Авторът на „Скрити тетрадки“ Божидар Велчев е от хората, които обичат да изненадват публиката с разнообразни прояви. През последните две десетилетия той е журналист и водещ на публицистични предавания, а също и сценарист и режисьор на документални филми, посветени на Балканите, българското културно-историческо наследство, военната история и диаспората извън границите на страната. Новата му различна поява пред публика е като поет. Авторът е публикувал отделни стихове, разкази, фейлетони и анекдоти в печата и в сборници, а „Скрити тетрадки” е първата му самостоятелна книга. В нея са събрани стихове, писани в различни ... |
|
Прозрение Страха гълъбов с трохи замерях и руших, макар от него да се ражда моят стих. Но щом от жал протегнах длани с подхвърлени трохи добро да сторя и на гълъба-бияч, несмогнал да се нахрани, разбрах защо Бог закриля злите хора. Маргарит Жеков ... |
|
(Не)любовни стихотворения ... Да, това е новата книга на „поета на виното и любовта”, но в нея ще откриете не „любовни” стихотворения, а поетични творби, които ровят в раните на миналото и настоящето, за да ни изправят пречистени пред бъдещето. Включени са безусловни „класики” като „Паисий обикаля още” и „Крепост”, както и други шедьоври на поета. Макар и „нелюбовни”, те също са пропити от любов – към всичко онова, което ни прави българи и хора. Вижте другото лице на големия български поет Евтим Евтимов. Стихотворенията в тази книга ребром поставят пред всеки от нас въпроса: „Дали съм българин или не съм?”. Не само по- ... |
|
Тази книга не просто излиза от печат. Тя излиза на арената. Онези, които познават Румен Леонидов и неговите стихове, вероятно си дават сметка, че съприкосновението с поезията му не е еднозначно изживяване като "музика за душата". В неудобния й свят търсачите на интелектуални удоволствия могат да стъпят накриво. Могат да се изпонарежат в стърчащите стъкла на изгрева. Има опасност да срещнат ангел, който ще им бръкне в мозъка. Защото в "Сляпа неделя" двубоят между повседневното и пространствата на духа няма предизвестен край. Ще се убедите, че Румен Леонидов вече не подбира оръжията в продължаващата ... |
|
Мирослава Исидорова е родена, живее, работи и учи в гр. София. Автор е на книгите "Друг живот" и "Рамка без картина". "Един чист лирически глас без дрезгави дързости, без шумни емоционални претенции, без изсилвания и демонстрации на женското начало. Нито една излишна дума, нито един пищен епитет, метафорите са умерени, защото са в мярката на преживяването, не го "украсяват" допълнително, не търсят да ни шашнат с необичайни ефекти. Любов, страст, приглушена, спотаена тъга и надежда за бъдеще неясно, усещане за тайнственост на живота, за радост от непредвидимите неща. Тя казва прости неща, ... |
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
"Да разкопчаеш бавно тялото когато въздухът не достига както узрелият кестен разтваря бодливи юмруци най-важни са илиците на вените уморени флотилии заседнали в тях откъсват се на съсиреци букети от прецъфтяващи макове потичат от шията към корема и червеното поле на разкопчаното ти тяло затрептява на утринния вятър." Аксиния Михайлова ... |
|
Клуб за поезия и музика "Св.София, Вяра, Надежда и Любов" ... Ще се срещнете с творбите на поети, писатели, преводачи, музиканти. Прозирни, излъчваща светла тишина са литературните изкази на авторите в настоящия алманах. В "тиходумията" драматичните събития, места и светове не са бездна, а горчива лодка, подвластна на вятъра, меандрите на загубата и изтръгнатите родословия са помирението с божественото или неговата липса. Слогът надвива безбожието на звездите, класическата ритмизирана фраза опитомява стихиите и не ги допуска до пробойните ни бита. В сборникът са включени творби на: Аспарух Петров ... |
|
Появата на автора на бял свят се свързва с датата 19 ноември. Годината по лична карта е 1991. Израства в семейството на програмисти, в резултат на което започва да програмира стихове с лист и химикалка, но никога - на компютър. Информацията за първите седем години от живота му е оскъдна. Известно е, че обича да гледа рисувани филмчета, за чете приказки и да гради във все още наивното си съзнание възможни фантазни светове. Първите литературни опити датират от 13-та му годишнина. Изразяват се в няколко разказа и есета. В гимназията обаче, Константин Ясен Дренски открива в необятните пространства на поезията път към ... |
|
Това издание е несистематидиран подбор на предпочитаните стихове от роднините на Александър Вутимски. Книжката представлява жест - жест на поклон, на уважение и обич. ... |
|
Стихосбирката предлага класически поеми и песни, в които читателят бива хванат за ръка и поведен от авторката в света на нейното сърце - свят на близост до Бога и неговото слово. Красимира Верен Ненова е родена през 1944 г. По професия е машинен инженер. Пише стихове, музика и текстове за песни. "Слушай! Ах, ти нищо не можеш да чуеш, та тя говори със своя небесен Баща! В миг дори и щурците престават да пеят. Вятър спира да шушне в леса."откъс от стихотворението "Молитвен час" ... |
|
Катя Белчева е родена и живее в гр. Пловдив. Завършила е “Славянска филология” в ПУ “ Паисий Хилендарски ” (втора специалност - “История”). Публикува свои текстове и преводи от полски в периодичния печат (вестниците “Труд”, “Литературен глас”, “Литературен вестник”, “Марица”, “Арт Клуб”, “Северняк”, “Пловдивски университет”, “Български студент” и списанията “Глоси”, “Страница”, “Участие”, “Море”, “Кръг”, “Славянски диалози”...). Лауреат на редица литературни конкруси. "Когато майка ми постави хартия на огледалото не виждах лицето си, нито твоето. Кафява беше хартията и твърда. Стърчаха плитките ми и все по-остра ... |