Книгата на Борислав Дряновски е плод на дългогодишен труд. Тя е първа част от поредица за живота и дейността на кметовете на Варна. Този том представя периода от 1903 до 1923 година. Книгата не предоставя само статистическите факти за времето на кметуване на отделните личности, а по интересен начин разказва за сложния им жизнен път. Чрез тяхната съдба се проследява историята и изграждането на съвременна Варна. Зад сградите, улиците, парковете, комуникациите, индустрията, просветното, културното и здравното дело в града стоят реални личности. Чрез тази книга варненци и гостите на града ще научат техните имена. " ... |
|
|
Превратностите на два прехода теглят нишката на този журналистически разказ. Героите са истински - лица от софийските квартали след 1944-та, един неразделил се клас, забравеният квартет "До Ре Ми Фа", увличащият самороден талант на Бончо Бочев, запалил за музиката малките си певци. Репортажите връщат от миналото колоритния образ на бай Пешо, шофьор на посланика ни в Будапеща през 1956-та. Припомнят забравените думи - завещание на големия ни бас Борис Христов, записани през 84-та. Нарежда се мозайка от ту комични, ту знакови истории за програма "Хоризонт" на БНР от самото и създаване до първите битки ... |
|
|
"Защо това заглавие? Защото е картина на вековната ни участ. Отдавна в главата ми се въртят идеи, които искам да събера в нова книга, и тази сутрин изведнъж ми просветна. А днес е 9 август 2011. „Нашата Via Dolorosa“. Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и падал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с ... |
|
|
Позиция. От извора. Полски дни. В Македония. Друг свят."Това е публицистика и дневник, родени от срещата със събития и личности, размисли и коментари за времето, което ни преобръща. Това е и позиция, която е заета на мига, но и която всеки може да атакува. Тя не претендира да бъде безгрешна, истина от последна инстанция. Напротив. Тя е блогомисъл. Тя казва, но не винаги доказва. Епатира, но не възпира. Отвежда ни в близки и далечни земи. Разказва за политика, дипломация, култура. И остава като подпис във времето, следа, по която изтеглям и нишката на моя живот. Защото, Blogo, ergo sum!" Александър Йорданов Доц. ... |
|
|
"Не вярвам, че човек не би могъл да стане един от другите." Илия Троянов ... В този литературен репортаж за България не става въпрос само за България, а за един от най-бурните и завладяващи епизоди на световната история. Това, което преди години ме накара да напиша тази книга, беше митът за революцията от 1989 г. Той се отнася за света между Берлин и Владивосток, сферата на влияние и власт на една могъща империя. Чрез примера на България исках да разбера какво се е случило през 1989 г. и в последвалите я години. В изпълнените с ентусиазъм есенни дни на 1989 г., в които народът развяваше по улиците флагове и ... |
|
|
Други думи: есета, частни случаи, документална проза ... Издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков в два тома. Вторият включва негови есета, частни случаи и документална проза. ... |
|
|
„Днес търговията с човешка тъкан, подобно на всяка друга стока, започва още от времето преди раждането и стига до третирането на тялото след смъртта", пише Дона Дикенсън. Търгува се както с яйцеклетки за оплождане ин-витро и за научни експерименти, така и с костите на покойниците, поверени на грижите на погребални бюра и патоанатоми. Почти всеки е чувал за нелегалната продажба на бъбреци, изтръгнати на безценица от нуждаещи се хора от Третия свят. Дона Дикенсън интерпретира случаите на злоупотреби, като ги полага в парадигмата на експлоатацията, разработена от Маркс, и спрямо идеите за личната собственост на Джон Лок. ... |
|
|
Книгата на Артьом Драбкин "Аз убивах с Т-34" е изключителна със силата на автентичността си. В нецензурирани спомени бивши командири на танк Т-34 откровено споделят как безжалостно са унищожавали врага, използвайки не само оръдието и картечниците, но често и газейки противника с веригите на танка. Същевременно не са премълчани редица нелицеприятни теми, старателно избягвани в съветската мемоаристика за Втората световна война: за некадърните военачалници, жертващи подчинените си в безсмислени атаки за нерядко лошото взаимодействие с авиацията и артилерията за немалкото случаи, когато съветската авиация ... |
|
|
"В тази книга съм събрал мои размисли за това, което се случва в държавата ни, с нас, с икономиката и инфраструктурата ни. Материали, които аз съм писал и публикувал, интервюта, които съм давал. Реших да ги събера и издам, въпреки че, както казва един приятел "... и страшно време настана - всички пишат и никой не чете". Смятам, че години наред няма публичен дебат за важните неща, които се случват, за това какво не трябва да правим, какво трябва да правим и как трябва да го правим, за да живеем по-добре. Ние тотално заменихме разговорите за важните неща с дебати по лични, партийни, криминални и ежедневни ... |
|
|
Марин Троянов е роден през 1941 г. в Плевен, където завършва средното си образование. Следва ИСИ и няколко години работи като инженер в София, преди да имигрира през 1971 г. в Германия. Професионалните му ангажименти с немски и английски фирми го отвеждат в различни краища по света, но най-дълго остава в Кения, Източна Африка. През последните 26 години е служител на Немската държавна организация за техническа помощ (ГТЦ), а от 1944 е техен представител в региона на бивша Югославия. Неговите преживявания и свидетелства по време на неотдавнашните конфликти в Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия рефлектират в тази ... |
|
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
|
Либия зад кулисите на преговорите. ... Тази книга е автентично доказателство, дело на първия преговарящ за освобождаването на българските медицински сестри и палестинския лекар, осъдени на смърт по обвинение в умишлено заразяване с вируса на СПИН на деца в Бенгази. Тя отразява тридесетината месеца на преговори с либийските власти, с цел да бъдат освободени от затвора несправедливо обвинените медици. (Международни екипи от специалисти научно доказаха, че вирусът е съществувал преди пристигането на българския медицински персонал в болницата в Бенгази.) Книгата разказва за завоите в хода на преговорите, за създаването на ... |
