Текстът на Славейков сякаш прави така, че да изглежда раздвоен, да допринася за раздвоени интерпретации. Той дава пример за обръщане във вярата на новото Име, но и пример за чисто българските си корени, за едно друго обръщане и отговор към обръщението на родовата следа. ... |
|
|
Обект на изследователски интерес в книгата са емблематични за възрожденската литература текстове. Подбраните за анализ творби са обединени от идеята за непреходността им. Написани талантливо, искрено и вълнуващо, те създават традиции, провокират нови прочити. Отделните студии разглеждат представителни за епохата жанрове: историография, живописание, поезия, драматургия, публицистика. Книгата е насочена към широката културна общественост, като изпълнява и образователни цели. ... |
|
|
В разказите си Йовков показва богатата душевност на народа - само чрез нея могат да се усетят и обяснят поетическата чувствителност и нравственото величие на българина. ... |
|
|
Само за няколко десетилетия след Освобождението стотици хиляди българи оставят костите си по бойните полета на четири войни. Още един милион са ранени и пленени или загубват домовете, надеждите и идеалите си в националните катастрофи, които следват войните. И всичко това щяха да бъдат просто банални исторически факти, ако те не бяха преживени и претворени от една плеяда от изключителни писатели, които проливат кръвта си редом с народа си, пишат под светлината на цигарата си между сраженията или следват войските по фронтовете като кореспонденти. Така младата българска литература съзрява във войните и от бойните полета се ... |
|
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
Иван Вазов (1850 - 1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност; само шест години по-късно е честван официално като Народен поет. В периода 1890 - 1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: Драски и шарки (два тома), Видено и чуто, Пъстър свят, Утро в Банки. В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор "софийски разкази", но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Златна класика" на издателство "Фама". ... "- Ах, Боже, какво да правя - викаше тя, - син ми е, а е чумав! Ах, Боже! Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща, и най-после, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя. Тогава Тиха тръгна към чумавия - Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтара, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си." Из "През ... |
|
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго, Балзак; за Англия - Шекспир, Дикенс; за Русия - Толстой, Пушкин; за Германия - Гьоте, Шилер; за Италия - Данте, Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между миналото ... |
|
|
"Лично аз имам слабост към една книга с разкази - "Барутен буквар", това са разкази от съпротивата." казва Йордан Радичков за своето произведение от 1969 година. В него читателят открива историите на обикновени хора от малките български села, които преживяват събитията от края на Втората световна война и партизанското движение. Радичков поставя това заглавие, "защото историите в него са от времето на букварите, на едва ограмотените хора. Това са герои, така да се каже, от първата скамейка - те още сричат буквара или първата читанка. Те не са минали през гимназиите и университетите, за да са ... |
|
|
Книгата "Властта е сладко коренче" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов". Историята, тая учителка, която дава ценни уроци, като обяснява и осветлява събитията, фактите, действията на историческите личности, сигурно ще изтъкне положителното и в публицистичното дело на Захарий Стоянов, онова, което е жизнено в неговата журналистика и публицистика. Тя ще посочи отрицателното и ще го заклейми. И от него дори могат да се извлекат поуки: че журналистът и публицистът трябва да остане верен на идеалите си, на народа си и да не се откъсва като Антей от майката ... |
|
|
"Повестта "Българи от старо време" е едно от най-хубавите произведения на българската белетристика изобщо. Писана преди Освобождението, във време, когато нашата белетристика прави още първите си стъпки, тя свидетелства за големия разказвателен талант на своя автор. В нея са възсъздадени незабравими, ярки, пластични, живи образи; случките са разказани с богат, изразителен език и, увлекателно и непосредно; възкресена е с много хумор една отминала епоха. Ето защо тая творба и днес продължава да се чете с интерес, да вълнува читателя. Това е най-добрата преценка за нея и нейния автор. Тя е едно от най- ... |
