"... От всички раси, населяващи Югоизточна Европа, българите са най-малко достойни и най-неприятни. Противни на външен вид, жестоки и зловещи по природа, крайно варварски и безпощадни в отношението си към своите мюсюлмански съседи, българите не заслужават съчувствие..." Из книгата "Брошурата Българите такива, каквито са, издадена в Лондон през 1885 г., е типичен пример за поднасяне на фалшиви новини. Този политически памфлет отразява реакцията в някои консервативни среди на Великобритания от извършената в Пловдив на 6 септември 1885 г. революционна акция - Съединението на Княжество България с Източна ... |
|
Изповедта на един кмет, променил коренно облика на Тирана. Разочарован от загубата на местните избори през 2011 г., Еди Рама решава да направи анализ на постигнатото в Тирана в контекста на ситуацията в страната и да представи своята визия за бъдещето на столицата и на Албания. Така се ражда автобиографичният текст под красноречивия надслов Курбан (2011 г.). Неговият автор е ерудиран оратор, ярък публицист с остро перо, умело боравещ със словото. Стилът му се откроява с изразителност, богати метафори и множество препратки към албанската и световната литература. В тази своя изповед, както сам определя творбата си, Еди ... |
|
Второ преработено издание. ... Защо престъпникът убива? Какво го тласка по пътя на насилието и жестокостта - обида, отмъщение, похот, жажда за признание или слава? Защо обикновени хора, които изглеждат като всеки от нас, имат сърце и разум на чудовища? Макар серийните убийци да се срещат рядко, те събират в характера си най-мрачните страни на човешката природа, съчетавайки примитивните и извратени форми на сексуалност и агресивност. Защо подобни истории пораждат ужас, но едновременно с това будят и огромен интерес? Авторът, който е бивш криминален репортер, се основава на богат фактически материал. Той разказва за ... |
|
"Ние приемаме тази книга-изповед в нейното метафорично и конкретно съдържание. Това личи от нейното заглавие. Като нов човек от новото време, Евгени Кирилов интуитивно, но и чрез разнолики познания, е стигнал до прогнози, които днес можем да определим като малки, но изумителни прозрения. Съвременната обстановка, която изненада мнозина познавачи на света, за него явно е била последствие на една незрима за дилетантите динамика. Значи той не е само деец на културата и неин носител. Той се прояви и като политически деец с онзи финес и ерудиция, които притежаваха малцина." проф. Андрей Пантев Евгени Захариев Кирилов ... |
|
Изданието е многоезично - на български език, английски език, немски език, френски език и италиански език. ... "Първата гледка, която се изпречи пред очите ми при пристигането в София, беше група от двадесет и пет яки, загорели млади мъже в светлосиви униформи. Това беше първото ми впечатление от великата трудова армия на България." The Alps, The Danure and The Near East, 1925 "Откриватели на трудовата повинност са българите, които я въведоха скоро след войната. Може би именно по тази причина пътищата на България са направо образцови." Schweizer Illustriete Zeitung, 1936 "За българския селянин ... |
|
Спомените на Мито Анков представят на читателя дългия и трънлив път на нашето Освобождение. Авторът е председател на Врачанския революционен комитет и придружава Васил Левски и Димитър Общи по време на агитационните им обиколки. Впоследствие се записва в Българското опълчение и проявява особен героизъм в решителните сражения при Стара Загора, Шипка и Шейново. Разказът на врачанския апостол ни дава възможност да разберем по най-добрия начин духа на възрожденската епоха. Той изтъква решаващата роля на българите за спечелването на Освободителната война и възстановяването на държавността. Заветът му за безкористна служба ... |
|
"Бури от стомана" е една от великите книги за Първата световна война, може би най-великата. Тя не е пацифистка, нито носи лично послание. Не отговаря на въпроса "защо", само на "кога", "къде", "как". В нея няма почти нищо за политиката във войната - нищо за резултата - и има много малко за голямата стратегия на конфликта. "Бури от стомана" започва в момента, когато деветнайсетгодишният Ернст Юнгер слиза от влака в Базанкур на 27 декември 1914 г. Завършва с една от малкото сцени далеч от бойното поле - в Германия, четири години по-късно, където Юнгер се ... |
|
Първият демократично избран столичен кмет след социализма разказва за себе си."Тази книга е сбор от събития, малки и големи случки и персонажи, които съпътстваха четиригодишния ми мандат като кмет на София. Описанията не следват строга хронология. Те са представени без грим и ретуш, такива каквито аз съм ги преживял. Тук споделям моите чисто човешки преживявания и бих казал, че с написаното разкривам част от себе си, останала скрита за околните. В книгата се прави връзка със събития и факти, които са се случили преди и след като аз седнах на кметския стол - за да изясня моето поведение, решения и постъпки, добри или ... |
|
Защо обичаме нещо или някого не е въпрос, който често си задаваме: на него трудно се отговаря. Може би това е така, защото обичта е по скоро чувство, което е трудно да се опише с думи. И точно затова книгата пред вас, която си задава въпроса Защо обичам България, е любопитна, още повече, че на този въпрос се е постарал да отговори чужденец. Ханс Висема не е чужд на България и тя не е чужда за него по редица причини, част от които ще разберете, като прочетете книгата. А може би вече сте чели неговите "Сибирски уроци за живота, любовта и смъртта". Холандският професор по технологии и предприемачество ни предлага ... |
|
Книгата няма да разкрие зорко пазени тайни. Целта ѝ е да проумеем най-после, че мъдрите владетели са само в приказките и в сценариите на кукловодите. И че сънят на разума ражда само и единствено чудовища."Очевидно зад завесата бе кипял неуморен труд: след дълго изгнание, през девет земи в десета, в театъра беше върнат Царя. Накичиха го със златотъкани одежди, дадоха му корона и скиптър. Сложиха му и пъдар, да го пази, следи и донася. Царя бе роднина с другите монарси по света и съученик на приказно богатите източни шейхове и те много го тачеха. С тяхна помощ лесно щяха да се върнат ситите времена на мъдрия ... |
|
Дневник без дати е обещано от автора заглавие. След като ни запознава с живота на пенсиониралия се вече Дядо Иконом, който не престава да служи Богу в големия град, в края на Страници от един живот Иконом Димитрий ни обещава да ни го представи и като действащ свещенослужител. Източникът на информация за живота и служението на свещеника в селската църква са записките, които си е водил Дядо Иконом. Той поема църква в селото, в което се заселва след 1913 г., но в тези записки авторът не намира хронологично посочени дати, а само събития, които са се случили в района на служението на героя му. Информацията е от значение за ... |
|
Животът се променя за секунда. Сядаш да вечеряш и животът такъв, какъвто го познаваш, свършва. Какво остава от него, когато съпругът ти, с когото си споделил четиридесет години, умира внезапно, а единствената ти дъщеря е в кома в болницата? Култовата писателка Джоун Дидиън търси отговора в разтърсваща автобиографична изповед. Разказът на Дидиън за скръбта ѝ след смъртта на мъжа ѝ - писателя Джон Грегъри Дън, е болезнен, но и топъл - разказ за загубата, спомена и любовта, която бди над смисъла на живота. Джоун Дидиън (р. 1934) е американска писателка - авторка на романи, филмови сценарии, публицистични ... |