Пейчо Кънев е главен редактор на издателство Kanev Books, Ню Йорк. Стихотворенията му са публикувани в повече от петстотин литературни издания. През 2009 г. Асоциацията на литературните издателства в САЩ го номинира за престижното отличие Pushcart Prize, а в България са издадени стихосбирката му "Американски тетрадки" и сборникът с разкази "Разходка през стените". През 2010 г. издателство Desperanto, New York публикува поетичната му сбирка Bone Silence. Но негов сборник ъсс стихове ще бъде отпечатан в САЩ през 2013 г. ... |
|
|
Прелестта и очарованието, обаятелността на словото на Евгени Велев завладяват читателя. Дават надежди, че в този свят все още биха могли да се случват красиви неща. Това ускорява пулса на човешкото сърце. Няма друга полифония, освен полифонията на езика. Богатият език, на който са написани стихотворенията в тази поетична книга, пластиката на изразните средства, характерната потайност на иронията или драмата, кипящи под обвивката на уж безпристрастното прозиране на нещата от живота, правят поезията на Евгени Велев неподправена, естествена, озарена не от блясъка на флашката, а от пламъчето на страданието и надеждата, ... |
|
|
"Едно парче от гърдите лети с птиците. Понякога е само вятър. Друг път черното телце на мравката го мами в твърдата си решимост да построи къща. Понякога среща друго небе и цветовете им се прегръщат в красива мъглявина – сякаш стъпки от танц близо и надалече. Или пък израства градина. Случва се в тази градина никой да не скърби. Може да е благословията." Екатерина Григорова ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Времето и мястото, в което живеех, ме научиха да заключвам стиховете си. Да пренасям мислите си в куфари с двойни и тройни дъна. Така най-обикновени човешки чувства придобиваха висш мистичен смисъл. Започнах да се раздвоявам и разтроявам и поезията за мене стана единствената приемлива форма на живот. Пишех все по-бавно и мъчително, натоварвах думите с различни значения и ги разполагах така една до друга, че да придобиват смисъл, понякога обратен на първоначалния. По този начин получавах свободата, без която не можех да съществувам и която ми се отнемаше ... |
|
|
"Старият художник Платно, палитра и триножник. Останалото – колорит. Навярно старият художник след миг ще се превърне в мит. Пейзажът го унася в дрямка със вятъра, кавал надул... Дали животът беше в рамка или пък само в паспарту? Ще сложи той последна четка, което всъщност е черта – дойде часът за равносметка и край на всяка суета. Дърветата се обезлистят, остават птиците без глас и някаква тревожна истина ще стигне може би до нас. Не с четка, а в ръка с тояжка под тегнещия небосвод художникът излиза от пейзажа на собствения си живот." Васил Сотиров ... |
|
|
Да живее България! ... България - "Свидетел - очевидец на страшните ѝ борби, на големите ѝ страдания, на безкрайната ѝ слава, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ! Обичал бих България за страданията ѝ вековни, за миналото ѝ славно и тъжно, обичал я бих за надеждите ѝ и за вярата ѝ в светло бъдеще и за борбите, чрез които то ще се постигне. О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Бъдете българи, синове на своя народ, чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава ... |
|
|
Рецептата за страхотен роман според Иво Георгиев: "Разстилате сюжет на няколко пласта, между тях слагате плънка от тъга, ирония, смях, щипка ерес, чаена лъжичка абсурд, любов на вкус, поръсвате няколко истории за прасета, няколко безумни, но брилянтни скокове между XIV и XX век. Слагате всичко това във фурната на Корсика да се опече. С две думи - пълна щуротия. Но омагьосваща и ярка." ... |
|
|
"В тази книга – като в тъмница – са заключени моите стихотворения. „Душата ми се избави като птица от примката на ловци…“ Слушам техните песнопения и се мъча да пея с тях. Но сега ли случи да онемея? Аз, който довчера възторжено пях, днес не мога да пея. Днес коленича пред своите горди чеда, които избраха страданието пред позора. Едно е да пееш на свобода, а друго – да пееш в затвора, където войници стоманени, послушни, жестоки и глупави устите разбиват с камъни, коленете трошат с чукове. Моите думи мълчат – мъченици – там, в ореола на християнското житие, или тук, в кадифените белезници на едно натежало от доноси ... |
|
|
„Книга на маршрути през кратки и тихи места в кварталите на главата и рояка на събитията, автопортретни пейзажи, отказана здравословност, деликатен гняв, отстояно помирение между болезненото и спокойната истина, асани за дишане и четене.” Яна Букова „Умна, дълбока, фина поезия. „Брик Лейн: неделя” е висок текст и ясен знак за творческо достойнство.” Илко Димитров ... |
|
|
"Най-често думите играят ролята на суха плява. Имам предвид – в нашето време. Веят се по вятъра и замърсяват и бездруго прашната атмосфера. Думи, думи, думи... Хората са прекалено много и думите им са прекалено много, и това ги прави някак си незначителни и задушаващи – като прашинки. Но понякога се явява човек, носещ в себе си особен вид сечиво. Огниво. Запалка или някакъв друг вид искрометно приспособление. Душата си примерно. Някакъв особен вид душа. И този човек може с някакво незабележимо движение да запали целия тоя куп плява от думи. И да лумне най-величествен огън. Този, който може да подпали сухата плява с ... |
|
|
Живот Все повече се омотавам в страховете си. От ден във ден залитам - кокошка с вързани крака за продан. До мене е жена ми - същото. И сме добри, и отстъпчиви. Расте лъжата ни със розова якичка, държи се хубаво, не ни излага, роди се вчера - вече в пубертета. Треперим вечер, има всякакви. Но тя не хойка, дебне ме лъстиво, наднича в банята, когато съм под душа. И вече знам, че ще се случи! Дори се готвя - спорт, диети, свободен, млад, но с много опит. Каква любов - лъжа в лъжа! Лъжосмешението дали е грях? Потомството гъмжи - лъжа, лъжи, съвсем сме вече притеснени. Настъпям крак, ухо, кореми, не охват даже, а се ... |
|
|
Авторът е лауреат на Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" 2011. "Отсега ти казвам: няма да те удостоя с поантата която заслужаваш къде приключват миглите къде започва въздухът между телата ни не се наемам да реша и трудно ми е да повярвам че историите си имат край; та свършеците са неуловими като да познаеш сняг от сняг като ъгълчетата на устата ти когато ти признах: от всичко най ме бива в пристрастяването особено към вредните неща особено когато няма изглед за добра развръзка." ... |
