Комунизмът е безкласов обществен строй с единна общонародна собственост върху средствата за производство, с пълно социално равенство между всички членове на обществото, където заедно с всестранното развитие на хората ще израснат върху основата на постоянно развиващата се наука и техника и производителните сили, където всички източници на общественото богатство ще потекат като пълноводен поток и ще се осъществи великият принцип "От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите". / Тодор Живков / ... |
|
Вторият том от избраните съчинения на Петър Караангов е побрал неговата сатирична комедия "Състезанието", както и литературни статии, публицистика, пътеписи и интервюта. Тук са и кратките, но проникновени портрети на творци от различни литературни поколения - от Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Димитър Талев, до Надя Попова и Андрей Андреев. ... |
|
"В този том са включени и няколко текста, публикувани през последните месеци отново във вестник "Дума". Сложих заглавие на тома "Луди водят слепи", защото с прискърбие виждам, че българското общество прилича на слепците на Брьогел, които лудите водят към пропастта. Чудовищно е, че една цяла нация се е оставила в ръцете на шайка политически демагози и Тартюфи и проявява учудваща апатия, да не кажем овчедушие към собствените си съдби. Фразата на крал Лир "Луди водят слепи" се превръща все повече в зловеща метафора за т. нар. български демократичен преход." ... |
|
Със своята темпераментна и проникновена публицистика, утвърждаваща свободата, демокрацията и неотменните човешки права, отхвърляща всяко насилие и всяка диктатура, с поведението си на гражданин и интелектуалец, "безследно изчезналият" Йосиф Хербст не изчезна безследно - той остана в историята на българската журналистика сред най-ярките имена. Тази книга има странна съдба. Неоценена преди, неиздавана след 9 септември 1944 г., трябваше да минат цели 15 години, за да види бял свят, за да ни убеди още веднъж, че словото на Йосиф Хербст и подир смъртта му продължава да бъде незаглъхващ вик за човечност, справедливост ... |
|
Моят живот беше и днес е съдбовно свързан с нетленния идеал за установяване на общество на свободата, хуманизма и социалната справедливост, а това значи и с неговите барикади. И нито съжалявам за това - обратно, благодарен съм на съдбата, че ми помогна да намеря пътя към него - нито се отказвам от преживяното, нито имам намерение да го пренаписвам. То не подлежи на обжалване. Но почтени и достойни ли са били винаги делата ми? Какво в тях е добро и какво е лошо? Имам ли право открито, а не гузно да гледам хората в очите? Тези въпроси стояха пред мен в миналото, стоят и днес. Не се съмнявам, че си ги задават всички ... |
|
Не е за вярване, но Царят видимо е ядосан. Изчезнала е благостта от лицето му - меките благородни черти, които са призвани да излъчват господарска любов. Но любов само за умерено вдигнати нагоре глави, мислещи правилно. И още по-правилно действащи. Вестникът е сгрешил. Вестникът! Ах, този вестник! Как си е позволил? Вестникът е ядосал Неговото Величество. И ето го, изправен пред мен, след като преди това се е ръкувал по царски сърдечно с десетина души поне, Симеон II съблича за миг меките си черти за благост и благослов, свежда ядовито глава и казва: - Тошев, как си позволявате да пишете във вестника си така! Три пръста ... |
|
100 години от рождението на Хенри Кисинджър. Юбилейно издание. ... Възможно ли е да чертаеш съдбата на света по телефона? Утвърдителен отговор на този въпрос дава Хенри Кисинджър в книгата си Кризите. Изданието е анатомия на две големи външнополитически кризи, написано въз основа на непубликувани стенограми на телефонни разговори. През 2001 г. Х. Кисинджър предава за обработка дешифрираните телефонни разговори, водени от него, докато служи в администрациите на Ричард М. Никсън и Джералд Р. Форд като съветник по въпросите на националната сигурност, а после като държавен секретар, заемайки двата поста едновременно от ... |
|
Изданието включва двете основни произведения на ранния Ролан Барт - Нулева степен на почерка и Митологии, като между двата текста съществува дълбоко родство. Литературата, предмет на Нулева степен на почерка, и масовата култура, анализирана в Митологии, интересуват Барт преди всичко като емблеми. Литературата е репрезентация - на света, на човека, на определен светоглед, както и на самата себе си. Авторът обръща гръб на съдържателната ѝ страна. По същия начин масовата култура е разглеждана като мит, но не в класическия смисъл на думата - разказ, легенда, а като образ, изграден от един вторичен език. Самият Барт ... |
|
Книга, която авторът пише цели 11 години и се опитва да отговори на следните въпроси: Кога и защо бе извратен българския преход? Откъде се появиха лъжепророците на демокрацията? Как за 4 години бе открадната половин държава? Какви са резултатите от културната революция? И още много други. Ако читателят се интересува от отговорите на тези и други подобни въпроси, той може да ги намери в "Кошмарите на граф Оболенски". Атрактивните публицистични изяви на г-н Цонев, написал учебник по "Научен костовизъм" още през 1998 г., са добре познати, особено на почитателите на вестниците "168 часа" (от ... |
|
Какво кара хората да избират политиката за професия? Какъв трябва да е човекът, който приема публичното огласяване на личните си дела? Кой би приел грешките му да се преувеличават, а успехите му да се омаловажават? Каква полза извличат политиците от всичко това? Защо политиците и правителствата най-често не оправдават очакванията на своите избиратели? Що за хора са политиците - неблагонадеждни или наивни, алчни за власт лицемери или безнадеждни идеалисти? Джеръми Паксман насочва своя скалпел на публицист от висока класа към Политическото животно, за да ни представи проницателна, остроумна и сериозно аргументирана ... |
|
100 години от рождението на Хенри Кисинджър. Второ юбилейно издание. ... Политиката на видния американски държавник Хенри Кисинджър, съветник по въпросите на националната сигурност по времето на президента Ричард Никсън и държавен секретар при президента Джералд Форд, може да се характеризира като политическо есе върху настоящето и бъдещето на американската външнополитическа стратегия. Идеите на Кисинджър отчитат новите реалности в света след падането на желязната завеса и отправят поглед в бъдещето, без да пропускат нито един земен регион и дори отделни държави. В специално написан послеслов бившият държавен секретар ... |