Албин Флачер споделя с читателя своята лична и семейна история по един непосредствен и естествен начин. Животът му започва при много болезнени обстоятелства, следват тежки години, надежди и планове за бъдещето. В средата на жизнения си път той прави откритие, което променя положително целия му живот. За тази голяма промяна Албин Флатчер разказва на страниците на книгата. ... |
|
|
Второ издание. Съставител: Румяна Емануилиду. ... Завещаното от Юлия Огнянова съдържа Писмото-завещание на проф. Юлия Огнянова до нейните ученици и последователи като един от възможните варианти за правене на театър, както го определя самата тя. Книгата съдържа и пълния списък на реализираните от Юлия Огнянова като режисьор постановки."Всичко това е адресирано до студентите на проф. Юлия Огнянова, но не само до тях. Защото за много хора, не само за актьори и режисьори, именно Юлия е Академията. Дори и да не са били нейни студенти. Мисля, че точно затова Юлия Огнянова не бързаше да завърши своето писмо-обещание и ... |
|
|
Съставители: Деян Енев, Златозар Петров. ... "Пламен Тушков е влюбен във Ван Гог, Моцарт и Чехов. Неговите разкази наистина по нещо приличат на платната на Ван Гог със страстните вихри на думите в тях; приличат по нещо и на музиката на Моцарт с невероятно мелодичните си фрази; в разказите му личат и големите уроци на Чехов по тъга и човещина." Деян Енев "Тази книга отдава дължимото на един неизвестен за широката публика човек, който не се осмелява да се нарече писател, но знае, че е писател. Той пише така, както и говори - трескаво. И когато веднъж му го подхвърлих, отвърна, че по-голям комплимент от ... |
|
|
Книгата "Аз безработната...?!" е написана на един дъх, като за основа служи горчиво-сладкият личен опит на автора. Дара е безработна съпруга с професия "Финансист" и приблизително петнадесет години трудов стаж. Редица несполучливи интервюта за работа я обезсърчават и закотвят трайно вкъщи. Съпругът и́ има постоянни доходи и все не успява да разбере защо половинката му е толкова нещастна. Тя създава записки, с помощта на които се опитва да обясни по-добре на своите близки причините за отчаянието си. Изливайки своята душа, Дара открива, че има какво да каже на хората, изпаднали в криза по един или ... |
|
|
"Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания, правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави! Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес ... |
|
|
Разказаното в тази книга е част от дневника, който една българска медицинска сестра си е водила по време на Първата световна война, докато се грижи за ранените войници. Благодарение на нейните записки, ние имаме възможността да видим войната от другата страна на медала, не тази бляскавата, на геройството и военните победи, а тази на осакатените и болните, които са резултат от всеки военен конфликт. Сестра Евга, с характерната за една жена емоционалност, записва своите размисли върху войната и нещастията, свързани с нея - както на фронта, така и в тила. Всичко това, примесено с нейните лични душевни терзания, ни ... |
|
|
"Както е добре известно, всеки човек може да напише поне една книга и това е книгата на собствения му живот. Цочо Бояджиев е написал доста книги - философски, поетични, фотографски, доста книги е превел, но когато стане дума да напише нещо за собственото си "житие и страдание" - "тц!", както би казал Йордан Радичков. А хората, с които споделя дните си - приятели, колеги, познати - сме убедени, че той има какво да каже за себе си, за своето време и трябва да го направи! От нашето поколение, поколението, появило се на бял свят някъде към средата на миналия век, Цочо безспорно е един от тези, чието ... |
|
|
Съставител: Евелина Белчева. ... "В цялостния модус на записките по неизбежност се включва и друга гледна точка - на предговора и послеслова, които правят опит да обговорят - поне отчасти - записаното и личността на автора от днешна гледна точка. Невъобразимо трудно. Бележките винаги прибавят към дозата субективност, която е наложителна в подбора, защото в целостта си дневниците са необозрими. "Записки от "прехода" са предназначени за по-широка публика, това не е академично издание. Всички имена, за които става дума, са достатъчно известни в общественото пространство. Най-важното качество на ... |
|
|
Самюъл Пийпс (1633 - 1703) е английски писател, държавен чиновник и ерудит, автор на този знаменит дневник - един от основните исторически извори за периода на английската Реставрация. Той съдържа свидетелства от първо лице за значими събития като чумната епидемия (1665), втората англо-нидерландска война (1665 - 1667) и Големия пожар в Лондон (1666). Дневникът описва любопитни подробности от бита на автора и съвременниците му (ежедневие, романтични връзки, придобивки...) на фона на катаклизмите на епохата. Пийпс е наричан "най-великият хроникьор" заради откровеността относно личните му недостатъци, както и ... |
|
|
Животът на един подводничар на борда на U-505. ... През Втората световна война стотиците немски подводници на вахта в дълбините са най-голямата заплаха за корабите на съюзниците. Но и подводният флот заплаща жестока цена: от 863 немски подводници, участвали в бойни операции, са унищожени 753 и с тях загиват около 32 000 подводничари. Ханс Гьобелер е един от малцината оцелели от екипажа на немската подводница U-505. "Стоманена лодка, железни сърца" е неговият вълнуващ разказ за плаването му на борда на подводницата. Това са единствените по рода си цялостни мемоари (Гьобелер е бил на U-505 при всеки един от ... |
|
|
Тя се казвала Гинка, била на деветнайсет години. Тази книга е нейната история. Трагичната съдба, без литературна измислица, на една българска проститутка, чието тяло е наръгано двайсет и три пъти с нож, открито в една есенна сутрин на някакъв пустеещ терен в Париж. Като тръгва от сцената на престъплението, авторът се заема да възстанови нейния преход. Това търсене на истината, водено от задъхания ритъм на полицейско разследване, ни отвежда колкото далеч е възможно във вселената на проституцията. Филип Брусар е заместник-директор на редакцията на Monde. Носител е на награда за разследваща журналистика Албер Лондр през ... |
|
|
Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |
