България през погледа на германски дипломат ... Ще прочетете тази книга с любопитство, гняв или одобрение – но не и с равнодушие. Интервюираните германски дипломати са в позиция, която не предполага излишна дипломатичност. Затова говорят за България и нейния преход откровено, в широкия диапазон между харесването и критиката. А журналистката от „Дойче веле” Румяна Таслакова пита смело и слуша внимателно; не крие позицията си, но я затваря в ясни и категорични въпроси. 160 страници, зад които стои голям изследователски труд – точен и по немски добросъвестен. Ще прочетете тази книга на един дъх – така, както родител чете ... |
|
Случайно запазени писма и други документи представят картина за живота на едно семейство, характерна за част от българското общество между XIX и XX век. ... |
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзаж, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. То значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата. Защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята винаги ... |
|
Автор на тази книга е биологът проф. Христо Дилов. Тя съдържа редица факти от политическия живот през последните 60-70 години, които са интересни свидетелства за близкото минало. Наред с това тя е и един жив разказ за изпълнения с премеждия живот на автора и хората, с които той се е срещал в своята многостранна дейност. Книгата е написана с характерното чувство за хумор на проф. Христо Дилов и е леко и удивително четиво. ... |
|
Посвещава се на 90 -та годишнина от рождението на автора."Читателю, държиш в ръцете си второто издание на мемоарните записки на Горан Готев (1934 - 2014), най-продължително работилия български журналист в чужбина през XX век - повече от 25 години. Те ни връщат към събития, на които все по-малко от сегашните читатели са били съвременници: от откриването на Асуанския язовир, до колосалните промени преди и след падането на Берлинската стена. Книгата се чете с интерес, тя завладява не само поради вещината, с която е написана, но и защото на известните, отдавна отминали събития и на хората, техни двигатели и ... |
|
Един от най-ярките и оригинални европейски интелектуалци от втората половина на ХХ век - Пиер Бурдийо (1930-2002) - през последните години от своя живот се намесва активно в политическия дискурс, за да се превърне във водещ критик на неолиберализма и изявен противник на глобализацията. Дотогава той вече си е извоювал авторитета на крупен социолог, достигнал върховете на френската интелектуална пирамида, а неговото име и трудове се оказват измежду най-често споменаваните и цитираните в академичния свят. ... |
|
В последния том поетът е събрал публицистика и есеистика, поместена в продължение на седем години във вестник "Стандарт". Читателят ще научи какво е мислел на глас Любомир Левчев в размирно време. ... |
|
"Бай Ганьо и Чардафон Великий са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция. За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг... зейнали във взаимоунищожителна борба. Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, ... |
|
"Би ми се искало това, което се случи с мен, да не се случва с никой мой съгражданин независимо от неговите вярвания и пристрастия. Ако с общите усилия на трезвите и добронамерени хора в България постигнем нормите на действителната демокрация, на търпимост и готовност за диалог и компромис между противоречиви мнения и интереси, ще съм сигурен, че превишените от мен и близките ми тревоги и неприятности, колкото и абсурдна да беше цялата тази развигорска история, не са били безсмислени и безценни."Андрей Луканов ... |
|
Тази книга на Атанас Наковски носи белезите на откровена, на места безпощадна, житейска и творческа равносметка. Авторът разкрива пълнокръвна картина на своето време, показва ни собственото си израстване като творец, разказва за общуването си с едни от най-известните български писатели. И всичко това на фона на историческите и обществени промени. "Всеки от героите е неповторим, а това всъщност е белегът на истинското изкуство - правото на личен знак, на дамга, на собственост. Образи без личен знак са произведения на занаятчии." Антон Дончев ... |
|
Юбилеен сборник в чест на проф. Веселин Димитров Веселин Димитров започва да сътрудничи на Българското национално радио (тогава с името Радио София) през 1958 г., още като студент. През 60-те години е първият журналист – радиоводещ на информационно-музикална програма у нас – сутрешната "От 6 до 8". Заедно с Божана Димитрова по-късно застава пред микрофоните на "Разговор с вас" – едно от най-дългогодишните и популярни в родния ефир предавания. От 1970-та е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Близо 10 години е декан на Факултета по журналистика и масови комуникации. По това време му се налага да организира и основния ... |
|
Отново изкушен от словото, този път популярния актьор ни предлага сборник, побрал къси разкази, публицистика, есеистични размишления. Както във всяка своя творческа изява и тук Кисьов е откровен, увличащ с искрената си позиция. Книгата е богато илюстрирана със снимки, представящи ярките изяви на артиста на филмовия екран и на театралната сцена. "Колко много глупави и боклучави неща излизат от пишещите ни машини и за почти всяко нещо личното ни мнение е, че то е гениално, а всеки от нас може да каже за другия, че повечето му неща са упражнения по пътя към неповторимото, което някога може да напише. Някои от пишещите, ... |