"В тази книга съм събрал мои размисли за това, което се случва в държавата ни, с нас, с икономиката и инфраструктурата ни. Материали, които аз съм писал и публикувал, интервюта, които съм давал. Реших да ги събера и издам, въпреки че, както казва един приятел "... и страшно време настана - всички пишат и никой не чете". Смятам, че години наред няма публичен дебат за важните неща, които се случват, за това какво не трябва да правим, какво трябва да правим и как трябва да го правим, за да живеем по-добре. Ние тотално заменихме разговорите за важните неща с дебати по лични, партийни, криминални и ежедневни ... |
|
|
Марин Троянов е роден през 1941 г. в Плевен, където завършва средното си образование. Следва ИСИ и няколко години работи като инженер в София, преди да имигрира през 1971 г. в Германия. Професионалните му ангажименти с немски и английски фирми го отвеждат в различни краища по света, но най-дълго остава в Кения, Източна Африка. През последните 26 години е служител на Немската държавна организация за техническа помощ (ГТЦ), а от 1944 е техен представител в региона на бивша Югославия. Неговите преживявания и свидетелства по време на неотдавнашните конфликти в Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия рефлектират в тази ... |
|
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
|
Либия зад кулисите на преговорите. ... Тази книга е автентично доказателство, дело на първия преговарящ за освобождаването на българските медицински сестри и палестинския лекар, осъдени на смърт по обвинение в умишлено заразяване с вируса на СПИН на деца в Бенгази. Тя отразява тридесетината месеца на преговори с либийските власти, с цел да бъдат освободени от затвора несправедливо обвинените медици. (Международни екипи от специалисти научно доказаха, че вирусът е съществувал преди пристигането на българския медицински персонал в болницата в Бенгази.) Книгата разказва за завоите в хода на преговорите, за създаването на ... |
|
|
Телевизионен летопис. ... Тази книга не е написана с амбицията да спечели на автора си световна слава. По-вероятно е да му спечели отявлени врагове, защото хората и събитията са назовани с истинските им имена, а не е на принципа "всяко съвпадение с действителни събития и лица е случайно". Тази книга е писана с морала на някогашния летописец - "да даде знак, да обади на историята имена и събития, които по неговото вътрешно чувство трябва да се знаят" и по правилата на първокласната мемоаристика: живи лични впечатления, съкровени емоции, умна мисъл, доблестни самопризнания, свидетелстване и срещу самия ... |
|
|
В знак на почит от един чернокож към бялата му майка... ... Джеймс Макбрайд е писател, композитор и саксофонист. Завършил е журналистика в Колумбийския университет; работил е в "Уилмингтън (Дел.) Нюс Джърнъл", "Бостън Глоуб", "Пийпъл" и "Уошингтън Поуст", но е писал и за "Филаделфия Инкуайърър", "Ролинг Стоун", "ЮЕс" и "Есенс". През 1993 г. за композициите си, включително и бурно аплодирания джаз/поп мюзикъл "Бобо", получава наградата "Стивън Зондхайм" на Фестивала за американски музикален театър. Автор е на песни на Анита ... |
|
|
"Всяка беседа на възрастния човек с младите се превръща в поучение. Винаги е било така и сигурно така ще бъде. Ще гледам да съм кратък и да кажа само най-главното - както аз го разбирам - да споделя опита си от преживяното. За беседите си с читателя избрах формата на писма. Тази форма, разбира се, е условна. В читателите на писма аз виждам свои приятели, което ми позволява да пиша непринудено. Защо подредих писмата си именно така? В началото пиша за целта и смисъла на живота, за красотата в човешкото поведение, след което говоря за красотата на заобикалящия ни свят, за красотата в творенията на изкуството. Постъпвам ... |
|
|
След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров предлага на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии". "...С тази книга ще се опитам да разкажа за съдбите на хората ( но съдби имат и животните, пък и един имот може да има съдба, както съм намислил да покажа), с които съм бил по-малко или повече свързван и които са оставили в съзнанието ми носталгична следа..."Петко Бочаров "Притичвам през улицата, но преди да вляза питам Наси къде е Лупу. Той ми отговаря, че е в къщата и ... |
|
|
Багаван Сри Сатя Сай Баба е роден на 23 ноември 1926 година в малкото село Путтапарти на брега на река Читравати в щата Андхра Прадеш в Южна Индия, където се говори на езика телугу. Зачеването му става от Светия Дух, като Исус. Майка му разказва, че сънувала Божи ангел и той я предупредил да не се страхува, ако и се случи нещо по волята Божия. Сутринта, когато отишла на кладенеца да налее вода, голяма топка от синя светлина се приближила. Тя припаднала и усетила как светлината влязла в нея. Приятели на Сай Баба от детските му години разказват, че още тогава той проявявал необичайни способности - свободно владеел ... |
|
|
Подобно на знаменитото произведение "Българският Великден или страстите български", в което Тончо Жечев показва драматизма на борбата за независима българска църква в нейния епицентър - столицата на Османската империя Цариград, в своята книга "Иконостас на първите" Георги Хинчев проследява легендарния път на част от най-великите българи, тръгнали да възраждат пробудилото се за нов живот Отечество от най-изявения "наш" образователен център извън българските земи - някогашната южноруска столица Одеса. В нея се разкриват широк кръг от епохални явления и събития през целия деветнайсети век и на ... |
|
|
Книгата на Артьом Драбкин "Аз убивах с Т-34" е изключителна със силата на автентичността си. ... В нецензурирани спомени бивши командири на танк Т-34 откровено споделят как безжалостно са унищожавали врага, използвайки не само оръдието и картечниците, но често и газейки противника с веригите на танка. Същевременно не са премълчани редица нелицеприятни теми, старателно избягвани в съветската мемоаристика за Втората световна война: за некадърните военачалници, жертващи подчинените си в безсмислени атаки за нерядко лошото взаимодействие с авиацията и артилерията за немалкото случаи, когато съветската ... |
|
|
Документална книга, в която на базата на архивни документи са показани подбудите за т. нар. "възродителен процес", заминаването на турците, родени в България за Република Турция през 1989-1994 г., както и техния вече нов живот в южната ни съседка. Чрез личните си срещи с изселниците, авторката разказва съдбата им – несгодите, през които са преминали докато докажат себе си и се устроят битово и професионално. От всяка страница блика тяхното уважение и любов към съседите и приятелите им в България, носталгична почит към нашата страна. ... |
