"Усещам тялото си - като пръст и топлина, които ме извайват - атлазена и гладка... Усещам всеки мускул, кост, докосване... и всяка болка, трепване, копнеж... Усещам кислорода - дълбокото му сливане с кръвта и милионното докосване на капилярите... Усещам и войната в себе си - смъртта на моите войници... и на победените. Мълчание... Усещам битката на мислите в главата си." Габриела Цанева ... |
|
Албена Тодорова е родена в несъществуващия вече СССР и е трето поколение емигрант по майчина линия. В момента работи като финансист в Лондон. "Единайсетте сестри на юли" е третата ѝ стихосбирка."От тези стихотворения на човек наистина му се доживява - казва си, че щом някой може да пише така, значи може би има смисъл." Стефани Калчева "Единайсетте сестри на юли" е дар от обич и внимание към заобикалящите ни всякаквости на ежедневието." Галина Николова ... |
|
"Стиховете на Петя Цонева в "Белият час" са въздействащи и вълнуващи, от тях се излъчва дълбока и мека тъга за разрухата във всички сфери на битието ни, но и покълва надеждата, че това, което ни спасява в трудни времена, е коренът. Днес, когато се налагат безродни и убийствено безразлични към съдбата на обществото ни властови модели; когато неолиберализмът може да придобие и смазващи измерения, поезията на Петя Цонева ни връща вярата, че духовността продължава да се осъществява. А това е залог, че рано или късно всички наши чисти надежди дават плодове и че нищо не е загубено. Разтворих с доверие тази книга ... |
|
"Втората книга на Даниела Табакова продължава и надгражда темите застъпени в Другата Марлене. Теми, които вълнуват всички, защото са от ежедневни до вечни. Любовта, майчинството, отношенията между хората, приемствеността между поколенията, борбата между доброто и злото, и божественото начало у всеки от нас. Плахостта и нетърпението от първата стихосбирка тук вече се превръщат в една завоювана територия, която Даниела Табакова защитава и отстоява пред себе си е пред света. Израстването на поетесата ще зарадва взискателния вкус на читателите, които разбират от истинска поезия, изказана по категоричен начин и със ... |
|
Когато всичко пак наесен заблести Когато всичко пак наесен заблести и в медена позлата облича се гората. А в гроздовете сладки събира живината на сочния нектар - просмукан от недрата. Когато дъждовете умората от зной измиват. А с плодове отрупани - дървета се превиват. И всичко следва своята естествена цикличност. И всичко пак блести, и всичко е различно... Силвия Христова ... |
|
"Умишлено се наех да напиша няколко изречения за стихосбирката на Евелина Митрева, след като читателят е затворил и последната страница. Предговорите понякога подлъгват. Насочват вниманието в нещо, което може да не ги оправдае. Думите на Евелина трябва да бъдат прочетени насаме, непредубедено, за да бъдат преосмислени и да легнат на точното си място в съзнанието или подсъзнанието на този, който е отворил сетивата си за тях. Дали ще ви хареса Злата Вещица, дали ще се съгласите с авторката, че в морето на живота всеки е кормчия на собствената си съдба, че вълните трябва да се преодоляват, когато са високи, а не да се ... |
|
"Открояващото се с модерните си похвати поетическо изкуство на Радослав Игнатов го поставя в редицата на предшествениците на българския постмодернизъм от края на миналия и началото на днешния век. Този модернизъм не скъсва обаче нишките с традициите на реализма в новата българска литература, а е успешно намерен път за обогатяване на изразния език. В книгата си "Изследване на повърхностите" Радослав Игнатов продължава с успех досегашните си завоевания, като в неговия почерк сега започва да преобладава особения космизъм в разработването на вълнуващата го проблематика от вътрешния свят на човека. Така той ... |
|
Стихо-проза или прозрения за не прозаични неща."Здравей, приятелю! И зашити ти книгата намери или защото тя теб откри - страниците отгърни, отвъд думите надзърни, вслушай се в ритъма на сърцето си и ако той се учести, ако... проблясък мислите ти озари, ако нещо те вдъхнови - дума, щрих или пък цяла картина... сърцето и мислите си отвори и на душата си криле - подари. Нека мислите ти литнат надалеч, нека зазвучи твоя реч... и нека да стигне далеч! Ормай ... |
|
Темата за пороците на властта винаги е будила и ще продължава да буди обществения интерес. В своята сатирична поема "Книга за българския народ", Стоян Михайловски засяга особеностите на деспотичното управление, при което политическата поквареност е най-висша добродетел. Писателят избира за главен герой османския везир Абдулрахман паша, правейки препратка към времето, в което българите все още не са свободни. За да е успешен един управник, според везира той трябва да държи народа в състояние на невежество и подчинение, да властва чрез разврат и корупция, а когато е необходимо - да употребява насилие срещу ... |
|
"Това малко книжно тяло е големият творчески дебют на архитект Иваномир Цанков - стихосбирка, с която той уверено прекрачва прага на поетичното пространство, където последна и най-вярна оценка дава единствено времето. В този шарен калейдоскоп от теми, образи, герои и фрагменти от пъзела на човешкия живот са събрани и ветровитото детско хвърчило, и книжките с най-хубавите приказки, и китарата, която ще се наплаче и кучето ненаучено на "Дръж!" и "Донеси го!". Там живеят неговите чудаци: клошарят от махленския канал, непоправимите каръци, рибарят с прокъсаната мрежа, художникът с пейзажа, самотният ... |
|
Дончо Господинов Кръстев е роден на 6.11.1974 година в град Димитровград. Средно образование завършва в Техникум по ветеринарна медицина в гр. Стара Загора. Завършил е Медицински колеж в гр. Хасково, специалност медицински фелшер. В момента практикува тази професия в гр. Гълъбово. Занимава се с източни бойни изкуства, холистична и алтернативна медицина, пише песни. Осем години е бил президент и главен инструктор на Кунг Фу клуб "Бял тигър" в гр. Хасково. Автор е на три книги с поезия: "Нашата приказка", "Отново в замъка" и на езотерично-философския трактат в стихове "Пътник". ... |
|
"Върху пясъците на времето" се издава от издателство "Български бестселър" поради голямото търсене от страна на студенти по българска филология, защото с помощта на моите стихове могат по-лесно да усвоят различните стихотворни форми, тяхната структура и художествените средства, започвайки от източната поезия, през Средновековието - та чак до наши дни. Оказа, че дори преподавателите се затруднявали да дават примери - никой български поет не е писал например в "рондо" - нито в осемстишие, нито в петнайсетстишие. А в моите стихосбирки, издавани в периода 1998 - 2004 г. има не само рондо, има ... |