евреи с думите "Два милиона сме леквидирали", след самоубийството му с цианкалий през май 1945 г. е заровен на една общинска нива в родното село на Винтлер ... |
|
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
|
Освобождаване от спомените. ... Авторът събира спомени на пловдивчани - от 30-те години на миналия век насам, подрежда ги по махали и така се раждат първите четири тома на "Запомнете Пловдив". В петия том се описва основно животът в западните квартали на града - около Сахата и Бунарджика, Мараша, Матинчеви градини... Авторът често излиза от начертания маршрут, за да се върне към стара тема или да коментира минали събития от днешна гледна точка. Тази книга е колкото за миналото, толкова и за 2018 година. Днес се вълнуваме от джендърите примерно, а този проблем е съществувал и едно време. Днес Бойко Борисов ходи ... |
|
|
Автор на над 20 книги с есета и репортаж, Гаус е и издател на списание "Литература и критика" в родния си град Залцбург. "Когато Карл-Маркус Гаус тръгне към Молдова, Загреб, Войводина и България, читателят трябва да е готов за изненади, поднесени му от този прочут фланьор, който винаги търси следите на историята, внимателно наблюдава хората, без да им се натрапва или да ги представя в комична светлина, описвайки всичко с тънка ирония и изречения в стила на Томас Ман." Франкфуртер рундшау "Репортажите на Гаус впечатляват с категорично субективния си подход, с излагането на личните впечатления от ... |
|
|
"Когато преди три години бях със семейството си в Токио, където живеехме в квартал Ропонги, на 99 години почина баща ми. Една година преди смъртта си, научавайки, че в последната си книга не съм се церемонил с човек от родното ми село, в кратък, но драматичен телефонен монолог той ми каза, когато дойде неговият час, да не ходя на погребението му. Когато научихме за кончината, аз стоях пред стъклена стена в австрийското посолство в Токио. Гледах навън към малко езеро с оранжеви златни рибки, когато една чапла с широко разперени криле се спусна в края на езерото. В този момент на тъга и щастие си помислих: "Значи, ... |
|
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
|
През януари 1945 г. Червената армия нахлува с военна офанзива в немските източни части и подтиква към бягство местното цивилно население. Петнайсетгодишната Габи Кьоп попада в едно стопанство, където вече много бежанци са намерили подслон. Но там тя съвсем не е защитена от посегателствата на руските войници. Габи многократно става жертва на сексуално насилие - подло предавана и принасяна в жертва от своите другарки по съдба. Габи Кьоп споделя преживяното по това време само в своя дневник. Днес тя превръща записките си в един разтърсващ доклад за началото на продължилото дълги месеци бягство и темата-табу на военния ... |
|
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
|
По дирите на софийските спомени. Книга, която улавя пулса на София. И разказва за хората, които вдъхват живот на града. Хора и улици, град като град е личен разказ за София през втората половина на XX век. Но макар да следва хода на времето и уличната география, не е хронологичен преглед, а по-скоро кутия със спомени. От онези, които се пазят във всеки дом, защото превръщат миналото в опора, на която да стъпим. Улица Раковски и Асен Старейшински, Софийският меридиан и театралните сцени, Царя, играчките, Художествената академия, писателските срещи, Златю Бояджиев, БНТ, Коста Павлов, книжарниците и кината по Графа, ... |
|
|
На 3 юли 1895 година в центъра на София се случва едно от най-гръмките политически убийства в нашата история. Жестоко посечен е бившият премиер на Княжество България Стефан Стамболов. Вече повече от един век Стамболов остава черно-бял образ в съзнанието и на съвременниците си, и на следващите поколения. Най-великият българин или сатрапът и тиранинът? След Освобождението Ботев и Левски вече са влезли в пантеона на българската национална памет. А негативните оценки за Стамболов сякаш искат да го изтрият оттам. И за по-новите поколения остават загадки около личността на Стамболов. Защо Ботев издава единствената си ... |
|
|
Сборник от спомени, документи, размишления и други."Преди двайсет години на приятеля ми Томи му хрумна колко добре би било да хвърля ведър поглед към щафетата на времената, която шейсетте години предадоха на деветдесетте. Тогава и брат ми Иван ми разказа две свои притчи и Масата ви говори. Написах книгата за тях, за нас, за мен и за всички възможни, и... невъзможни читатели оттук нататък." Веселин Панайотов ... |
|
|
В летописа на българската авиация историята на всяко летище е интересна и колоритна. Авторът е събрал случки, на които е бил не само свидетел, но и в които е участвал, разкази, които е чул и иска да сподели с читателя. От делниците на авиацията в годините, когато самолетите са били доста повече от 5 - 6, са изведени събития и герои, за които полковник Гилин разказва с голяма симпатия и обич. Не може да служиш на летище и да не уважаваш от сърце и душа тези забележителни личности. Служебните задължения на летците са преплетени с всекидневен риск, затова в книгата става дума за хора, сладкодумни в раздумката и ... |
