Изданието е двуезично - на английски и български език. Всяко произведение има три български превода, направени от Владимир Свинтила, Валери Петров, Евгения Панчева. ... Сонетите на Шекспир увенчават най-представителния и най-бляскав жанр на ренесансовата лирическа поезия. С високия си престиж те допринасят немалко и за несравнимото дълголетие на този жанр, който продължава да предизвика поетите от цял свят като върховно изпитание за художествено майсторство. Уилям Шекспир е смятан за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история. Той е наричан често " ... |
|
„Габор Дюкич е своеобразна фигура в живота на съвременната унгарска литература, тъй като е творец, преминаващ през различни езици и държави… Стилът му се формира по-скоро под влиянието на американските поети-битници и джаз-поети, отколкото от донесените от дома литературни спомени… Общото между всичките (картини) е необичайният поглед, който ги обхожда и свързва, разполага и осмисля. Наблюдателят ни ги разкрива и само преминава през пространството и времето, без обаче да се задържа никъде и без да установява традиции. Тези картини нямат определена принадлежност, по никакъв начин не изразяват притежание, а са най-вече ... |
|
"Обичам те с дрехата си, която те докосва и с думите, които трудно намирам, обичам те с целия свят - защото си в него, с малкото си пръстче те обичам. Обичам те по навик - и като начеващо чудо, обичам те унизително, обичам те тържествуващо... Как още да ти го обясня? - Все едно, че пиша върху водата..." Станка Пенчева ... |
|
Шедьоври на английската поезия - книга 2. ... През 1593 г. Тайният съвет на Елизабет I призовава на разпит Кристофър Марлоу. Наред с обвиненията в атеизъм, основания за това дават подозренията в мъжеловство, греха на Содом, станал повод за няколко съдебни процеса в тюдоровска Англия. Макар че преки доказателства липсват, естетизираната хомоеротика на Едуард II със сигурност е придавала плътност на доноса. За съвременниците на Марлоу навярно и по-шокиращо е било драматизираното от пиесата брутално и трагично сриване на основния мит на предмодерната държавност – мита за сакралността на политическото тяло. В този смисъл, ... |
|
„Хайку свят“ е първото списание у нас, посветено на хайку поезията, която добива все по-пулсиращ живот в съвременната литература. Към хайку се проявява нарастващ интерес както в поетическите кръгове, така и сред любителите на поезия. Все по-често съвременните медии насочват вниманието си към пишещите хайку. Налице е обаче едно празно поле – липсват солидни познания и проникновен поглед към същността и спецификата на тази уникална поезия, към нейните дълбоки корени, художествени особености и връзки с духовните сфери на Източния свят. Настоящото списание се заема със задачата да запълни тази празнота, като предостави богата ... |
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |
|
Гастон е амнезик от войната и отдавна живее в приют. Но към неговата личност внезапно се развихря бурен интерес. За времето, откакто е загубил паметта си, военната му пенсия се е натрупала, той разполага със значително състояние и за негови близки се представят множество претенденти. Най-големи са шансовете на семейство Рено, у които той гостува в опит да си възвърне спомените. Рено са заможни и не ламтят за богатството му – но колкото повече неща научава Гастон за предполагаемия си аз и вероятните си родственици, толкова повече те не му харесват... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия ... |
|
След "Сараевска книга на мъртвите" и "Къща от език", "Ябълката на Сезан" е следващата българска книга на Йосип Ости, която го представя като истински майстор на кратките лирически форми, появяващи се в срещата на чистота, талант и проницателност. Тази ябълка, бавно узрявала под чудесата на любовта и непрежалимите загуби, не пита "защо се раждаме" и "защо умираме". Тя просто назовава живота с удивление и естественост. Без поза. Във ведрите детски бели на думите. В играта на светлосенките. Назовава с тих глас, стих по стих."Людмила Миндова "Този дом не познава ... |
|
"Сборникът очертава ясно идейно-съдържателната и формалната линия, характерни за руската поезия изобщо - борбата между светлината и мрака, унищожаването и спасяването на човешката ценности през войната, търсенето на опора в руския характер и в нравствеността на обикновените хора."Слепване на отломките от човечност" в един безумен и жесток свят - това е доминантата на руската поезия, отчетливо прокарана в антологията. Горещо я препоръчвам на читателите, които не са загубили вкус към красивото и стойностното слово."Здравко Недков ... |
|
Преди триста години един драматичен инцидент разтърсва лондонския beau monde от времето на кралица Ана. По екзотична приумица младият лорд Питър нарушава правилата на благопристойното поведение и публично отрязва къдрица от косите на нищо неподозиращата хубавица Арабела Фърмор. Нанесената обида води до вражда между двете семейства, като се говори дори за дуел. Тук се намесва неподражаемата иронична муза на младия Алекзандър Поуп. Удържани в изискан героически куплет, човешките и свръхчовешки мотиви и деяния в неговото "Похищение на къдрицата" завихрят пространство на оспорени, но и шеговито препотвърдени ... |
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Книгата включва 12 стихотворения от Иван Гранитски ("Капка от дъгата") и 12 стихотворения от казахсканския поет Гадилбек Шалахметов ("Год от года..."). Използвани са илюстрации от казахстанския художник Ерболат Толепбай и Денис Гачев. Преводачи са Надя Попова и Татяна Фроловска. Има предговори от Антон Дончев и Георгий Пряхин. ... |
|
Турският поет Йоздемир Индже е завършил френски език и литература в Анкара. Следва в Юридическия факултет, после спечелва конкурс на френското правителство и две години учи в Париж. През 1969 г. постъпва на работа като преводач в Турската телевизия и радио (TRT), а по-късно става редактор и завеждащ на различни редакции. През 1982 г. отново е стипендиант на френското правителство и за две години се установява в Париж. Автор е на повече от двадесет стихосбирки, многократно е награждаван не само в Турция, но и в чужбина. Пише критически статии и поетически есета. Първата му стихосбирка на български е "Написано върху ... |