Двуезично издание на български и испански език, съдържащо стихове от Хуан Антонио Берниер. ... Съмва се в гората Доближавам вратата. Въздухът е студен като леден чаршаф върху празно легло; макар и замаян, поглъщам го спокойно. Пеят невидими птици, привличат вниманието към листака – това ѝ е нужно на гората. Ниско над земята се приплъзва мъглица без корени. Опитвам се да не мисля. Искам да отговоря на познатия поглед, с който гората ни гледа. Взирам се дълго в безпаметната мъгла наоколо. Amanece en el bosoue Me acerco hasta la puerta. El aire es frío como el gélido lienzo de una cama vacía y, a& ... |
|
Книгата е образец на човешкия диалог с безкрайността на Вселената. Сигналите на любовта, красотата и резонанса с всичко тук и всичко там преминават през силния огън на сърцето и разума ѝ. Те е "ловец на надежди" и пазач на земните устои за сила и воля да бъде тук. И сега. Тя е новият живот, който ражда безброй вселени, и ги кара да треперят в съзвучие със земното щастие. В тази книга се изявява и тъгуващият "аз" на поета. Това са приливни вълни, чрез които Духът е укротен о брега на човешката същност. За да се върне отново в безкрая от радостни чувства и идеи, които носят отпечатъка Му. Днес. И ... |
|
"През 2013 г. се навършиха 820 години от смъртта на Фан Чън-да (1126-1193) – един от най-прочутите поети в средновековен Китай. Фан Чън-да успява да издържи държавните изпити и през 1154 г. получава висшата чиновническа степен "дзиншъ", която му дава възможност да заема през следващите 30 години високи държавни постове в империята. От тематично разнообразната му поезия най-популярен е сборникът с шейсет четиристишия, обект на настоящия превод, в който с много любов и симпатия, на места шеговито, той описва живота, труда и обичаите на селяните през четирите годишни времена. В същото време, поетът не крие ... |
|
Това е книга от и за американския поет Сидни Уест, изкълван от птиците на своето въображение. Думите в нея се държат като конски мухи, волове, пламъци, дървета и очаквани, но все пак внезапни сутрини. Те често се явяват в неразчленим рояк; не по-рядко се учленяват по свой образ и подобие (и се налага да минават не през очите и ушите, а през кожата и опита от всичките безсловесни мигове на читателя); много пъти застиват в ярки картини, в които някой умира, а друг се ражда. В 34 жалби и една поправка на грешките (която обаче не е задължителна), Уест разказва Запада и Юга, възходите и паденията на градчето Мелъди Спринг, ... |
|
Дмитрий Мизгулин е роден през 1961 г. в Мурманск. Завършва Ленинградския финансово-икономически институт "Н.А. Вознесенски" и Литературния институт "А.М. Горки". Член е на Съюза на писателите в Русия. Академик на Петровската академия на науките и изкуствата и на Руската академия за естествени науки. Автор е на няколко стихосбирки, сборник с разкази и литературоведски книги. Негови творби са преведени на редица чужди езици. Носител е множество литературни награди. Дмитрий Мизгулин живее и работи в Ханти-Мансийск. ... |
|
Стихотворения. ... Стиховете в настоящото издание на Бронислава Волкова са подбрани от тома "Спомени на морето" – избрани стихотворения от 1973 - 2010 година, издадени в Чехия през 2011 г. Бронислава Волкова е известна чешка поетеса, писала и издавала стихове и на английски език. Нейни творби са преведени на девет езика. За своята поетическа, културна и научна дейност е получавала награди, включително и от Синдиката на българските учители във Варна при участието ѝ в международна писателска среща през ... |
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
Стихосбирка на български, английски и руски език: "Олтар""Altar""Алтарь" ... В Русия се завръща духовността. Бавно, мъчително, но неотклонно. Поезията като една от най-тънките струни на човешката душа, все по-често откликва на възвишения зов. Кратките изстрадани стихотворения на Александър Елизаров са озарени от светлината на едно добро и ранимо сърце, от лъчите на любовта и вярата. Поетът е достоен с творчеството му да се запознаят и българските читатели, и английско говорящите почитатели на поезия в Европа. ... |
|
„Веднъж Веднъж се скитах по пътищата, самотният ми силует беше изсъхнало дърво в пустинята. Веднъж се взирах уплашен в мрака, виках за помощ, но гласът ми се разтопи в тежката нощ. Мъгла погълна звездите и луната. Леден вятър яхна дивата пустош. Веднъж чух как славей пее в нощта – сякаш пееха облаци. Песента се спусна към мене – езеро с разцъфнали лилии. Белите им цветове прогониха мрака. Веднъж те търсих в най-гъстата тъма и бях най-щастливият човек в света, когато се срещнахме през пролетната нощ.“ Жао Лихон, роден в Шанхай през 1952 г., е един от най-даровитите поети и учени на съвременен Китай. Завършил ... |
|
"И като нокти окови нови ни растат. А магията на родната ни реч с тихия си говор вече на този свят объркан пречи." Из “Зимовища на душата“ ... |
|
“Епилог към малката чаша Моята поезия сестра на малката чаша знае кой пие от нея пред нея седнал няма да си изгуби времето връща се пак и пак в спомените от спомените да чака значи да бъде с нея“ Из “Минавам оттук“ ... |
|
Ян Кошка е роден на 1 декември 1936 година в Будина. Гимназия завършва в Лученец, следва словашка филология и история в Университета “Коменски“ - Братислава (1955-1960). През 1958-1959 година специализира български език и литература в Софийския университет “ Св. Климент Охридски “. Работи като редактор във в. “Смена“ (1955 и 1960-61 година), научен сътрудник в института за световна литература и езици към Словашката академия на науките (1964-1973) и в Литературния институт към САН (1973-1992). Същевременно от 1974 година преподава българска литература във Философския факултет на Университета “Каменски“. От 1992 до смъртта ... |