В тази книга се говори за неща, които всички знаем - но за които малцина се осмеляват да свидетелстват. Тя става още по-актуална на фона на все по-често пишещото се напоследък в западните медии за България: ширеща се корупция, административна некомпетентност, шокиращи служебни злоупотреби, финансови безобразия, безпринципна кадрова политика. Авторът се осмелява да разкаже за всички тези неща от личен опит - като български посланик във Финландия, назначен по лична препоръка на А. Доган. Става ясно, че срещу това се е очаквало да си затваря очите за професионална некомпетентност на хора, свързани с ДПС, назначени в ... |
|
|
Владимир Арсениевич е сръбски писател, преводач, редактор и публицист. Редактор и съосновател на издателство "Ремое". През пролетта на 2007 г. напуска издателството и започва работа в белградския клон на Хърватската издателска групировка "VBZ". "В трюма" е дебютната книга на Владимир Арсениевич. Тя е портрет на едно поколение лишено от перспективи и първият роман, излязъл от утробата на деветдесетте години. Книгата изстрелва своя автор начело на литературните класации и го превръща в най-младия носител на престижната сръбска награда за роман на годината (наградата на сп. "НИН" за ... |
|
|
Някъде в джунглите на Уганда. Там се крие един беглец - водач на бунтовници, който казва, че получавал своите заповеди направо от отвъдното, от духовния свят и заедно със своята дрипава армия от докарани до състояние на нечовешка жестокост деца-войници, оставя кървава диря от отчаяние и опустошение, пресичаща страната му. Днес Джоузеф Кони е обявен за официален враг на САЩ и е издирван в Европа за военни престъпления, но все още никой не знае кой е той или за какво се бори. Заинтригуван от митовете, Матю Грийн отива в една военна зона с намерението да потърси следите на този човек. По пътя си среща жертви на войниците на ... |
|
|
Капиталният труд на проф. Филип Панайотов обхваща основните периоди на българската публицистика от нейния старобългарски период до периода до Освобождението и съвременното й състояние. Откроени са фигурите на големите наши публицисти и издатели, както и ролята на отделни вестници, списания и книги, белязали яркия път на българската журналистика. ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Сборник, анализиращ процесите в българското изкуство за последните 20 години. ... |
|
|
Зловещи истини за посткомунизма в България ... Безкрайният преход след "Революцията" от 1989 г. бавно и неизбежно се превърна в маскарад. Нови маски, нови жестове, нови политически идеи и платформи скриват отчайващи истини: За корупцията и мафията, за зашеметяващата престъпност, за циганизирането на нацията, за политическия хомосексуализъм, за етническата омраза, за болестите и високата смъртност, за обществената дегенерация и социалните психопатии, за самоубийствата, за апостасията, за бедността, за свирепия глад. ... |
|
|
Разказ за деградация и страх, вяра и състрадание от един оцелял от нацистките лагери на смъртта. ... |
|
|
10 разказа за прехода, който не ни обедини ... "Преход. Каква странна и дори малко страшна дума. От какво към какво преминаваме? От тоталитарна еднопартийна диктатура на БКП, от зрял социализъм - несъмнено. Накъде обаче? Посоката каква е? Вярна ли е? Този ли е пътят? Кой го посочи? 16 години се питаме. А целта? Свещената цел? Чухме, че била цивилизовано, правово и демократично общество. Какви прекрасни думи, каква прекрасна цел, каква велика мисия. Но крие ли се нещо зад думите? Кой пръв изрече тези думи, вече не помним. Но поехме напред. Изминаха повече от 16 години, обвеяни в съмнения и съпроводени от въпросителни. ... |
|
|
Райко Николов е дипломат - работил е в дипломатическите ни мисии в Париж, Вашингтон и Прага. Бил е последователно посланик в Кувейт и Южен Йемен, постоянен представител при Службата на ООН и международните организации в Женева и посланик в Югославия и Италия. Оглавявал е българската делегация на Европейската конференция за сигурност и сътрудничество и в Комитета по разоръжаване в Женева. Представлявал е България и на други международни форуми и е участвал в дебатите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Автор е на мемоарните книги "Дипломация на четири очи", "На горещ пост в Рим" и "Парижки ... |
|
|
След като българските читатели имаха щастието да открият в капиталния труд на Стоян Петров-Чомаков "Духът на дипломацията" един много талантлив разказвач, надарен с рядко срещано изтънчено чувство за хумор и усет за комичната страна на човешкия живот, сега ще имат възможността отново да се насладят на изкуството му да съчетава концентрираната историческа информация и задълбочения политически анализ с незабравими анекдотични истории и изключително проницателни наблюдения за националния характер и душевността на японците. Наред с това, те несъмнено ще бъдат впечатлени и от контраста между описаната от автора- ... |
|
|
Всеки от нас си има своята улица и всеки сам е най-добрият експерт по нея. ... В историите за улиците имаше някакъв магнетизъм, който ни държеше в състояние на превъзбуда понякога седмици наред. Научавахме неща за градовете, които никога не бяхме подозирали - като това, че циганките във Вършец познават улиците на града по-добре от всички останали, защото ги метат. Картата на България се променяше и в нея определени места придобиваха неочаквана плътност - Козлодуй ни стана симпатичен, защото хората бяха много откровени за града си; Копривщица ни натъжи, защото разбрахме, че там Голямата история е затиснала малките и че ... |
|
|
Епохата на междудържавните войни очевидно завършва. Но войната по никакъв начин не е изчезнала, тя само е променила формите си на проява. В новите войни главната роля играят вече не държави, а военни властелини, наемници и терористи. Насилието се насочва преди всичко към цивилното население; небостъргачи се превръщат в бойни полета, телевизионни образи - в оръжия... Херфрид Мюнклер изяснява последиците на това развитие. Той показва как, с изчезването на класическите сражения и фронтови линии, също и разграничението между мир и война е станало крехко: там, където държавите вече не притежават монопола върху военната сила, ... |
