Книгата Семейни мемоари: Игнатиеви е посветена на руското наследство на автора. На основата на записи в дневници, спомени, писма и документи от семейния архива М. Игнатиев проследява удивителните биографии на своите предци. Той възстановява техния живот стъпка по стъпка, като започва от имперския двор на Александър II и, минава през революцията, гражданската война и изгнанието. Тази честна, елегантна и богата семейна история не може да не развълнува емигрантите от първо и второ поколение. Авторът обсъжда въпроси, които си задава всеки от тях: какво да остави в живота си от бившата страна и с какво да се раздели, как да ... |
|
Тайното семейство на фюрера. Дълбоко в сърцето на Америка праплеменниците на Хитлер все още пазят неговите тайни. Досега те никога не са проговаряли и продължават ревностно да бранят трудно извоюваната си анонимност. След края на Втората световна война Уилям Патрик Хитлер, наречен от чичо си отвратителният ми роднина, заживява под фалшиво име и създава собствено семейство в малко американско градче, далеч от суматохата, белязала младостта му. Роденият в Ливърпул племенник на Адолф Хитлер, син на неговия полубрат Алоис, крие своята тайна до самата си смърт, а неговите синове дори сключват пакт да нямат деца, за да са ... |
|
Професор Иван Димитров Попов е български философ и социолог, доктор по философия. Той е един от пионерите на емпиричната социология в България. Роден е на 4 януари 1930 година в София. Завършва Философия в Софийския държавен университет. През 1962 година защитава дисертация за кандидат на философските науки (днес доктор по философия) и до 1967 година е научен сътрудник в БАН. От 1967 година е директор на издателство Народна Младеж, а от 1968 до 1972 година е отговорен секретар на Съюза на българските писатели. В периода 1973 - 2004 година е експерт в сферата на националната сигурност и преподавател във Висшия институт за ... |
|
Сред пъстрото население на Бразилия, една от най-големите страни в света, страната континент, живеят шепа българи, пристигнали и установили се там през последния век. Те обитават милионните мегаполиси и земеделските райони, но остават почти непознати за сънародниците си в родината и по света. Въпреки своята малочисленост през тези стотина години са успели да развиват и поддържат организации, вестници, училище, празници. Те самите са много различни, неподлежащи на типологизация и картографиране, а границите и вътрешният живот на общностите са пъстролики и динамични. Българинът геолог Даниел Методиев е в изключителната ... |
|
Демокрацията трябва непрекъснато да бъде опровержение на факта, че управляваният реално не управлява, както религията е опровержение на физиологията и на печалния факт, че човекът е смъртен. Реализмът няма място в демокрацията. В нея човек трябва да жертва живота в полза на изкуството, да се абстрахира, да затвори очи, да ослепее и оглушее, и вместо на сетивата, да вярва на ума - само тогава ще изгрее светлината, ще оживее призракът, ще победи изкуството. Модерната демокрация е чудо, което, за да се случи, се нуждае от силна вяра и фантазия. Тя е театър и лицемерие. Яни Киров е историк. Завършва Антична история във ... |
|
Мирела Костадинова разговаря с Калин Николов. Отговорите на въпросите в тази книга можем да определим като оцелели присъствия. Но самите те, въпросите, са породени от множеството публикации, есета, научни и изследователски текстове, книги, както и от картините, карикатурите, илюстрациите на художника Калин Николов. Паметта и творчеството, смесени в критична, откровена и вълнуваща форма. Слово и картини, съпоставени до реалността и субективността, диалектиката и анекдотичното, а и всичко онова, което самият Николов в свободен разговор, определи веднъж така: "Моите приятели и аз постепенно приемахме, че страхът не ... |
|
Поемата Забранено море е написана през 1974 г. като автореквием след тежка онкологична операция. Инстинктът за живот, за изтръгване от смъртта превръща това най-драматично преживяване в миг на просветление. Поемата изследва отвътре това просветляващо страдание познание, достижимо само под сянката на смъртта. Тази болка от връщането от поетия път, това е осъзнаване на върховната тайна на човешкото битие какво е да си смъртен. В тази творба се пораждат основните въпроси, които ще терзаят писателката Блага Димитрова цял живот. Анализът показва как тези прозрения продължават в цялостното ѝ творчество и разкрива ... |
|
"Мерено с днешна мярка, публицистичното дело на Раковски не е особено голямо по обем: то обхваща четири вестника и едно списание в общо 92 броя, два пробни броя, един извънреден лист, един летящ лист и четири притурки. Не количествените измерения обаче превръщат публицистиката на Раковски в нещо, коренно отличаващо го от дотогавашните прояви на българска журналистика. Значението на неговата публицистика е във въздействието, което тя оказва върху съвременниците му, свои и чужди, ценни са идеите на Раковски, които в много отношения звучат съвременно и днес. Много добре посочва тази особеност на публицистиката на ... |
|
"Като републиканец по убеждение, като горещ демократ и революционер, по начало той не е можел да апелира и да иска ръката на монархическите държави. Той е бил не само против османското тиранство, но въобще против всички деспоти на вселената, както са били и неговите последователи Левски, Ботев и пр. Тия именно негови широки принципи го възвишават още повече, тия са, които ще го укрепят да бъде той велик между нас и въобще между человечеството на стотини години. Ако той беше чист патриот в ограничена смисъл на тая дума, ако той беше наострил своето перо само против едни турци, то отдавна името му щеше да бъде ... |
|
Съставител: проф. д-р Ефрем Ефремов. ... Ефрем Каранфилов (1915 - 1998) е литературен критик и есеист, публицист, учен и академик на БАН. Още ранните му литературнокритически статии и очерци открояват пристрастията му към националната история и народопсихологията. Следейки българския литературен живот, Ефрем Каранфилов изтъква новаторски явления като лиризирането на прозата, разцвета на историческия роман и на документалните жанрове, променящия се възглед за героичното. Той продължава и развива патриотичната линия в нашата литература и критика, а повлиян от френските хуманисти - творци и мислители, утвърждава значимостта ... |
|
Проф. д.изк.н Чавдар Добрев е от личностите, тясно преплели своята съдба с унгарската култура и история. Тази книга е посветена на удивителната му и разностранно надарена личност. Когато го изпратихме в последния му път, проф. Иван Маразов - негов най-близък приятел и духовен съратник, подчерта, че с отпътуването му към други по-добри светове, българската култура вече е различна, завършила е една епоха, чийто най-емблематичен образ е именно Чавдар Добрев. В книгата поместваме някои от най-ярките негови творби в различни жанрове, в които талантът му се разгръщаше през годините. Обхващаме спомени от негови приятели и ... |
|
"Винаги мисля за баща си, когато търся себе си. Той казваше, че е атеист, но приличаше по-скоро на самотен еремит, който, намерил равновесието си, си отива все повече от света и заживява в пустинята на човешкото съвършенство. Не искам да нарисувам неверен портрет на баща ми за тези, които не го познават. Той беше необикновен в своята обикновеност и самотен, защото никой от нас не разбираше, че на човек му е необходимо малко, за да е щастлив.""Поникват спомени като кокичета във стъпките му през величието нежно на пролетта. И клоните разцъфват от него нарисувани, протегнали надежди към мене във съня. И ... |