Стихове. ... "Борислав (Бори Слав) е дошъл с името си - бори се за слава, но и не особено трудно му се отдава, защото борба без талант, не би била успешна! А той има безспорен такъв! Той е един от най-шарените хора, които познавам. Нестандартен, провокативен, размислящ, с огромни емоционални амплитуди, но най-важното е, че умее да им даде брилянтен словесен израз. Сродна душа, която няма мира в търсенето на доброто, любовта и истината! Но по-странното е, че мъдростта му не съответства на младостта! Затова си струва да бъде прочетен и преживян! А като четете, вероятно ще си дадете сметка, че стиховете му са облекли в ... |
|
|
"Юдит е тиха, за да не събуди двата лебеда Стоя пред огледалото което не е това което очаквах от него Иска ми се да говоря без да поглеждам очите търсят път към прозореца Мисля си за двата лебеда виждам ги да спят в реката да ѝ се доверяват както аз на огледалото въпреки болката но тихо защото двата лебеда спят." Владислав Тинчев (1977) е завършил Немска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и Медии (специалност филм и телевизия) в Хамбургския университет. Издал е стихосбирките: "Сезоните на моята действителност" и "Попадане". Носител е на първа награда в националния ... |
|
|
"В тия стихове покорява високата култура на преживяването, несъмнената ориентация на поета всред личностите и проблемите на лириката ни, будните му сетива за света; подкупва ни също артистизмът и вътрешната свобода, с която употребява словото." Калин Донков "Филипов умее да извлича чистия поетически субстрат "отвсякъде", да представя нещата от живота, обществените и световни дела, даже връзката си с Бога като свое съкровено-интимно итие. У него "снижаването" и "включването" на "надоблачните", конфесионалните въпроси в ритъма и психологията на всекидневния човек ... |
|
|
"В обновителни стихове Диана Иванова уцелва най-болезнената точка - завръщането към нашите родители, раните в обичта към тях. И общата ни памет просиява като прошка."Марин Бодаков "Диана Иванова, която вижда думите, докато мълчат във въздуха, която приласкава спомена за детството, както и този за смъртта, с отворени очи, която преборва скръбта с мълчание, после с глас, накрая със стихове, която интегрира загубите като храна, която горчи, но без която ще се задавиш от глад..."Емануил А. Видински ... |
|
|
Мария Георгиева Арангелова-Арабаджиева е родена на 15 юни 1980 г. в София. Бакалавър по връзки с обществеността, магистър по публична комуникация в СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е в Университетското издателство на СУ „ Св. Климент Охридски ”, след това 4 години като сценарист в „Шоуто на Слави” от създаването му през 2000 г. до 2004 г. Сега се занимава с журналистика, фотография, PR и реклама. Има публикации във в. „ Труд ”, сп. „Мъжът”, сп. „Книгите днес” и др., печели специална публикация в сборника “Mtel sms поезия 2007”, под редакцията на Любомир Левчев и Георги Господинов. ... |
|
|
Нови стихотворения ... “В третото измерение На третата планета, почти в третия свят, в третата възраст, на трето число на месеца, в три следобед си пия кафето. По-малко ли ще нагарча този ни живот, ако му сложа три лъжички захар?“ Димитър Стефанов ... |
|
|
Настоящата антология редставя богата сбирка от българска хайку поезия. Жанр, в който в последно време творят все повече български поети. В изданието са включени произведения от: Александър Геров Аксиния Михайлова Ана Боянова Ани Александрова Антоанета Николова Атанас Звездинов Бела Пенчева Блага Димитрова Борис Ананиев Валентина Ангелова Велин Георгиев Виктория Кабаделова Генчо Витанов Георги Тодоров Гинка Билярска Даниела Симеоновска Данила Стоянова Дафина Кузманова Димитрина Ганчева Димитър Горсов Димитър Стефанов Драгомир Шопов Едвин Сугарев Екатерина Йосифова Екатерина ... |
|
|
В изданието са включени повестите на Борис Христов "Сляпото куче", "Долината на обувките", "Смъртни петна", както и "Спомени за хора, камъни и риби". Първите три са издавани и откроиха дарбата на поета и като прозаик. Четвъртата се публикува за първи път. "Лириката на поета бе и остава събитие в съвременната българска литература. Преди да бъде сътворена, тя бе човешка съдба, изстраданост и премисленост, което не се случва често. При поета Борис Христов, дълбоко изповеден и автобиографичен, е налице единството, което наричаме органично. То се дължи на вътрешната позиция, на ... |
|
|
Мила Ламбовска е завършила психология в СУ "Св. Климент Охридски". Развива консултативна практика в областта на психологичната астрология. Провежда социално-психологически тренинги и консултиране по фирмена култура, изграждане и управление на екипи, лидерство и мотивиране на хората в организациите. В края на 1996 г. Мила Ламбовска под псевдонима Мила Кировац издава "Ода за Гицу-Бацу", книжка с непатетични стихове за любовта и други. През май 2007 г. издателство "Жанет 45" издаде изящното ѝ поетично томче "Лилà". ... |
|
|
Любовна лирика. ... Без любов животът е безсмислен, а според Екзюпери "Човек може да живее само с онова, което може да го накара да умре". Поне за мен любовта е точно онова, за което бих умрял, без да се замислям. За нея е писано толкова много, че всеки, дръзнал да го направи след това, рискува да преповтори казаното. Прекрасно е да срещнеш човек и да се влюбиш, и да го обичаш истински, а още по-прекрасно е да запазиш чувствата си към него такива, каквито те са се появили при теб в самото начало. И тези чувства никога да не те напускат. Звучи почти невероятно, но във всяко нещо в природата има изключение - и ... |
|
|
Стихове ... "Тази книга не е само стихове. Тази книга е свят, в който думите се обичат. Те тръпнат от болка, полудяват от нежност, опияняват се от съвършенството на мига и се впускат в смели пътешествия до най-вътрешното вътре, до сърцевината на чувствата. Тази книга е любов във всички цветове на сърцето. Добре дошли в света на Валентин Евстатиев."Росица Петкова "Един клавиш, след него друг, потъват под безшумни пръсти. От тишината пада звук, ръми на капки млечно гъсти. Отеква стъпка, после пак, оглеждат се и ме намират. Два стиха сплитат светъл знак и страховете в мен умират." Из "Докато имам ... |
|
|
„Една сутрин, както си вървях по пътя, попаднах в един бял стих. Беше чиста случайност, защото белият стих, или свободният си е толкова бял и прозрачен като въздуха - толкова невидим и неконтролируем. Просто невероятно – как го нацелих. И естествено, денят ми се разпиля по цялата улица, излезе извън града, напусна държавата, мина през Европа, подритна света като футболна топка, нагази в Космоса и му изгубих края. Озовах се навсякъде. Земни и извънземни мисли излитаха и се връщаха в главата ми, кацаха по цялата космическа карта, навъртаха се из алеите на историята, прескачаха оградата на новата ера и се връщаха още по- ... |
