Страници от българско-турските културни връзки. ... "Хюсеин Мевсим е въплъщение на две големи основополагащи за европейската култура идеи - първата е просвещението като път към успеха (тъкмо училището, образованието помага на детето от село Козлево, Кърджалийско, да стане професор на уважаван в света университет - Анкарския), а втората е, че свободната воля и инициатива са по-силни от обстоятелства, които могат да ни изглеждат дори като съдбовни." д-р Младен Влашки ... |
|
|
Авторът се дипломира като инженер-химик в ХТИ (сега ХТМУ) през 1963 г., веднага след което остава там на преподавателска работа. Защитава докторат и цялата му трудова кариера протича в учебното заведение, четири години преподава и в Алжир. Получава и средно музикално образование като извънреден ученик, пее в различни хорове в страната и чужбина. След пенсионирането си като доцент участва в църковния хор към Софийските централни гробища, където в свободното си време се грижи за гробовете на известни личности. Тази му дейност е отразена в документалния филм на режисьора Стефан Командарев "От признателните потомци" ... |
|
|
40 истории, 40 портрета. ... "Моят избор на героини в тази книга робуваше на едно-единствено условие: да могат да служат за пример и вдъхновение на днешните момичета. На тези, които са неуверени, плашливи, несмели. На тези, които лесно се отказват от мечтите си, ако срещнат препятствие или неодобрение. Които се страхуват от обществено порицание, боят се да бъдат различни, любознателни, страстни, дръзки... На тези, които не смеят да бъдат щастливи или свободни посвоему." Петя Александрова ... |
|
|
Тройката - Die troika, на Маркус Волф е една и само една. Тройката е възпята в песни, стихове и балади и е единствено руският конски впряг, който буреносно се носи по житейските пътища, преодолявайки всички бариери и препятствия. Защо тогава заглавието е Маркус Волф. Човекът с лице и неговите Тройки? Защото в тази книга става въпрос не само за книгата на Маркус Волф Die troika, а се разказва и за тройките на разузнавача. Разказва се за първия канцлер на ФРГ Конрад Аденауер, за неговата секретарка и за шефа на разузнаването на ГДР - Маркус Волф. Разказва се за канцлера Вили Бранд, за неговата дясна ръка - Гюнтер Гиом, ... |
|
|
Свобода Петрова е родена през 1935 година в Истанбул. До трети клас на основното си образование учи в истанбулския квартал Аксарай. След 1944 г. се преселва заедно със семейството си в България. Следва висше образование, турска филология, в катедра "Ориенталистика" на Софийския университет, откъдето се дипломира като турколог. Успоредно със заниманията на Университета работи като говорител в детските и литературните предавания на радио "София". За известно време е асистент в специалността "Турска филология" в Софийския университет. През август 1964 г. заминава в Източен Берлин. Започва работа ... |
|
|
Спомени за Вера Мутафчиева. ... "Да пишеш спомени за обичан човек е занимание рисковано. В повечето случаи портретираният застива под бързо съхнещия лак на възхищението или се превръща в услужливо огледало на портретиращия. Книгата на Божана Апостолова е далеч от тези клопки. В написаното се усещат движещи се отражения на Вера Мутафчиева: личност силна, уязвима, възхвалявана, недочута, неразчетена... Извикана за живот от приятел, който я обича силно, безпощадно, търсещо... Така, както Божана може." Юрий Дачев ... |
|
|
"Да си живял един едничък ден с Франц означава повече от цялото му творчество." Дора Диамант след смъртта на Кафка Кой всъщност е Франц Кафка? В най-новия си роман "Блаженството на живота" Михаел Кумпфмюлер разказва за последната година от живота на известния писател. Той описва с проникновеност и много симпатия вече тежко болния Франц, който среща голямата си любов и се опитва да започне нов живот. Дора Диамант (1898-1952) среща Франц Кафка през юли 1923 г. в Мюриц на Балтийско море, където работи като готвачка в Еврейския почивен дом за деца. Двамата живеят заедно от края на септември до март ... |
|
|
Мемоарите на един български летец. ... Автор на настоящата книга е офицерът от Българската армия поручик Владимир Балан, син на първия ректор на Софийския университет акад. Александър Теодоров-Балан. С чувство на отговорност и дълг към Родината той записва своите спомени от Първата световна война, за да служат за пример на бъдещите поколения. Книгата излиза днес за първи път от 1939 година насам. "Спомени летят" пресъздава първите години от изграждането на българската военна авиация и нейните професионални дейности. С рядко срещана скромност летецът разказва за храбростта, проявена от неговите бойни другари, но ... |
|
|
Исторически етюди. ... "Това, че някой не те обича и се грижи, причинявайки ти беди, за собствения си интерес, не е трагедия. Но е крайно омерзително да разбереш, че и твои сънародници са работили, в ущърб на собствения си народ, за каузата на един злонамерен завоевател. Истината за срамното дело на тези наши сънародници трудно се преглъща, защото е пряк удар върху чувството ни за национално достойнство. Да, истината често боли, но човек не може да се чувства свободен, ако живее в лоното на лъжата (на недомлъвките и на полуистините, които не са нищо друго, освен лъжа). Чест прави на Виолета Радева, че не подминава с ... |
|
|
"...Преходен период, ще се помъчим малко, ще потърпим лишения." Откак съм се родил, периодът е все "преходен" и все трудности преодоляваме. В началото, от буржоазен строй към социализъм, след това от социализъм към комунизъм - хай, да му се не видят преходните периоди макар, кога се не свършиха! Аз съм вече в "преходния период" между живота и смъртта и няма да се оправят работите." 4 януари 1953 г. (Димитър Чорбаджийски - Чудомир ) ... |
|
|
Свами Вивекананда, представен от Сестра Ниведита. ... Тази книга е колекция от спомени за Свами Вивекананда от неговата близка ученичка сестра Ниведита. Книгата ще бъде много любопитна за тези, които се интересуват от неговия живот и учение. Сестра Ниведита, родена Маргарет Елизабет Ноубъл (1867 - 1911) е ирландска учителка, авторка, социална активистка и ученичка на Свами Вивекананда. Сестра Ниведита среща Свами Вивекананда през 1895 г. в Лондон и пътува до Калкута, Индия през 1898 г. Свами Вивекананда ѝ дава името Ниведита ("посветен на Бога"), когато я посвещава в обета на Брахмачаря на 25 Март 1898 ... |
|
|
Мемоари. Писма. ... Книгата представя жизнения път и делото на Иван Найденов (1834-1910), водещ журналист от цариградския кръг, издател на вестниците "Право" и "Напредък", един от важните участници в църковната борба. Изданието включва всички запазени мемоарни фрагменти на Найденов, както и непубликуваната досега негова кореспонденция със Св. Миларов и други съвременници. ... |
