Книгата 100 срещи с мен съдържа сто интервюта с проф. д.н. Любомир Стойков, публикувани в печатни и електронни издания в периода 1993 - 2018 г. Целта е да се представят компактно на читателите негови възгледи за културата, медиите, журналистиката, образованието, политиката, морала, нравите, чувствата, изкуството, красотата, стила, модата, лайфстайла, всекидневието и редица още теми - индивидуални и социални. Много от идеите и схващанията на известния журналист, учен и университетски преподавател са представяни в отделни негови публицистични и научни книги и монографии, но вестникарското интервю дава незаменимото ... |
|
|
"... и въпреки всичко Крапчев прави това, което други ще нарекат "българския Таймс" - качествен, сериозен, професионален и, колкото и да Ви се струва странно, успешен и масов вестник. Книгата, която държите в ръцете си, ще Ви разкрие част от тайната на това чудо. Авторката Ирина Александрова и внучката на Данаил Крапчев Невена Маринова са избрали интересен подход: многогласието. В текста имат думата съвременници, колеги, потомци. Сред тях ще чуете и гласа на самия директор на "Зора". Неговият стегнат, лапидарен, изчистен от излишества слог предава удивително логична и интересна мисъл. Някои статии ... |
|
|
Една история за риска, надеждата и триумфа. ... "Всеки би могъл да е на наше място. Не сме го искали. Ако зависеше от нас, животът ни щеше да си тече постарому - мирен и обикновен... Но ето че стотици млади хора не виждат друг изход, освен да побягнат от пепелищата на войната, да пропътуват километри, да минат през какви ли не изпитания с надеждата за нещо по-добро."В разгара на войната в Сирия Юсра и сестра ѝ Сара напускат дома си в Дамаск в търсене на по-спокоен живот в Европа. Налага им се да се насочат към гръцкия остров Лесбос през Средиземно море, натоварени на малка гумена лодка с още 18 души. След ... |
|
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |
|
|
"Извън редовете" е резултат от тригодишно проучване на мистерията около живота и творчеството на Яна Язова. Гласът на "поетката" разказва от първо лице за личния ѝ път, белязан от професор Александър Балабанов. Талант, любов и скандали са в началото на тяхната история, последвана от творческата ѝ изолация след 9 септември 1944 г. Романите ѝ, отшелническият ѝ живот и загадъчната ѝ смърт пораждат разследване, в което главен герой е може би нейният собствен син. "Това е топла, красива и човешка книга. Тя ни прави по-мъдри, тъжни, щастливо възвишени. Вглеждайки се в ... |
|
|
"Стефан Цвайг и Максим Горки са необикновени явления в европейската духовност на миналото столетие. Въпреки тяхната всепризната значимост, двамата творци се различават коренно по своята същност, по своя светоглед и литературна дейност. Впечатляващото в тяхната кореспонденция от 1923 до 1936 г. е, че самородният, по руски гениален Горки възхвалява Цвайг за неговата култура, информираност, огромни познания и извисеност в тайните на духа. А майсторът на изисканото слово, есеистът и новелистът Цвайг отговаря на Горки почти просълзен: "Аз все още се чувствам твърде далеч от простотата на трагичното, упреквам се, ... |
|
|
Фототипно издание. ... "Първият брой на "Българан" се появява на 10 януари 1904 г., замислен и изготвен от двамата млади "списователи" Александър Кипров и Христо Силянов, а след третия брой вестничето е поето от опитните редактори и близки приятели Александър Божинов и Елин Пелин и то много скоро се превръща в едно от най-значителните хумористични издания в историята на българската журналистика и на националната ни култура. Около него бързо се създава широк кръг от видни български интелектуалци, които напълно споделят неговата критична насоченост, абсолютната му политическа независимост и ... |
|
|
С предговор от Нийл Геймън. ... Есета и други нехудожествени творби от Тери Пратчет, обхващащи цялата му писателска кариера - от ранните години до наши дни. За книжарниците, драконите, писмата от феновете, сандвичите, инструментите на занаята и гнева към кола маската. За учебните дни, разранените колене, първата работа, тамяна, роботите християни и любимите книги, без да споменаваме орангутана. За болестта на Алцхаймер, кампаниите, противоречията и правото на достоен завършек. И най-вече за опитите да направиш много неща малко по-добри - дали на бялата страница, или в живота отвън, на улицата. Неиздаваният досега ... |
|
|
Тази книга стряска. Защото предизвиква статуквото. Защото разказва за света по начин, който силно се различава от традиционния. Нещата, написани тук, не ги говорят по телевизиите. Традиционните коментатори не се изразяват така. А Петър Волгин, както винаги, говори безкомпромисно. За вредата от либералните догми. За скрития дневен ред на политическите НПО-та в България. За реабилитиране ролята на държавата. За безбройните недостатъци на пазара, превърнат във фетиш. "Политически Некоректно" е призив за скъсване с клишетата на българския Преход. За необходимостта от обединение на нормалните хора срещу ... |
|
|
Том 13 от "Съчинения в 15 тома" на Димитър Талев. Включва публицистика от периодите 1939 - 1944 г. и 1953 - 1968 г. "Публицистиката на Талев трябва да бъде изучавана в журналистическите факултети като демонстрация на това как журналистическото слово на документа, на факта, на злободневното събитие се превръща в метафора, в символ, в есе или памфлет; как жанрът на вестникарското: антрефиле, информация, очерк, репортаж, пътепис, скица, подгрети от една трагична история се превръщат в своя художествен антипод; как човекът от злободневието в много от тях се превръща в художествен образ. Това е особено важно ... |
|
|
"Много пъти съм виждал и слушал стари хора да си припомнят нещо и да въздишат: "Ех, какво хубаво време беше!". А като разровиш онова тяхно време, оказва се, че е било война. Как е възможно да им е било хубаво? Ами така - просто са били млади, а за младите всичко е възможно. Нещо подобно са и моите хроники. Точно в безвремието на тоталитаризма ми се случиха няколко паметни събития, които не само ме разтърсиха, но ме и срещнаха с неколцина от най-значителните фигури в тогавашния културен живот. За срещите си с тях разказвам: Тончо Жечев, Генчо Стоев, Радой Ралин, Борис Димовски, Веселин Йосифов и редица ... |
|
|
Осем срещи с осем души. Столетници. Всеки със своята интересна съдба. С мъдростта, която годините са му дали, със словото си, с българското съзнание, с надбитовото. Спас Попов ни запознава с историите на осем столетници, от които - килимарката леля Зибейда, за която най-големият грях е лъжата, която предпочита да мълчи, вместо да каже неистина, градинаря Димитър Димитров, влюбен в естетиката на природата, сигурен, че любовта ще спаси света, Катерина,която - веднъж омъжила се, остава до гроба с мъжа си, Димитър Попстаматов, който губи сина си преждевременно и желае на внуците си преди всичко здраве, а за себе си казва, че ... |
