"Вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине. По закона на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе, както евреите, на другия край на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минете през Червеното море. След вас иде Фараон със своята войска, а пред вас е неизвестността, отвореното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни....Трябва да минете през морето, за да придобиете чистотата в живота." Беинса Дуно ... |
|
|
Избрано от поезията на Христо Стоянов. ... "Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов, когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила." Бойко Ламбовски "Тя вятър има във очите, пък е толкова самотна - площада ... |
|
|
Прощъпулник на поредицата "Нова българска лира" на изд. "Ерго" през 2017 година е книгата с непубликувани последни стихотворения на Здравко Кисьов, под съставителството и художественото оформление на Роман Кисьов. Здравко Кисьов е водеща фигура сред групата на "сърдитите млади поети" в Русе от началото на 60-те години ни ХХ век и автор на програмния текст към изданието "Поетично вероизповедание". Бил е зам. председател на Клуба на дейците на културата в Русе, основател и първи председател на "Дружеството на писателите в Русе", един от основателите на Регионалния ... |
|
|
"Тази книга е моят тукашен Рай. Раят на любовта и бунта. Това е Розата, която стана плът." Владимир Сабоурин Владимир Сабоурин (рожденото му име е Владимир Едуардо Сабоурин Дренска) е пишещ на български литератор от френско-кубински произход. Той е поет, филолог, историк на културата и литературен критик, причисляван към българския постмодернизъм. Съавтор е на "Манифест на новата социална поезия" и съосновател на Група "Нова социална поезия". ... |
|
|
"Поезията на Иван Гранитски прелива от звуци и движения, които ликуват в жаждата си за живот, но и проплакват от страх от смъртта, унищожението, забравата, неизвестността. Възторзи и съмнения изпълват нейното пространство, насищат я и ѝ придават ново измерение, нова чувствителност и нравственост." Панко Анчев ... |
|
|
"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
|
|
"В годината, когато се отбелязва 100-годишнината на Иван Пейчев (1916 - 1976), това издание напълно отговаря на очакванията на почитателите на неговата поезия. Използван е ясен съставителски ход - да бъдат очертани онези моменти в избора на почерк на Иван Пейчев, в които се изгражда уникалната Иван-Пейчева поетика и заработва особеният езиков модел, превърнал се в емблема на неговото творчество. Авторът се нарежда сред българските класици на ХХ век. Това е канонът на неговото поетическо творчество - свод от творби, който може да бъде препоръчан на новите читатели от XXI век." Пламен Дойнов ... |
|
|
Поезия, проза, пиеси. ... Приятно ми е, че сме заедно. Аз съм актриса по професия, но с призвание да пиша. Това, че съм актриса, улеснява писането ми на диалози. Те са динамични, лесно говорими и са определено театрални. Театърът като отражение на живота, на всичко, което ни заобикаля. Но най-вече ме интересува човекът. Характерът му, как и защо се променя, какви сили и емоции владеят душата му. Доброто и злото, обидата и прошката и обичта - това са крайъгълните камъни в моите текстове за спектакли. В някои от драматургичните ми текстове героите ми са днес и сега и в отвъдното. Мисълта, енергията ги оживява. Нишката е ... |
|
|
"В тази книга Хайри Хамдан убедително доказва както доброто владеене на българския език, така и специфичното лирическо отношение към действителността, пълно с философски инвенции. Освен това авторът има блестящ усет за детайла и склонност към афористични обобщения. Считам, че тя ще обогати българската литература с особен вид чувствителност и новаторство." Бойко Ламбовски "Не случайно стихосбирката носи заглавието "Един живот не е достатъчен": да, един живот не стига, за да се обхванат в дълбочина и в изпълнени пространства тези два хем така приличащи си, хем и толкова различаващи се свята, ... |
|
|
Книгата е с размери 10.5 x 16 cm. ... "Деветнайсетгодишният Мартин Костов прави ранен дебют. Още на 15 години той предизвиква публиката и критиците да не пестят суперлативи. Първата му книга "Дом" дава сериозна заявка за творческа зрялост. Според мнението на читателите, той е "ужасното дете" на най-новата поезия. Наричат го "новият Дебелянов" и "българският Рембо" и намират общи белези с писането на Петя Дубарова, Александър Вутимски, Жан Жьоне, Сара Кейн... Втората книга със стихове на Мартин Костов е истински реквием на любовта - невъзможна, трансгресираща самата себе си, ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
След като един "повод за небе" (1993) "на 22" (2004), скрит в "апокриф за дъжд" (2004), прораства в "небе на 33" (2007), Азиз започва "околосветска обиколка на липсата" (2016), но междувременно установява, че земята е плоска и решава да я доведе до край поне на думи, които години наред, още преди да са видели бял свят, затиска между кориците на тази книга. Смазани под тежестта им, те я преброждат от кора до кора и като не откриват никакъв изход, се групират в стихотворения и започват да дебнат от страниците ѝ за читателски ръце и очи, по които да се изкатерят навън. ... |
