Съвременният човек изпада в безпътица, поради липсата на адекватни емоционално чувствени репери, с които да изпълни смисъла на своя живот. Хората пият алкохол и вземат наркотици, поради конструираната тотална безпътица на съвремието и затъналото в лицемерие и мамоническа комерсия човечество. Днешното човечество с неговата изследователско-интелектуална част представлява щраус, който отказва да разбере дълбината на проблема. Поради което проблемът остава и се задълбочава. Проблемът на непознаване на потребността от истински емоционално-чувствени ценности! Тоест проблема на непознаване на истинската потребност на душата. ... |
|
|
Зловещи истини за посткомунизма в България ... Безкрайният преход след "Революцията" от 1989 г. бавно и неизбежно се превърна в маскарад. Нови маски, нови жестове, нови политически идеи и платформи скриват отчайващи истини: За корупцията и мафията, за зашеметяващата престъпност, за циганизирането на нацията, за политическия хомосексуализъм, за етническата омраза, за болестите и високата смъртност, за обществената дегенерация и социалните психопатии, за самоубийствата, за апостасията, за бедността, за свирепия глад. ... |
|
|
Разказ за деградация и страх, вяра и състрадание от един оцелял от нацистките лагери на смъртта. ... |
|
|
10 разказа за прехода, който не ни обедини ... "Преход. Каква странна и дори малко страшна дума. От какво към какво преминаваме? От тоталитарна еднопартийна диктатура на БКП, от зрял социализъм - несъмнено. Накъде обаче? Посоката каква е? Вярна ли е? Този ли е пътят? Кой го посочи? 16 години се питаме. А целта? Свещената цел? Чухме, че била цивилизовано, правово и демократично общество. Какви прекрасни думи, каква прекрасна цел, каква велика мисия. Но крие ли се нещо зад думите? Кой пръв изрече тези думи, вече не помним. Но поехме напред. Изминаха повече от 16 години, обвеяни в съмнения и съпроводени от въпросителни. ... |
|
|
Изданието съдържа стихотворения и публицистика на Христо Ботев, както и встъпителната статия Христо Ботев - българската емблема на бунта и свободата от Елка Димитрова. За улеснение на учениците, както и за по-пълноценно вникване в творчеството на Ботев, изданието включва и речник на непознатите думи. Изданието е част от поредицата Училищна библиотека на издателство Дамян Яков. ... |
|
|
Райко Николов е дипломат - работил е в дипломатическите ни мисии в Париж, Вашингтон и Прага. Бил е последователно посланик в Кувейт и Южен Йемен, постоянен представител при Службата на ООН и международните организации в Женева и посланик в Югославия и Италия. Оглавявал е българската делегация на Европейската конференция за сигурност и сътрудничество и в Комитета по разоръжаване в Женева. Представлявал е България и на други международни форуми и е участвал в дебатите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Автор е на мемоарните книги "Дипломация на четири очи", "На горещ пост в Рим" и "Парижки ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В тома са включени портретите за Алеко Константинов, критически очерки върху днешната българска литература, поглед в новата българска литература, етюди, критики, рецензии от д-р Кръстев, редове от биографията и статии за творчеството му от П. Анчев, С. Янев и Л. Стаматов. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
След като българските читатели имаха щастието да открият в капиталния труд на Стоян Петров-Чомаков "Духът на дипломацията" един много талантлив разказвач, надарен с рядко срещано изтънчено чувство за хумор и усет за комичната страна на човешкия живот, сега ще имат възможността отново да се насладят на изкуството му да съчетава концентрираната историческа информация и задълбочения политически анализ с незабравими анекдотични истории и изключително проницателни наблюдения за националния характер и душевността на японците. Наред с това, те несъмнено ще бъдат впечатлени и от контраста между описаната от автора- ... |
|
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
|
Всеки от нас си има своята улица и всеки сам е най-добрият експерт по нея. ... В историите за улиците имаше някакъв магнетизъм, който ни държеше в състояние на превъзбуда понякога седмици наред. Научавахме неща за градовете, които никога не бяхме подозирали - като това, че циганките във Вършец познават улиците на града по-добре от всички останали, защото ги метат. Картата на България се променяше и в нея определени места придобиваха неочаквана плътност - Козлодуй ни стана симпатичен, защото хората бяха много откровени за града си; Копривщица ни натъжи, защото разбрахме, че там Голямата история е затиснала малките и че ... |
|
|
Епохата на междудържавните войни очевидно завършва. Но войната по никакъв начин не е изчезнала, тя само е променила формите си на проява. В новите войни главната роля играят вече не държави, а военни властелини, наемници и терористи. Насилието се насочва преди всичко към цивилното население; небостъргачи се превръщат в бойни полета, телевизионни образи - в оръжия... Херфрид Мюнклер изяснява последиците на това развитие. Той показва как, с изчезването на класическите сражения и фронтови линии, също и разграничението между мир и война е станало крехко: там, където държавите вече не притежават монопола върху военната сила, ... |
|
|
Пътни картини представя част от философската проза на Хайнрих Хайне. Със сливането на философското с белетристичното, на политическото с мемоарното, на художественото с публицистичното тази проза силно е въздействала върху много поколения, върху различни страни на тяхната душевност. С живо критическо чувство в своите пътеписи Хайне разглежда политически, обществени, религиозни и философски въпроси на своето време, рисува хора и страни, бичува недъзите на държавата и църквата, прокламира народна революция. Обединяващ център на всички описани събития в Германия, Италия, Англия и Франция е великата идея за свобода на ... |
