Катя Белчева е родена и живее в град Пловдив. Завършила е Славянска филология и История в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Превежда от полски език. Има множество публикации в литературните издания в страната. През 2010 г. излиза книгата ѝ „ Стъпала в пясъка “, с която печели награда за дебютна книга на млад автор „Южна пролет“, Хасково, 2011 г. През 2013 г. е отличена в конкурса за поезия „Добромир Тонев“ и в конкурса на Община Пловдив за издаване книги на пловдивски автори. „Талантливата поезия е предизвикателство. Даровитите поети предизвикват смисъла на думите. Катя Белчева прави още една крачка ... |
|
Стефи Петкова е едно обикновено момиче на 22 години. Обича да рисува, да танцува и да се смее. Едно от най-любимите ѝ занимания е да наблюдава хората. Благодарение на това свое хоби тя има зад гърба си вече две издадени книги. В "Писма до теб" тя отново събира животите и чувствата на различни хора, които срещна през изминалата година и половина. Този път по-голямата част от разказите за хората тя пресъздава в стихове... Може би някъде сред тези редове е и твоята история! Може би някъде тук си и ти... Разгърни тези страници и потърси... Едно от нейните "писма" може би е до теб... ... |
|
...себе си в стихове изля... Раните кървящи той отвори и пред теб разкри своята тъга... ... "Лека нощ, Обич моя... Отдавна забравил си за мене ти... Обичаше ме, докато станах твоя и после захвърли ме, без да ти тежи... Лека нощ, спи спокойно - аз няма да те прокълна... В живота казват: "Връща се двойно" - но Омразата не е по-силна от Любовта!" Из "Ангелът проговори..." ... |
|
Елена Вълкова е родена в гр. Елена, но корените ѝ са от Самоков. Завършила е СУ "Климент Охридски", специалност Математика. Била е преподавателка в различни гимназии в Плевен, общински съветник, обществен възпитател. Автор е на стихосбирките "Да имаш име" (1978), "На път да се разминем" (1992), "Милост за България" (1994), "Евангелие от Мария" (1999), "На женско рамо" (2003). Настоящата стихосбирка е своеобразен завършек на трилогията, посветена на живия Бог. ... |
|
"Иван Динков бе един от стожерите на българската поезия и литература, един от пазителите на нейните скрижали. Той бе толкова невероятно автентичен, защото по изумителен начин и вторичното, придобитото, преминало през него, той превръщаше в автентично. При него индивидуалното и личното винаги ставаше универсално и общочовешко. На литературното поле той не се състезаваше с никого, защото си имаше лично своя писта. И защото великите поети и творци се измерват и състезават само с мъртвите класици. А в чисто литературен смисъл в някои отношения той беше извън литературното състезание през втората половина на миналия век. ... |
|
|
|
Стихотворения. ... Яна Пункина - родена през 1984, в София - работи като радиожурналист в програма "Христо Ботев" на БНР, изявява се и като преводач и фотограф на свободна практика. През 2011 г. излиза дебютната ѝ поетична книга "Пауза". "Частите на тялото" е втората ѝ стихосбирка. "Ако окото е обектив, който снима живота и смъртта около себе си, запечатва кадрите върху лентата на кожата и костите, а после проявява негативите в тъмната стая на черепа, то снимките от този фотоапарат са тук, в стихотворенията на Яна Пункина. Това е книга за тялото, което усеща присъствието на ... |
|
"Със стихосбирката на Сабина Кърлева "Военната фотография" се заявява нов глас в съвременната българска поезия. Освободена от интимните и самодостатъчни вслушбвания на аз-а, книгата отправя погледи към историята (като лична утопия), към войната (като лична участ), към паметта (чрез различни стратегии за уплътняване и въплътяване), философски промислени и заявяващи света за съвременния млад човек - уж смрачено-статичен, но с ненадейно възправящия се жест на вилицата, пробождаща сухия език на деня."Яница Радева "...Хранопроводите на дните ще върнат всичко обратно. Стомасите на времето ще са отново ... |
|
Хайбуни. ... Димитър Стефанов е известен български писател, поет и преводач от чешки и словашки език. Автор е на над 35 книги, носител е на много български и международни литературни награди. Автор е на първата книга с хайку на български език. "Невидимости" е първата книга с хайбуни на български език. Хайбунът е литературна форма, която се определя като хайку в проза... "Никога няма да напиша по-дълго хайку от това: Цял живот те ибичах. Казах ти го десет хиляди пъти. Колко малко било! Преброих сричките. Седемнадесетте бяха на прозата."Димитър Стефанов ... |
|
Магдалена Абаджиева е родена в гр. Русе. През 2002 г. завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи в Института по български език към БАН."Излекувана Забрава" е нейна дебютна стихосбирка. "Любовта идва само веднъж, ала с дрехи различни облечена. Пие топъл чай с нас посред дъжд, замъглява стъклата ни вечерни. Днес я срещаме в някой познат, непознатият кара сърцето ни да се впуска напред като влак, да се пръска на малки парчета. Тя е моят единствен другар, вечно с мен, но и вечно я няма. Пропиляна, когато е дар, невъзможна, но силно желана. На очакване парещо дълго е оставила в ... |
|
Настоящата книга включва лириката на Мара Белчева. ... С могъщ талант, изключителна в жизнените си и творческите си изяви, Мара Белчева е един от стълбовете на българската поезия. За съжаление обаче, тя не е достатъчно позната на съвременния читател – не се учи в училище, не е издавана достатъчно, за да може да попадне в полезрението на изкушения от поетическото слово ценител. Изданието цели да реабилитира такъв значим поет като Мара Белчева пред днешната читателска публика и културна общественост. "Весталка, неразбулена мечта" събира голяма част от поетическото творчество на Мара Белчева. Приживе, тя издава ... |
|
Улица „Щастие“ наистина съществува. На нея има само една ниска къща, в краен квартал на София – кучетата махат опашки пред прага, а децата се смеят. Поезията обаче има странни маршрути – минава през Самарканд в Централна Азия и се отбива в Прага, прескача до Истанбул и Дрезден, спира се на някой връх горе в планината или чака на спирка на Лъвов мост. Не е ясно къде ще срещнеш история, достойна за разказване. И няма голяма разлика дали пишеш репортаж, разказ, пиеса или стихове – важна е историята. А историите винаги идват в подходящата форма, сами си обличат подходящите дрехи. Тези стихове са писани в продължение на ... |