Силвия Кристъл е автор на нашумялата трилогия "Плътта на пеперудата" и "Ловът на пеперудата", на романите "Довереникът", "Сезонът на лунатиците", "Играта на слепците", "Булевардът на лъжите", "Сърца от пепел", "Сласт", на трилърите "Анонимус", "Лявото око на Рембранд" и др."Макар и мъчително, преглеждането винаги е пречистващо.""Близостта не е в сливането на телата, а в единението на душите. В преплитането на мислите, в припламването на желанията, в преследването на мечтите.""От най-силните удари ... |
|
|
Стихотворението "Епитаф" е написано в римуван петнадесетосричен стих, повлиян от оплакванията на Мани. Същевременно усвоява елементи от Критския ренесанс. Съдържа елементи от Православния Епитафиален Плач. Мотивът, използван от поета, Смърт - Възкресение е вдъхновен от историята за Исус (разпнат и възкръснал), както и от творбите за боговете на Древна Гърция и Древен Египет (Зевс, Дионис, Адонис). Следвайки християнската традиция, поетът успява да опише по удивителен начин изпепеляващата болка на майката, която ридае и жалее над мъртвото тяло на убития си син. Общият стил на поемата е традиционен. В това ... |
|
|
Ектор Данте Чинкота започва литературната си кариера през 1965 г. с публикуването на "Ода за Рио де ла Плата в нейния най-сух ден". Като автор на над четирийсет стихосбирки и литературоведски изследвания, той е изнасял лекции в десетки държави. Индивидуалистичните философски възгледи, елегичният стил и неокласическите му похвати спомагат да се открои като независим творец с полнозвучен глас, който стои в страни от тенденциите и увлеченията на времето и който въпреки това съумява да наложи своите идеи. Оригиналността му ярко личи дори в традиционната форма сонета. През 1993 г. бива удостоен с Национална награда ... |
|
|
I was looking for the Ancient time deep into the whim of our meeting. A new whisper, I had sent araund to find you in some century. You be the Joy! Be Endless bliss without a remnant. ... |
|
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013), "Твърде лично" (2015), "Вдъх" (2017), "Сърцебиене" (2017), "По теб" (2018), "Помни ми думата" (2018), "Свидно& ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "О рало в синьото! Орал в синьото синът на синьото, всичкият сън, сит от ситно сито, което се нуждае от тези тръби сажди, от онези лъжи горе, които тръбят звуци върху този пречист сняг. Нека му се връща всичко, пропастта да ни върне, вратите нека са добре залостени с оня клик, наполовина огън, наполовина мрак, и полет и лек, свято отсъствие на оня лъч, на оня знак който не може да се изпълни, да върже, да привърже рало за синьо, сито за ситно, всички за него, на снега, който най-вероятно е." Санде Стойчевски & ... |
|
|
Сборника съдържа: сонети, балати и канцони. ... Средата на XV век, най-бляскавите години на ренесансова Флоренция. Градът процъфтява под управлението на прочутата фамилия Медичи… Лоренцо де Медичи (1449-1492), известен още като Лоренцо Великолепни, се превръща в един от най-умелите и почитани държавници на своята епоха. В същото време той е най-изтъкнатият покровител на изкуствата и сам оставя след себе си впечатляващо литературно наследство. В настоящия сборник са събрани различни негови сонети, балати и канцони. Ясно личи, че финият усет на поета е допълнен от виртуозно владеене на формата и оригинална мисъл.С ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна - голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Избрани творби. ... Както стихотворенията, така и разказите на Рамон Мария дел Валие - Инклан сполучливо са наречени "деца на поетична природа". Изящният импресионистичен стил, декадентският привкус, ироничните подмятания, мозайката от фолклорни мотиви, модернистичното митотворчество, субективното възприемане на пространството и времето, колоритът, орнаменталността и мелодиката на фразата… Това са само някои характерни черти на неговото творчество. "Тъмната градина" и "Епиталамий" на пръв поглед изглеждат в съзвучие с творчеството на Мигел де Унамуно, Хосе Мартинес Руис - Асорин, Алехандро ... |
|
|
Избрани стихотворения. Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго". ... Тадеуш Домбровски (1979, Елбльонг) е полски поет, прозаик, есеист. Завършва полонистика в Гданския университет, дебютира с книга още през студентските години, автор на седем стихосбирки: "Червенини" (1999), "e-mail" (2000), "мазурка" (2002), "Te Deum" (2005), "Черен квадрат" (2009), "Помежду" (2013), "Сърцевината на словото" (2016), както и на миниповестта "Беззащитна черта" (2016). За "Черен квадрат" е ... |
|
|
Днес Рицос се приема за един от петимата най-големи поети на Гърция, редом до Константинос Кавафис, Костас Кариотакис, Георгиос Сеферис, и Одисеас Елитис. На едно място френският поет Луи Арагон казва, че Рицос е "най-големият съвременен поет". Неуспешно е предлаган девет пъти за Нобелова награда за литература. Когато печели Ленинската награда за мир (преди 1956 г. - Сталинска награда за мир) той заявява: "Тази награда е по-важна за мен от Нобеловата". Рицос е носител на Златния венец на Стружките вечери на поезията през 1985 г. ... |
