Текстът е провокиран от периодично възникващия почин за "канонизация" на Васил Левски и доказва несъстоятелността на подобни инициативи. Не само заради престъпленията извършени от съзаклятническата организация, а най-вече заради самата същност на революционният утопизъм от XIX век и на всеки идеализъм, готов да жертва човека в името на човечеството. ... |
|
Текстът, издаден преди публикуването на досиетата на висшия клир е опит за осмисляне на същността на "комунистическия" период, взаимоотношенията на Църквата с тогавашната власт, исторически успоредици от I до XX век и желаният подход на Българската църква към обнародването на досиетата. ... |
|
Текстът разобличава погрешността на популисткия революционно-утопичен мит за "гласа народен" като "глас Божи". Показва се как народната стихия обикновено се владее от страсти и се поддава на манипулация, и как гласът Божи винаги се проявява чрез личността и чрез съборността на народа Божи, т.е. Църквата. ... |
|
"Въображаема Европа в личности" задава редица въпроси за европейската идея: интелектуален порив или политически инструмент е тя, прелюдия от миналото или пътеводител към бъдещето, административно обединение или заявка за общоевропейска принадлежност? Андрей Пантев отговаря на тези и още много актуални дилеми, въвеждайки читателя в пъстрата галерия на личностите, внедрили европейската идея, и "бащите - основатели" на обединена Европа, които са формулирали и застъпвали перспективите за подобна общност. Познати или забравени, интелектуалци, политици, крале и императори или скромен дякон от Карлово с ... |
|
Настоящата книга не е поредното четиво, което разказва поредната версия и налага поредните собствени интерпретации за историческите събития и по специално за един скандален (и до ден днешен) съдебен процес, завършил със смъртна присъда и безпрецедентен, светкавичен разстрел. Наблягаме на думата "пореден", защото около делото и името на ген. Владимир Заимов политическите спекулации, наслоени през годините, наистина са много. Само за "предсмъртните му думи" са известни около 20 версии, а истината е една: "Умирам за България!". Създателите на тази книга си поставиха за цел да завършат делото на ... |
|
"Когато написах първия том на Хрониките и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници - аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време - страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том - освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том - времето на социализма, - е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт - живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите - живи са и ... |
|
Пропукай капитализма заявява, че радикалната промяна може да стане реалност единствено чрез създаването, разширяването и умножаването на пукнатините в капитализма. Тези пукнатини са обикновени моменти или места на бунт, в които отстояваме различен начин на правене, противопоставен на господството на труда. Предишната книга на Джон Холоуей - Промени света, без да вземаш властта предизвика глобален дебат сред активисти и интелектуалци относно по-ефективния път към живот след капитализма. Сега авторът отхвърля идеята за несвързан набор от борби и намира обединяващо противоречие - противопоставянето между капиталистическия ... |
|
От 1395 г. до 1878 г."Преди повече от двайсет години, седнехме ли с проф. Николай Генчев в Кинодейците или в Руския клуб, след третата чашка той се провикваше: "Поете, що не напишеш една забавна история на България!". За съжаление, тогава аз не оцених сериозността на това негово предложение... Преди няколко години обаче, като разгърнах случайно един учебник по история, написан наистина толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата да намразят историята на своя народ, ядосах се и реших да изпълня поръката на професора. Макар че през живота си съм се ровил много в историята - ... |
|
От 2137 г. пр. Хр. до 1395 г. сл. Хр. Тази книга трябваше да бъде написана. Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа. Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците - да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични - всеки от историците изследва един тясно ограничен исторически период, не споря - изследванията им са ценни ... |
|
"Това, което съдържа тази книга, не са мемоари, писани години след събитията, за които става дума. В подобни мемоари имаш пълната възможност да измисляш, да се правиш на пророк, на храбър и мъдър със задна дата. Това не е и таен дневник, писан с трепереща от страх ръка в потайна доба, закопаван в делва под земята и изваден на бял свят сега. (А и честно казано, кой може да гарантира, че не е дописван по-сетне?) Всичко, което ще прочетеш в тази книга, скъпи мой читателю, дума по дума е било напечатано в някой вестник или списание в деня, месеца и годината, обозначени на всяка страница. (Изключение правят няколко писма ... |
|
Хермесианско есе. ... Тази книга не е предназначена за нихилисти, фаталисти и песимисти. Не е препоръчителна и за конформисти, фетишисти, идеологически волейболисти и литературни туристи. Тази книга е всички устояли на бурите истински български патриоти, и всички, които имат нужда от малко подкрепа в личностното им самочувствие и вярата в Българската идея. Тази книга е и за всички, които имат амбиции и мечти, защото тяхната реализация ще дойде с възбуждане на българското народностно самосъзнание, припомняне величието на истинското българско минало и възкресяването на българския дух. Защото само с този силен и ... |
|
Да се подобри човекът, да стане по-силен, по-интелигентен, по-добре свързан със света, да живее повече и в добро здраве, да отблъсне границите на страданието и смъртта. Технологичното развитие дава надежда за по-добро съществуване. Но не таи ли човекът на бъдещето неприязън към настоящия човек, към неговите граници и неговата пределност? Какви са концепциите за тялото и духа, поддържани от трансхуманистичния дискурс? Какъв е ключът към разбирането на отношението привличане-отблъскване на човешкото същество спрямо създадените от него технологии, проличало в понятието за усиления човек - това е темата на настоящото издание ... |